Решение № 8228 от 31.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР) 2007-2013 г., чрез процесуален представител юрк. Н. Благоева, срещу Решение 1787 от 28.10.2022 г. по адм. дело 371/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено негово Решение РД-02-36-382/04.04.2022 г. за определяне на финансова корекция на община Петрич. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че в оспорения акт липсват мотиви коя част от общата или специфичната цел по проекта не е постигната чрез осъществените по него дейности. Сочи, че липсата на реални действия от страна на бенефициера за поддържане на направената инвестиция води до компрометиране на целите и резултатите по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП). Според касационния жалбоподател с действията си общината осъществява продължаващо бездействие по отношение на запазване на резултатите от проекта и не е осигурила тяхната устойчивост, като не спазва изискването на чл. 7, т. 7.3. от Приложение Е2 от Общите условия към ДПБФП, след извършване на окончателното плащане да поддържа в добро експлоатационно състояние обектите на интервенция и доставеното оборудване. По изложените съображения счита, че бенефициерът е осъществил констатираното с акта нарушение, като същото представлява нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Иска отмяна на обжалваното решение, решаване на спора по същество и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът община Петрич, чрез адв. М. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на община Петрич Решение РД-02-36-382/04.04.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2007-2013 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 476,01 лева, съставляващи 5 % от всички верифицирани разходи по договор BG161PO001/1.1-12/2011/019-S-07 от 17.05.2013 г. с изпълнител Бонима ЕООД. Съдът е установил от фактическа страна, че община Петрич е бенефициер по сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на УО на ОПРР 2007-2013 г. административен договор за предоставяне на БФП. След проведена процедура за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е сключен засегнатият от нарушението договор с предмет Дейности по подготовка на строителна площадка и СМР за изграждане на център за настаняване от семеен тип в [населено място], община Петрич. Строителството по проекта е приключило и същият е въведен в експлоатация съгласно удостоверение 69/16.12.2013 г., издадено от главен архитект на община Петрич. Бенефициерът е подал окончателен доклад, като всички плащания по ДПБФП са верифицирани от УО. През 2016 г. и 2018 г. са извършени проверки на място, за които са съставени констативни протоколи с препоръки. С писмо с изх. ЮЗ 0043 от 02.03.2021 г. на бенефициера е определен окончателен срок за отстраняване на констатираните при проверките несъответствия 02.04.2021 г. В обстоятелствената част на административния акт са описани препоръките, които не са изпълнени в определения окончателен срок. Според административния орган всички препоръки от 2018 г. не са изпълнени. От препоръките от 2016 г. само три не са изпълнени. С писмо от 22.12.2021 г. бенефициерът е уведомен, че във връзка с регистриран сигнал за нередност е започнала процедура за определяне на финансова корекция, като в двуседмичен срок от получаване на съобщението същият има право да представи възражения и писмени доказателства по констатациите и предвидената финансова корекция за тях. В установения срок не е депозирано възражение. Процесният административен акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Мотивиран е с констатация за допуснато нарушение на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 - нарушение на принципа на добро финансово управление. Административният орган посочва, че в проектното си предложение бенефициерът е поел ангажимент да осигури устойчивост на направената инвестиция по проекта, но липсват реални действия за поддържане на направената инвестиция, което води до компрометиране на целите и резултатите по ДПБФП. Посочено е, че съгласно чл. 7, т. 7.3 от Приложение Е2 от Общите условия към ДПБФП бенефициерът е длъжен в срок от 5 години след извършване на окончателното плащане да изпълнява задължението си да не прехвърля правото на собственост върху обекта, изграден в резултат на инвестицията по този договор, да не променя предназначението на активите, придобити в резултат на изпълнението на проекта, както и да не сключва договори от всякакъв характер с трети лица и/или извършва други дейности, които биха могли да доведат до значително изменение на проекта. Констатираното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности и е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатия договор. От правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби. Изводът на съда е мотивиран със съображения, че в оспорения акт липсват мотиви коя част от общата или специфична цел на проекта не е постигната чрез осъществените дейности по него. Няма спор между страните, че всичките заложени дейности по проекта са осъществени в срок и разходите за тях са приети за допустими, верифицирани и изплатени, съответно може да се приеме, че административният орган първоначално (към датата на приключването на проекта и окончателното плащане) е приел, че публичният финансов ресурс е използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използвани ресурси, предприети дейности и постигнати цели. При веднъж направена такава констатация, административният орган е следвало да изложи съществени нови факти и обстоятелства, които да обосновават наличието на основание за определяне на финансова корекция. По изложените съображения е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. В допълнение към мотивите на административния съд следва да бъде посочено, че изложените в акта фактически и правни основания не са конкретизирани и съдържат вътрешни противоречия. При преглед на препоръките се установява, че част от тях касаят повреди на вече доставено оборудване (счупени телевизори, аудио уредби, сушилня и стъкло на фурна), друга част неефективнто функциониране на оборудване (соларна система с бойлер), трета част - неизпълнени СМР или некачествено изпълнени СМР. Част от така изложените фактически основания сочат на основания за недопустимост на разходите, а с тях органът е мотивирал основание за определяне на финансова корекция. Правното основание също не е конкретизирано в достатъчна степен и съдържа противоречия. Като правно основание за финансовата корекция е посочено нарушение на принципа на добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, без обаче органът да конкретизира за кое от неговите три различни проявления става въпрос: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности (чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година). Същевременно мотивите на органа за нарушение на принципа на добро финансово управление са смесени с мотиви за неспазването на изискването за дълготрайност на операциите, което представлява друга категория нередност и за него законодателят е предвидил самостоятелно основание за финансова корекция - чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. По изложените съображения правилен е изводът на съда, че органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. Административният акт е незаконосъобразен и правилно е отменен. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. (четири хиляди лева) с ДДС за касационната инстанция. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е частично основателно. Платеният размер на адвокатското възнаграждение е 9 600 лв. с ДДС. Материалният интерес по делото е 25 476,01 лв. При този размер на материалния интерес минималният размер на адвокатско възнаграждение е 2 688,08 лв. без ДДС чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След включване на ДДС към минималния размер се установява, че претенцията на страната надхвърля три пъти минималния размер. Същевременно делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност на делото. Правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба. В настоящия случай приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т. ч. и в законодателство, което е наднационално. На следващо място констатираният порок на административния акт налага сравнителен анализ на два различни института, чието приложение има различни материалноправни предпоставки и се осъществява в различни административни производства. Не без значение е и обстоятелството, че относимите факти са от сравнително продължителен период обектът е въведен в експлоатация през 2013 г., а последната проверка касае състоянието му през 2021 г. По горните съображения касационната инстанция приема, че претендираният размер следва да бъде редуциран до сумата от 5 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение