Решение № 14176 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2018 г.

Решение № 14176 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2890/2018 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. И. от [населено място] против Решение № 858/31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 720/2017 г., по описа на Административен съд С. област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД - 01 -123/19.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М" съгласно Протокол № 731/17.11.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител в писмено становище до съда оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. област е отхвърлил жалбата на З. И. срещу Заповед № РД - 01 -123/19.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М" съгласно Протокол № 731/17.11.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити(Наредбата). Издаването на заповед за анулиране на резултата от проведения теоретичен изпит не е ограничено със срок, поради което при констатиране на някоя от предпоставките по чл. 56 от Наредбата, изпълнителният директор, действащ в условията на обвързана компетентност, следва да разпореди такъв резултат. Преглеждането на видеозаписа след по-дълъг период от време от провеждане на изпита и издаването на свидетелство за управление на МПС преди оспорената заповед, не могат да се приемат като съществени нарушения, тъй като не водят до промяна на формираните от административния орган изводи за настъпилите факти, които са обосновали издаването на акта. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 на МТС и е отхвърлил оспорването. Съгласно цитираната по-горе разпоредба изпълнителният директор на Изпълнителна агенция"Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, за когото се установи, че е решил тест, индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредбата, но предоставен за решаване от друг кандидат. Като е взел предвид събраните по делото писмени доказателства и извършения оглед на вещественото доказателствено средство Административният съд обосновано е отбелязал, че от събраните писмени доказателства, имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила и от вещественото доказателствено средство, съдържащо видеозапис, безспорно се установяват отразените в административния акт факти за това, че при провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС жалбоподателят и Д. Трифонова са разменили предоставените на всеки от тях тестове и всеки един от тях е решил теста на другия. Следователно по делото е установено, че жалбоподателят е решил теста, предоставен за решаване на другия кандидат и е осъществен съставът на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 г. Видно от протокола от съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя е присъствал в съдебното заседание при изглеждането на видеозаписа, но не е оспорил констатациите на съда при огледа на вещественото доказателство. Правилен е и изводът на съда, че актът е мотивиран и е спазено изискването на чл. 59, ал. 2 АПК. С Наредба 38/2004 г. законодателят цели да даде детайлна регламентация за условията и реда за провеждане на изпити за придобиване за правоспособност за управление на МПС и осъществяване на ефективен контрол така, че да не се допусне кандидати, които не отговарят на изискванията на законодателя с оглед на теоретична подготовка и практически умения да придобият такава правоспособност, което е и в изключителен обществен интерес и в интерес на всички участници в движението, вкл. и на самите кандидати с оглед предотвратяване на ПТП и запазване на живота и здравето на всички. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед на срочността на преглеждане и запазване на записите и за издаване на административния акт, като изводите му са в съответствие с основните принципи по чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК. С оглед изложеното по-горе верен се явява и крайният извод на административния съд, че не се констатират основания по чл. 146 АПК за отмяната на оспорения административен акт. Предвид горното Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. област съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна се явява претенцията на пълномощника на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото, с оглед на което касатора следва да бъде осъден на осн. чл. 24 от Наредбата да заплащане на правната помощ да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 858/31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 720/2017 г., по описа на Административен съд С. област. ОСЪЖДА З. Илиев от [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – С. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 100/сто/лева. Решението е окончателно.