Решение № 2202 от 18.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 6159/22.10.2019 г., постановено по адм. дело 9707/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспорваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на КЕВР да бъде обявено за нищожно, алтернативно за незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Ответникът Финикал" ЕООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), с което основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал.7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл.147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени на дружеството следните задължителни указания:

1. В тридесетдневен срок от получаване на решението да възстанови заплащането на изкупуваната електрическа енергия, произведена от ФЕЦ Сиус-Оризари на Финикал ЕООД съгласно тристранното споразумение от 18.11.2013 г.

1. В десетдневен срок след извършване на посочените действия по т.1, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД да уведоми Комисията.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че между Сиус ООД, в качеството му на продавач и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД в качеството му на купувач е бил сключен договор 1084/30.09.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници (ВИ). Въз основа на този договор ЕВН България Електроснабдяване ЕАД се е задължило да изкупува произведената от обекта ФЕЦ Сиус-Оризари, активна електрическа енергия. Приел е, че на 18.11.2013 г. между Сиус ООД, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Финикал ЕООД е било подписано тристранно споразумение 1 към договор 1084/30.09.2013 г. по силата на което страните са се договорили, че притежаваната от Сиус ООД ФЕЦ е отдадена под наем на Финикал ЕООД, съгласно сключен договор за наем, вписан в службата по вписванията в гр. Сливен и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД следва да заплаща цената на произведената електрическа енергия на Финикал ЕООД. Тристранното споразумение било изпълнявано надлежно от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД до месец май 2015 г. когато Сиус ООД е уведомило дружеството, че са налице съдебни спорове и прокурорски проверки относно действията на управителите на дружеството и е посочило подписания договор за наем и споразумението за нищожни. Съдът е приел, че не са налице доказателства от които безспорно да се установи, че договор за наем между Сиус ООД и Финикал ЕООД, както и тристранното споразумение към този договор са обявени за нищожни по надлежния ред, съответно че е налице самостоятелен иск пред съд за обявяването им за невалидни. Първоинстанционният съд е ободновал извод, че от представените писмени доказателства по делото както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, ежемесечно са били съставяни протоколи за произведената електрическа енергия, като въз основа на тези протоколи Финикал" ЕООД е издавало фактури за продажба. По същите не са постъпвали плащания от страна на ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Финикал" ЕООД е подавало справки към НЕК ЕАД след месец май 2015 г., което е било предпоставка съответно за получаване на компенсацията за зелена енергия, както и за приспадане на право на данъчен кредит.

От правна страна съдът е приел, че в нарушение на разпоредбите на чл. 94а, ал. 3 от ЗЕ, чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ, както и задълженията посочени в лицензията, съответно в нарушение на условията по договор 1084/30.09.2013 г. и тристранното споразумение 1 от 18.11.2013 г., единствено и само въз основа на твърденията на Сиус ООД, без същите да са подкрепени със съответните доказателства, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД незаконосъобразно е спряла плащането за изкупената електрическа енергия към Финикал ЕООД. С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на КЕВР

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантната фактическа обстановка по спора като е приел за установено, че административното производство пред КЕВР е образувано по повод постъпила жалба с вх. Е-18-00-10/12.02.2016 г., подадена от Финикал ЕООД, срещу ЕВН България електроразпределение ЕАД, с възражение относно неизпълнението на задължението на електроразпределителното дружество по Договор 1084/30.09.2013 г. за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници и тристранно споразумение 1/18.11.2013 г. към същия договор, изразяващо се в незаплащане на произведената електрическа енергия след месец май 2015 г. до момента на подаване на жалбата. По повод на жалбата на основание чл.142, ал.5 от Наредба 3/2013 г. на 15.08.2016 г. на ЕВН България електроразпределение ЕАД е изпратено писмо за становище и извършване на проверка. В становището на ЕВН България електроразпределение ЕАД било посочено, че между Сиус ООД, в качеството му на продавач и ЕВН България електроразпределение ЕАД, в качеството му на купувач, е бил сключен договор 1084/30.09.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Въз основа на този договор ЕВН България електроразпределение ЕАД се е задължило да изкупува произведената от обекта - ФЕЦ Сиус-Оризари, активна електрическа енергия. На 18.11.2013 г. между Сиус ООД, ЕВН България електроразпределение ЕАД и Финикал ЕООД, било подписано тристранно споразумение 1 към договор 1084/30.09.2013 г., по силата на което страните се договорили, че притежаваната от Сиус ООД ФЕЦ е отдадена под наем на Финикал ЕООД, съгласно сключен договор за наем, вписан в службата по вписванията в гр. Сливен, и ЕВН България електроразпределение ЕАД следва да заплаща цената на произведената електрическа енергия на Финикал ЕООД. Тристранното споразумение било изпълнявано надлежно от ЕВН България електроразпределение ЕАД до м.05.2015 г. когато Сиус ООД е уведомило дружеството, че са налице съдебни спорове и прокурорски проверки относно действията на управителите на дружеството и посочват, че считат подписания договор за наем и споразумението за нищожни. От страна на Сиус ООД са посочени гр. д. 12874/2014 г. по описа на PC - Пловдив срещу ЕВН България електроразпределение ЕАД, като предмет на претенцията е фактурираната и неизплатена от крайния доставчик енергия за м. 04.2015 г.; търговско дело 479/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, образувано въз основа на постъпила молба от Финикал ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на ЕВН България електроразпределение ЕАД. Съгласно становището на ЕВН България електроразпределение ЕАД с тези действия страните по договора и тристранното споразумение са активирали чл. 15 от договора с което неговото действие е спряно и с оглед на това дружеството е преустановило плащанията по този договор. С решение Ж-120/21.12.2016 г., КЕВР на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК е спряла производството, образувано по жалбата на Финикал ЕООД, в частта свързана с твърдяното неизпълнение на задължението на ЕВН България електроразпределение ЕАД по договор 1084/30.09.2013 г. и тристранното споразумение от 18.11.2013 г. В т.2 от решението Комисията е прекратила производството по отношение на жалбата на Финикал ЕООД, отнасяща се до задължението на това дружество за заплащане на ЕВН България електроразпределение ЕАД на цена за достъп до електропреносната мрежа. Решение Ж- 120/21.12.2016 г. е оспорено пред АССГ, който с определение 1084/17.02.2017 г. е отхвърлил жалбата на Финикал ЕООД. Определението е оспорено пред Върховния административен съд, който с определение 5242/26.04.2017 г. е отменил определението на АССГ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество по подадената от Финикал ЕООД жалба. Със заповед 3-Е-90/14.06.2017 г. председателят на КЕВР е наредил да се сформира работна група, която при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с определението на ВАС, да проучи обстоятелствата по подадената жалба, да изготви доклад и проект на решение. Работната група е изготвила доклад вх. Е-Дк-500/20.07.2017 г. до председателя на Комисията, като в същия е предложено на основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал.7 от ЗЕ да приеме доклада и да даде на ЕВН България електроразпределение ЕАД задължителни указания. Докладът и проектът за решение са разгледани и приети на закрито заседание на 25.07.2017 г. и е прието решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на КЕВР.

Правилен е изводът на АССГ, че административното производство по издаване на процесното решение е започнало по жалба на Финикал ЕООД, в качеството му на ползвател на мрежи и съоражения на крайния снабдител ЕВН България електроразпределение ЕАД. Съгласно упражняваната от ЕВН България електроразпределение ЕАД дейност по лицензия, последното е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на §1, т. 28 от ДР на ЗЕ, но също така е длъжно съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ да изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Задължението на ЕВН България електроразпределение ЕАД да изкупува електрическата енергия от ВИ от централата, която се ползва от Финикал ЕООД съгласно договор за наем, е не само въз основа на сключения договор и тристранното споразумение между Сиус ООД, Финикал ЕООД и крайния снабдител, а и на основание разпоредбите на ЗЕВИ и посоченото в лицензията на електроразпределителното дружество. Решението е издадено от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията - чл.10 от ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия.

Неоснователно е оплакаването на касатора, че се касае за търговски спор, който е извън компетентността на регулатора. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ, ЕВН България електроразпределение ЕАД е задължено да изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Именно в изпълнение на тази разпоредба и разпоредбата на чл. 94а, ал. 3 от ЗЕ, както и в изпълнение на задълженията на дружеството указани в лицензията му ЕВН България електроразпределение ЕАД в качеството му на купувач е сключило договор със Сиус ООД, в качеството му на продавач да изкупува електрическата енергия произведена от ВИ в обект ФЕЦ Сиус - Оризари. Съгласно подписаното тристранно споразумение към договора от 30.09.2013 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е било длъжно да заплаща тази електроенергия единствено на Финикал ЕООД.

В първоинстанционното съдебно производство не са представени доказателства, от които да се установи, че процесните договор за наем между Сиус ООД и Финикал ЕООД, както и тристранното споразумение към този договор са обявени за нищожни по надлежния ред. Към датата на издаване на оспореното решение - 25.07.2017 г. не е бил предявен и иск пред съд за обявяването им за невалидни. Търговско дело 582/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано на 21.09.2017 г., а оспореното решение на КЕВР е издадено на 25.07.2017 г., т.е. два месеца след издаването на оспорения акт.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, а това на ответника Финикал ЕООД се явява основателно. Разноски от Финикал ЕООД са своевременно поискани. Представени са и доказателства, че същите са реално направени. По тази претенция не е направено възражение за прекомерност, поради което разноски следва да бъдат присъдени в пълния им поискан размер. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД следва да заплати на Финикал ЕООД разноски в размер на 33 990 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 6159/22.10.2019 г., постановено по адм. дело 9707/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспорваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на КЕВР да бъде обявено за нищожно, алтернативно за незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Ответникът Финикал" ЕООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД срещу решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията), с което основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал.7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл.147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени на дружеството следните задължителни указания:

1. В тридесетдневен срок от получаване на решението да възстанови заплащането на изкупуваната електрическа енергия, произведена от ФЕЦ Сиус-Оризари на Финикал ЕООД съгласно тристранното споразумение от 18.11.2013 г.

1. В десетдневен срок след извършване на посочените действия по т.1, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД да уведоми Комисията.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че между Сиус ООД, в качеството му на продавач и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД в качеството му на купувач е бил сключен договор 1084/30.09.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници (ВИ). Въз основа на този договор ЕВН България Електроснабдяване ЕАД се е задължило да изкупува произведената от обекта ФЕЦ Сиус-Оризари, активна електрическа енергия. Приел е, че на 18.11.2013 г. между Сиус ООД, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Финикал ЕООД е било подписано тристранно споразумение 1 към договор 1084/30.09.2013 г. по силата на което страните са се договорили, че притежаваната от Сиус ООД ФЕЦ е отдадена под наем на Финикал ЕООД, съгласно сключен договор за наем, вписан в службата по вписванията в гр. Сливен и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД следва да заплаща цената на произведената електрическа енергия на Финикал ЕООД. Тристранното споразумение било изпълнявано надлежно от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД до месец май 2015 г. когато Сиус ООД е уведомило дружеството, че са налице съдебни спорове и прокурорски проверки относно действията на управителите на дружеството и е посочило подписания договор за наем и споразумението за нищожни. Съдът е приел, че не са налице доказателства от които безспорно да се установи, че договор за наем между Сиус ООД и Финикал ЕООД, както и тристранното споразумение към този договор са обявени за нищожни по надлежния ред, съответно че е налице самостоятелен иск пред съд за обявяването им за невалидни. Първоинстанционният съд е ободновал извод, че от представените писмени доказателства по делото както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, ежемесечно са били съставяни протоколи за произведената електрическа енергия, като въз основа на тези протоколи Финикал" ЕООД е издавало фактури за продажба. По същите не са постъпвали плащания от страна на ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Финикал" ЕООД е подавало справки към НЕК ЕАД след месец май 2015 г., което е било предпоставка съответно за получаване на компенсацията за зелена енергия, както и за приспадане на право на данъчен кредит.

От правна страна съдът е приел, че в нарушение на разпоредбите на чл. 94а, ал. 3 от ЗЕ, чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ, както и задълженията посочени в лицензията, съответно в нарушение на условията по договор 1084/30.09.2013 г. и тристранното споразумение 1 от 18.11.2013 г., единствено и само въз основа на твърденията на Сиус ООД, без същите да са подкрепени със съответните доказателства, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД незаконосъобразно е спряла плащането за изкупената електрическа енергия към Финикал ЕООД. С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на КЕВР

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантната фактическа обстановка по спора като е приел за установено, че административното производство пред КЕВР е образувано по повод постъпила жалба с вх. Е-18-00-10/12.02.2016 г., подадена от Финикал ЕООД, срещу ЕВН България електроразпределение ЕАД, с възражение относно неизпълнението на задължението на електроразпределителното дружество по Договор 1084/30.09.2013 г. за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници и тристранно споразумение 1/18.11.2013 г. към същия договор, изразяващо се в незаплащане на произведената електрическа енергия след месец май 2015 г. до момента на подаване на жалбата. По повод на жалбата на основание чл.142, ал.5 от Наредба 3/2013 г. на 15.08.2016 г. на ЕВН България електроразпределение ЕАД е изпратено писмо за становище и извършване на проверка. В становището на ЕВН България електроразпределение ЕАД било посочено, че между Сиус ООД, в качеството му на продавач и ЕВН България електроразпределение ЕАД, в качеството му на купувач, е бил сключен договор 1084/30.09.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Въз основа на този договор ЕВН България електроразпределение ЕАД се е задължило да изкупува произведената от обекта - ФЕЦ Сиус-Оризари, активна електрическа енергия. На 18.11.2013 г. между Сиус ООД, ЕВН България електроразпределение ЕАД и Финикал ЕООД, било подписано тристранно споразумение 1 към договор 1084/30.09.2013 г., по силата на което страните се договорили, че притежаваната от Сиус ООД ФЕЦ е отдадена под наем на Финикал ЕООД, съгласно сключен договор за наем, вписан в службата по вписванията в гр. Сливен, и ЕВН България електроразпределение ЕАД следва да заплаща цената на произведената електрическа енергия на Финикал ЕООД. Тристранното споразумение било изпълнявано надлежно от ЕВН България електроразпределение ЕАД до м.05.2015 г. когато Сиус ООД е уведомило дружеството, че са налице съдебни спорове и прокурорски проверки относно действията на управителите на дружеството и посочват, че считат подписания договор за наем и споразумението за нищожни. От страна на Сиус ООД са посочени гр. д. 12874/2014 г. по описа на PC - Пловдив срещу ЕВН България електроразпределение ЕАД, като предмет на претенцията е фактурираната и неизплатена от крайния доставчик енергия за м. 04.2015 г.; търговско дело 479/2015 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, образувано въз основа на постъпила молба от Финикал ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на ЕВН България електроразпределение ЕАД. Съгласно становището на ЕВН България електроразпределение ЕАД с тези действия страните по договора и тристранното споразумение са активирали чл. 15 от договора с което неговото действие е спряно и с оглед на това дружеството е преустановило плащанията по този договор. С решение Ж-120/21.12.2016 г., КЕВР на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК е спряла производството, образувано по жалбата на Финикал ЕООД, в частта свързана с твърдяното неизпълнение на задължението на ЕВН България електроразпределение ЕАД по договор 1084/30.09.2013 г. и тристранното споразумение от 18.11.2013 г. В т.2 от решението Комисията е прекратила производството по отношение на жалбата на Финикал ЕООД, отнасяща се до задължението на това дружество за заплащане на ЕВН България електроразпределение ЕАД на цена за достъп до електропреносната мрежа. Решение Ж- 120/21.12.2016 г. е оспорено пред АССГ, който с определение 1084/17.02.2017 г. е отхвърлил жалбата на Финикал ЕООД. Определението е оспорено пред Върховния административен съд, който с определение 5242/26.04.2017 г. е отменил определението на АССГ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество по подадената от Финикал ЕООД жалба. Със заповед 3-Е-90/14.06.2017 г. председателят на КЕВР е наредил да се сформира работна група, която при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с определението на ВАС, да проучи обстоятелствата по подадената жалба, да изготви доклад и проект на решение. Работната група е изготвила доклад вх. Е-Дк-500/20.07.2017 г. до председателя на Комисията, като в същия е предложено на основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал.7 от ЗЕ да приеме доклада и да даде на ЕВН България електроразпределение ЕАД задължителни указания. Докладът и проектът за решение са разгледани и приети на закрито заседание на 25.07.2017 г. и е прието решение Ж-272 от 25.07.2017 г. на КЕВР.

