Решение № 9990 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2019 г.

Решение № 9990 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д., приподписана от адв. Г. Стоянов, срещу Решение № 315 от 12.06.2019 г. постановено по адм. д. № 125 по описа на Административен съд - Плевен (АС – Плевен) за 2019 г. в отхвърлителната исковете част. С посоченото съдебно решение Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Плевен е осъдена да заплати на Д., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900, 00 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване и частична отмяна на Наказателно постановление № 17-0374-000554 от 26.06.2017 г. на началника на Районно управление (РУ) – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, като искът е отхвърлен за разликата до сумата от 3000, 00 лв., както и за сумата от 19, 98 лв. за разходи за гориво. Искът на Д. за заплащане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датите на заплащане на адвокатските възнаграждения до окончателното й изплащане е отхвърлен. Наред с това, ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на Д. направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 89, 00 лв. и държавна такса в размер на 10, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е присъдил само част от претендираното като вреда адвокатско възнаграждение и то без да е направено възражение досежно размера му от ответника по иска. Неправилно също така, според касационния жалбоподател, искът му за заплащане на разходите за гориво не бил уважен по съображения, че "... не е изписано видът на горивото... ", което се установявало от приложения касов бон. Възразява се и по отношения определения размер на адвокатското възнаграждение за делото по обезщетението. Моли се отмяната на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и решаване на спора по същество с определяне на справедливо обезщетение. Решението в частта, с която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на Д., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 900, 00 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване и частична отмяна на Наказателно постановление № 17-0374-000554 от 26.06.2017 г. на началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, в частта за присъдените разноски и в частта, с която искът на Д. за заплащане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датите на заплащане на адвокатските възнаграждения до окончателното й изплащане, е отхвърлен, не е обжалвано и не е предмет на касационна проверка в тези части. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – ОД на МВР – Плевен не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която решението в обжалваните части е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна с обжалваните части от решението е отхвърлен предявеният от Д. срещу ОД на МВР – Плевен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над присъдената сума от 900, 00 лв. до претендираната такава от 3000, 00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване и частична отмяна на Наказателно постановление № 17-0374-000554 от 26.06.2017 г. на началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, като искът е отхвърлен за разликата до сумата от 3000, 00 лв. и е отхвърлен искът му за присъждане на сумата от 19, 98 лв., съставляваща направени разходи за гориво. Наред с това, ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на Д. сума в размер на 10, 00 лв. внесената държавна такса и в размер на 89, 00 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обезщетение вместо претендираната сума съгласно представения договор за правна защита и съдействие. За да постанови решението в обжалваната част, съдът съобразил, че в случая размерът на наложените глоби с наказателното постановление общо е 750, 00 лв., а наказателното постановление е отменено в частта на наложената глоба в размер на 300, 00 лв. Като взел предвид разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция), направил извод, че заплатеният от Д. хонорар от 1000, 00 лв. за една инстанция е завишен. Мотивирал се, че така заплатеният хонорар значително надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита по административнонаказателни дела с оглед защитавания материален интерес. По тези причини съдът приел, че разумният, обоснован и справедлив размер на обезщетението съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), който е съразмерен на осъществената защита е 300, 00 лв. за една инстанция, или в общ размер на 900, 00 лв. Този размер, според съда, следва да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от ответника по иска непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. По тези причини съдът приел, че предявеният от Д. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900, 00 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи до тази сума, а за разликата до 3000, 00 лв. да се отхвърли като неоснователен. Приетата неоснователност на претенцията за заплащане на разходи за гориво в размер на 19, 98 лв. съдът обосновал с неосъществено доказване на точния размер на изразходеното гориво във връзка с явяването в съдебното производство. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ съдът приел, че при частично уважаване на иска ОД на МВР – Плевен следва да заплати на Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, както и внесената държавна такса в размер на 10, 00 лв. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено за производството по обезщетението, съдът счел, че следва да го редуцира на 300, 00 лв. Мотивирал се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание, в което представляващия Д. адвокат не се е явил. По тези причини, съразмерна на уважената част от иска, съдът присъдил 89, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. По тези съображения постановил решението в обжалваните части. В обжалваните части решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид това, че касационна жалба от ОД на МВР – Плевен не е постъпила, спорът относно основателността на иска относно обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в хода на производствата по обжалване на наказателните постановления сега се свежда до въпроса дали е правилно определено то от първоинстанционния съд в размер на 300, 00 лв., като искът е отхвърлен за сумата над 300, 00 лв. до претендирания размер от 3000, 00 лв.; относно наличието на предпоставки за присъждане на претендираната сума за гориво и на сума над 89, 00 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Неоправдано е поддържаното в касационната жалба възражение, че съдът определил по–нисък размер на обезщетението без да е направено съответно възражение от ответника по този иск. Тъкмо обратното. Такова възражение изрично е направено в представеното от ответника по иска по делото становище преди съдебното заседание пред АС – Плевен. Видно от изложеното там, ответникът по иска е заявил, че намира заплатените адвокатски хонорари в размер на по 1000, 00 лв. за прекомерно завишени за подобен вид дела, които са с ниска степен на фактическа и правна сложност. Иска се редуцирането на сумата на обезщетението до минималния размер по приложимата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаградения. Наред с това се възразява, че доколкото наказателното постановление е отменено частично – само за едно от наложените три административни наказания, то намаленото обезщетение следва да се раздели на три и на Д., при доказване на реално извършени разходи, да бъде заплатен само 1/3 от минималния хонорар по делата. В същото становище е направено възражение и по отношение прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение за производството по обезщетение пред АС – Плевен. Като съобрази изложеното, в това число, само частичната отмяна на наказателното постановление (за една от наложените глоби в размер на 300, 00 лв.), както и предписанието на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че правилно и в съответствие със закона и тълкувателната практика на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, съставът на АС – Плевен е редуцирал размера на претендираното обезщетение. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за Д. като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото, както вече се посочи по–горе, в настоящия случай е налице само частична отмяна на наказателното постановление, определеният от съда размер на обезщетението (300, 00 лв. за една инстанция или 900, 00 лв. за трите инстанции) е този, който се явява справедлив такъв. Последният е в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото лицето незаконосъобразно в отменената част наказателно постановление. Именно така определеният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с частично отмененото наказателно постановление. При тези съображения настоящият състав намира решението на АС – Плевен за правилно в обсъжданата част. Неоснователни са оплакванията на Д. и срещу обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за осъждането на ОД на МВР – Плевен да му заплати сума в размер на 19, 98 лв., представляваща стойността на заредено на 20.02.2018 г. гориво – разход, за който се твърди, че е направен във връзка с явяването му в съдебно заседание по канд № 59 по описа на АС – Плевен за 2018 г. Правилно в тази връзка съдът е приел, че не е доказан точния размер на изразходеното гориво, а не както е възприел касационният жалбоподател мотивите на съда – поради неизписване вида на горивото. По делото не е установено и доказано с какъв автомобил и при какъв разход на гориво е осъществен транспортът, това, че горивото е платено именно от Д., това, че е използвано за пътуването му до Плевен и че явяването на делото е единствената негова цел. По тези мотиви, обжалваното решение се явява правилно и в тази част. Първоинстанционният съд е определил размера на разноските, които следва да се присъдят на Д. за производството по обезщетението за заплатено от него адвокатско възнаграждение - в размер на 89, 00 лв. при уважено възражение за тяхната прекомерност. При проверката на решението в така обжалваната част във връзка с оплакванията за неправилно уваженото възражение за прекомерност, настоящият състав констатира, че по делото Д. не е бил представляван от адвокат – исковата молба е подадена лично от него, а в единственото съдебно заседание пред АС – Плевен той не се е явил и не е бил представляван. Следователно не е имало въобще основание за присъждане на възнаграждение за представителството му от адвокат. Въпреки така констатираното, поради липсата на жалба от страна на ОД на МВР – Плевен, решението не може да бъде отменено в осъдителната дирекцията част. Предвид изложеното, в обжалваните части решението, предмет на касационна проверка, е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила в тези части. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение