Решение № 12201 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора срещу Решение 315/ 15.07.2022 г., постановено по адм. дело 322/ 2022 г. на Административен съд- Стара Загора (АС Стара Загора), с която същата е осъдена да заплати на В. Василев сумата от 1500 лв /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменено Решение 2349/ 27.06.2019г. на Общински съвет Стара Загора в частта му за обединяване на УПИ ІІІ-6159 в кв.812 в един УПИ І в кв.810 по плана на град Стара Загора, претърпени в периода от 11.07.2019г. до 13.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 12.05.2022г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател счита решението на административния съд за незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи, че в случая не е налице причинена неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменения адм. акт, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Твърди, че към исковата молба, както и в съдебно заседание не са представени писмени документи, които да подкрепят твърденията на ищеца. Смята, че по делото не са представени доказателства за психоемоционален стрес или хронично безсъние. Моли да се отмени обжалваното решение на АС Стара Загора. Ответникът- В. Василев в писмен отговор, подаден, чрез адв. Стойчев счита съдебното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Посочва, че разпитаните по делото свидетели сочат конкретни негативни емоционални преживявания, които са следствие на порочното решение на ОбС, отменено от съда. Моли да се отхвърли изцяло като неоснователна, подадената касационна жалба и да се потвърди и остави в сила обжалваното решение. Моли да се присъдят извършените пред касационната инстанция разноски, вкл. адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение постановено от Административен съд- Стара Загора, като валидно, допустимо, правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение Община Стара Загора е ОСЪДЕНА на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на В. Василев сумата от 1500 лв /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменено Решение 2349/ 27.06.2019 г. на Общински съвет Стара Загора в частта му за обединяване на УПИ ІІІ-6159 в кв.812 в един УПИ І в кв.810 по плана на град Стара Загора, претърпени в периода от 11.07.2019г. до 13.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 12.05.2022г. до окончателното й изплащане. Община Стара Загора е осъдена да заплати на ищеца сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв, представляваща разноски по адм. дeло 322/ 22г. по описа на АС Стара Загора. За да достигне до този резултат АС Стара Загорае приел, че причинно-следствената връзка е пряка и непосредствена, тъй като загубването на границите на обекта на правото на собственост е предмет на разпореждането на отменения административен акт урегулирания имот е създаден с ПУП-ПРЗ по чл.16 от ЗУТ, а с неговото отменено последващо изменение относно регулационните граници същият престава да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост. Времето от издаване на акта и по- конкретно момента на неговото узнаване и сезиране на съда до датата на отмяна е период, в който разпореденото премахване на границите на собствеността съществува в правния мир и причинява стоящите вън от съмнение негативни чувства от отнемане на правото, чрез грубо нарушение на материалния закон. Решаващият съд по размера на обезщетението: на първо място е съобразил ефекта на незаконосъобразното разпореждане на Общинския съвет и положението на ищеца в периода от постановяването му до неговата отмяна. За вредите съдът е взел предвид тежкото засягане на правото на собственост в период от три години, в които ищецът е изпитвал описаните в исковата молба страдания от загубата на собствеността и несигурността в законността на действията на административните органи, справедливото обезщетение възлиза на размера от 1 500 лв, който да се плати ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на паричното задължение. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Съдебният акт е постановен при точно изяснена фактическа обстановка, и след всеобхватен анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените по делото факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. В случая е предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебното решение е постановено, съобразно приложимия материален закон. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт. Безспорно по делото се доказва първата предпоставка незаконосъобразен адм. акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Решение от 27.06.2019 г. на Общински съвет Стара Загора е отменено по надлежния ред в частта му за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІІ-6159 в кв. 812 по плана на град Стара Загора, състоящо се в заличаване на регулационните граници и обединяването му в един урегулиран поземлен имот, без съгласието на собственика ищеца В. Василев в нарушение на чл. 15 ЗУТ. Правилен е извода на съда за наличието на претърпени вреди. В процесния период са причинени твърдените от ищеца негативни чувства от отнемане на правото на собственост. В тази връзка съдът е кредитирал непротиворечивите и подробни свидетелски показания, според които ищецът се е затворил в себе си, изпаднал е в отчаяние, плачел, споделял е, че е загубил надежда да осъществи мечтите на децата си, свързани с процесния имот. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не е установена с доказателствата по делото причинно- следствената връзка, между отменения административен акт и претърпените неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав приема довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват са адекватно следствие от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Налице е изискуемата пряка и непосредствена причинно- следствена връзка, тъй като вредите произтичат от отменения адм. акт. Притесненията на лицето са свързани със загубването на границите на обекта, което е предмет на разпореждането на отменения административен акт. Тези негативни преживявания на ищеца, причинени от административния акт подлежат на репариране и поради това правилно административният съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Настоящият състав намира, че правилно от адм. съд е приложен критерият за справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Взет е предвид характера, интензитета и продължителността на породените страдания и негативни преживявания. Обоснован е изводът на съда, че в процесния период (11.07.2019 г. датата на подаване на жалба срещу незаконосъобразния административен акт в съда до 13.04.2022 г., когато е влязло в сила решението на съда), ищецът е изпитвал притеснения и страдания, свързани с правото на собствеността. В случая, определеното от съда обезщетение е съобразено, както с периода на понасяне на негативните емоции, така и с техния характер и интензитет, поради което присъденият размер от 1500 лв. е справедлив. С него се обезщетява изцяло вредоносния резултат. Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Съдебното решение, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 450 лева, съобразно ДПЗ от 16. 09 2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,