Правилен е изводът на АССГ, че административното производство по издаване на процесното решение е започнало по жалба на Финикал ЕООД, в качеството му на ползвател на мрежи и съоражения на крайния снабдител ЕВН България електроразпределение ЕАД. Съгласно упражняваната от ЕВН България електроразпределение ЕАД дейност по лицензия, последното е краен снабдител на електрическа енергия по смисъла на §1, т. 28 от ДР на ЗЕ, но също така е длъжно съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ да изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Задължението на ЕВН България електроразпределение ЕАД да изкупува електрическата енергия от ВИ от централата, която се ползва от Финикал ЕООД съгласно договор за наем, е не само въз основа на сключения договор и тристранното споразумение между Сиус ООД, Финикал ЕООД и крайния снабдител, а и на основание разпоредбите на ЗЕВИ и посоченото в лицензията на електроразпределителното дружество. Решението е издадено от компетентен независим специализиран държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията - чл.10 от ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия.

Неоснователно е оплакаването на касатора, че се касае за търговски спор, който е извън компетентността на регулатора. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ, ЕВН България електроразпределение ЕАД е задължено да изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Именно в изпълнение на тази разпоредба и разпоредбата на чл. 94а, ал. 3 от ЗЕ, както и в изпълнение на задълженията на дружеството указани в лицензията му ЕВН България електроразпределение ЕАД в качеството му на купувач е сключило договор със Сиус ООД, в качеството му на продавач да изкупува електрическата енергия произведена от ВИ в обект ФЕЦ Сиус - Оризари. Съгласно подписаното тристранно споразумение към договора от 30.09.2013 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е било длъжно да заплаща тази електроенергия единствено на Финикал ЕООД.

В първоинстанционното съдебно производство не са представени доказателства, от които да се установи, че процесните договор за наем между Сиус ООД и Финикал ЕООД, както и тристранното споразумение към този договор са обявени за нищожни по надлежния ред. Към датата на издаване на оспореното решение - 25.07.2017 г. не е бил предявен и иск пред съд за обявяването им за невалидни. Търговско дело 582/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано на 21.09.2017 г., а оспореното решение на КЕВР е издадено на 25.07.2017 г., т.е. два месеца след издаването на оспорения акт.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, а това на ответника Финикал ЕООД се явява основателно. Разноски от Финикал ЕООД са своевременно поискани. Представени са и доказателства, че същите са реално направени. По тази претенция не е направено възражение за прекомерност, поради което разноски следва да бъдат присъдени в пълния им поискан размер. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД следва да заплати на Финикал ЕООД разноски в размер на 33 990 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение