Решение № 1557 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2008 г.

Решение № 1557 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Таня Йорданова Димитрова от гр. Пловдив против Решение от 18.04.08 г., постановено по адм. д. № 216/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено оспорване на ЕР на НЕЛК № 0759/10.06.2005 г., в частта, с която жалбоподателката е определена за работоспособна, като са отменени болнични листове №№ 9498234, 9449327 и 9449345. От обстоятелствената част на жалбата се извлича касационен довод за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 209 т. 3 АПК). Касаторката счита, че то е постановено при несъобразяване на всички установени в производството обстоятелства, както и че не е даден отговор на релевираните с оспорването възражения относно законосъобразността на административния акт. Моли за отмяна на съдебното решение и при решаване на спора по същество - за отмяна на ЕР на НЕЛК № 0759/10.06.05 г. в оспорената част. Алтернативно моли за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, представлявана от нейния директор, не ангажира становище по делото. Заинтересованите страни: Директорът на РУ "СО" гр. Пловдив и осигурителя "родопи 95" АД гр. Първенец, не депозират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от наведените с жалбата. За да отхвърли първоначалната жалба срещу ЕР на НЕЛК № 0759/10.06.05 г., първоинстанционният съд е приел, че са останали необорени констатациите на НЕЛК за трите отменени болнични листове, което е мотивирало и крайния решаващ извод. Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право-била ли е налице фактическа временна нетрудоспособност през периодите, относими към отменените болнични листове: № 9498234/21.11.03 г.; № 9449327/6.01.04 г. и № 9449345/11.02.04 г., както и съответстват ли поставените диагнози в тях на действителната клиника на заболяването на касаторката, в какъвто смисъл изцяло са оплакванията в жалбата. Настоящата инстанция е обвързана от фактите, така както са установени в обжалваното решение. Ето защо, развитите в жалбата възражения по установените фактически обстоятелства от първоинстанционния съд, доколкото не са основание за извод за необоснованост на решението, са без значение за производството. Съобразно изричната разпоредба на чл. 218 ал. II АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение и тези, регулиращи право отношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената служебна проверка, настоящият състав установи, че оспореното решение на СГС е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане. Производството се е развило и приключило по ЗАП (отм.) С Разпореждане от 25.01.2006 г. съдът е конституирал страните по делото: жалбоподател - настоящата касаторка; ответник - НЕЛК и заинтересована страна - РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив. В съдебно заседание на 18.12.06 г. на основание чл. 112 ЗЗО и чл. 41, ал. 2 ЗАП е конституирал като заинтересована страна в производството и осигурителя АД "Родопи 95" гр. Първенец, по чиято инициатива е започнало административното производство за проверка на 7 болнични листове, издадени на оспорващата за периода: 21.11.2003 г. - 11.02.2004 г. От представената административна преписка се установява, че по това искане и издадена заповед на ръководителя на РУФСОФ гр. Пловдив (непредставена), експерт по експертизата на работоспособността при НОИ, е извършил проверка в Амбулатория за първична медицинска помощ, индивидуална практика (АПМПИП) ЕТ "МЕДИКУС-д-р Цвятко Димитров" гр. Перущица и в Медицински център (МЦ) "Медисити-С" ЕООД гр. Пловдив, по повод анкетиране на 6 болнични листа, издадени на Таня Димитрова за процесния период от нейния личен лекар и от обща ЛКК при МЦ "Медисити-С" ЕООД. Съставени са два констативни протокола, съответно изх. № 13/30.03.04 г. и изх. № 12/ 25.03.04 г., връчени на ръководителите на лечебните заведения, в които се съдържат предписания за спазване изискванията на НЕР (отм.). Те са дали основание на директора на РУ"СО" гр. Пловдив с писмо изх. № 1849/20.04.04 г. да поиска експертно становище от ТЕЛК гр. Пловдив относно законосъобразността на 6-те болнични листа. В ЕР № 2133/07.06.2004 г., ТЕЛК гр. Пловдив е обективирала извод (след извършена проверка по документи), че оспорените болнични листове са законосъобразно издадени, при липса на нарушения на НЕР (отм.), поради което са и потвърдени. НЕЛК по нервни болести гр. София е извършила частична експертиза по документи, сезирана с жалба на главен експерт при НОИ, относно законосъобразността на потвърдените от ТЕЛК гр. Пловдив 6 болнични листа. Въпреки непълнотата на административната преписка по издаване на обжалвания индивидуален административен акт, се приема, че с жалбата до НЕЛК е представен и седм б. л. № 9480607,издаден от ОЛКК при МБАЛ "Св. Пантелеймон" гр. Пловдив за стационарно лечение, считано от 21.01.2004г., по който не се е произнасяла ТЕЛК гр. Пловдив. За започналото и развило се административно производство по реда на чл. 110 и следващите от Закона за здравето, в нарушение на чл. 7 ал. 2 ЗАП и чл. 111, ал. 4 ЗЗдр., не са били уведомени органите на медицинската експертиза, чиито актове са предмет на административния контрол. Лекарите, издали отменените болнични листове - еднолично д-р Цв. Димитров и членовете на колективния орган-обща ЛКК при МЦ "Медисити-С" ЕООД гр. Пловдив, са могли да узнаят за извършеното анкетиране по 6-те болнични листа от ръководителите на ЛЗ, на които са били връчени обсъдените по-горе констативни протоколи и нищо повече. Това е осуетило ефективното упражняване на правата им по чл. 112 ал. т ЗЗдр., в който текст изчерпателно са изброени заинтересованите лица и органи в производствата по контрол върху медицинската експертиза, както следва: освидетелстваните лица; осигурителите; НОИ; Агенцията за социално подпомагане; Фонд ФРСИФ и органите на медицинската експертиза на работоспособността. Щом специалният закон изрично е посочил лекарите, издали отменените болнични лица, в качеството им на органи на мед. експертиза, като заинтересовани лица, първоинстанционният съд е бил длъжен да ги конституира като страни в съдебното административно производство, което не е направил в нарушение и на публичноправната норма на чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.). Още на по-голямо основание това се е налагало с оглед бъдещата отговорност по чл. 110 ал. т т. 1 КСО за причинени вреди на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза. Това е така, защото болничните листове са основание за плащания от бюджета на ДОО, поради което при отмяната им по реда на чл. 16 КЗОО (отм.), но приложим към процесния период, респ. по ЗЗдр (в сила от 01.01.2005 г.), следва да бъдат съставени актове за начет на органите на мед. експертиза, които са ги издали. Когато болничният лист е издаден еднолично от лекуващия лекар, актът за начет се съставя на него, а когато са издадени от ЛКК или ТЕЛК - актът за начет се съставя солидарно на лицата - лекари, които са го издали. От това следва, че лекарите, издали отменените с оспореното ЕР на НЕЛК три болнични листа, е следвало да участват в съдебното производство по неговото оспорване задължително, при служебното им конституиране от страна на СГС, тъй като несъмнено са заинтересовани от неговия изход. Съгласно приложимата норма на чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.) съдът е имал задължение да призове по делото освен органа, издал оспорения ИАА, жалбоподателя и другите заинтересовани граждани и организации. Ръководителите на лечебните заведения, от чиито състав са лекарите, издали отменените болнични листове, са били информирани за започналото "анкетиране" (според записването в констативните протоколи от експерта при РУ "СО" гр. Пловдив), след което, никой от тях не е уведомяван развило ли се е административно производство по контрол върху медицинската експертиза и по какъв ред. Липсват данни в административната преписка тези лекари да са получавали съобщения за извършените частични експертизи по документи от ТЕЛК гр. Пловдив и НЕЛК по нервни болести гр. София или да им е съобщаван крайния акт. Несъмнено е обстоятелството, че оспореното Решение № 0759/10.06.05 г. на НЕЛК поражда правни последици в тяхната правна сфера с обжалваната му част (отменените 3 болнични листа), което императивно е налагало конституирането им в производството пред СГС. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.) ги прави трети лица задължително в съдебния административен процес. Изцяло в този смисъл са и дадените указания в ТР № 1/08.06.2001 г. на ОСС на ВАС. Решението, постановено при липса на задължителна страна, подлежи на обезсилване или на отмяна (чл. 246, ал. 1 АПК), с налагащите се от това нови производства. Съвместната процесуална легитимация на всички заинтересовани лица от оспорения административен акт се установява като процесуална предпоставка на съдебното производство от приложимата в случая норма на чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.) Касационният състав е длъжен да вземе служебно предвид порочното бездействие на съда, което е основание за обезсилване на неговото решение поради ненадлежно упражнено право на съдебно производство, т. е. на право да процедира без гарантиране участието в производството на органите на медицинската експертиза, чиито актове са отменени. Поради това и извършените от съда процесуални действия подлежат на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав, при надлежно конституиране на всички задължителни страни в процеса. При новото разглеждане на делото, следва да бъде определен ясно и предмета на съдебното производство, тъй като в оспорения съдебен акт е налице диспозитив относно частта, с която жалбоподателката е определена за работоспособна, каквото произнасяне няма в процесното Решение на НЕЛК, нито искане в жалбата до първоинстанционния съд. Предмет на административното производство е била законосъобразността на 7 болнични листове, а не трайната работоспособност на касаторката, в какъвто смисъл е постановен и оспорения ИАА, поради което в тази му част, обжалваното решение е недопустимо на самостоятелно основание - произнасяне по друго, вместо по заявеното искане. По тези съображения, Върховният административен съд, VI-то отделение