Решение № 14318 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2010 г.

Решение № 14318 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Пламен Ангелов Славов срещу решение № 86 от 18.02.2010 г. по адм. д. № 6862/2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 23-ти състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заинтересованата страна Национална служба за охрана при Президента на РБългария, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и устно в съдебно заседание поддържа, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Пламен Ангелов Славов срещу заповед № РД - 15 - 194/09.09.2009 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е наредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 113, намиращ се в гр. София, район "Младост", ж. к. "Младост" № 2 бл. 212, ет. 20, поради това, че го държи без правно основание. Изводът, че по отношение на процесната заповед не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, е направен при изяснена фактическа обстановка и подробен анализ на събраните доказателства по делото. В административната преписка липсват доказателства за съобщаване на заповедта, от където и извода, че е спазен преклузивният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на същата. Не са налице и доказателства за съобщаване на писмото от 14.02.2009 г. на Областния управител на област София, което обективира волеизявлението за прекратяване на наемното правоотношение. Жалбоподателят е узнал за това писмо на 18.02.2008 г., когато е сключено споразумение, имащо характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Видно от § 7 във връзка с § 5 от това споразумение страните изрично са се уговорили, че то не представлява основание за задържане на имота от жалбоподателя и, че той се задължава в едномесечен срок от уведомяването му да го освободи. Неуведомяването на касатора за началото на административното производство не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като правота на защита на жалбоподателя е осъществено от него в пълен обем. По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че към момента на издаване на заповедта, на е било налице наемно или друго правно основание за държането или ползването на процесния имот от жалбоподателя. По тези съображения обосновано и законосъобразно жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана. От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение