Решение № 2836 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5226/2008 г.

Решение № 2836 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5226/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Коев Хаджиев в качеството му на ЕТ "Полидес - Атанас Хаджиев", против Решение № I-12 /27.02.2008 г, постановено по адм. д. № 908 /2006 г, по описа на Окръжен съд - Бургас, с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците: РДНСК - Бургас и НК "Железопътна инфраструктура", клон Бургас и Община - Бургас не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира за допустима, подадената в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение състав на Окръжен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател, срещу Заповед № 88/18.07.2006 г, на началника на РДНСК - Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по законоустановения ред строеж: "Магазин за акумулатори и работилница за поддръжка на акумулатори, находящ се в района на гара "Вл. Павлов", изграден и невъведен в експлоатация. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при спазена административна процедура и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и обосновано е приел, че по своята характеристика е подлежал на разрешителен за ползването му режим, както по времето на извършването му през 1997 г, (чл. 164 ЗТСУ), така и към датата на издаване на процесната заповед по чл. 177 ЗУТ с изложени доводи и във връзка с възражението, че строежа не попада в хипотезата на чл. 164, ал. 5 ЗТСУ (отм). Касационните доводи за отмяна на така постановеното решение са неоснователни. По делото не са налице доказателства, относно проведена процедура по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) и противно на твърдението на касатора, частичната квартално - застроителна разработка (ЧКЗР) не е надлежно одобрена, а към периода на процедиране на административната преписка е била с приключила процедура. Клаузата на чл. 1 от Договор за отдаване под наем на дълготрайни активи с дата 1.01.1997 г, сключен между касационния жалбоподател и собственика на терен, не освобождава наемателя от задължението да извърши строежа, съобразно законовите изисквания, още повече, че клаузата визира павилион, а извършеното въз основа на нея, представлява масивен строеж. С оглед изложеното решението се явява правилно, постановено в унисон с материалния закон и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК