Решение № 12919 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5097/2010 г.

Решение № 12919 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5097/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Светла Стоилова Грозданова от гр. София, чрез пълномощниците й адв. Елена Христова и Димитър Циков, против решение № 105 от 05.01.2010 г., постановено по адм. дело № 6995/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 37 състав, с което е отменена заповед № РД-46-215 от 6.06.2000 г. на кмета на район "Панчарево" при Столична община, с която на Иван Георгиев Церовски е отказано правото да придобие собствеността върху имот пл. № 1947, к. л. Г-10-4-А, м. "Косанин дол" землището на с. Бистрица. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, че ползувателят е придобил право на ползване върху процесния имот, по реда на актовете, посочени в § 63 от ППЗСПЗЗ, тъй като в представеното удостоверение липсват реквизити - не е посочено решението на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване, както и е посочено, че предоставената земя е пустееща, докато видно от представения като доказателство акт за узаконяване същата е била застроена. Следва че ползувателят не е могъл да придобие правото на ползване. В резултат на необсъждане на доказателствата, което представляла нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е приложил правилно и материалния закон. Соченото съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде оставена в сила оспорената заповед на кмета на район "Панчарево". Ответникът - кметът на район "Панчарево" при СО не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Иван Георгиев Церовски, в писмено възражение, постъпило по реда на чл. 163 от АПК, изготвено от пълномощниците му адв. Сланчева и адв. Стоянов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В с. з. възражението се поддържа от пълномощника му адв. Александрова. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е направил обоснован извод за наличието на необходимите законови условия за преобразуване правото на ползване на Иван Церовски в право на собственост. Представено е удостоверение № 9/07.07.1987 г., издадено според действащото тогава ПМС № 26/1987 г., с което му е предоставено право на ползване върху имот пл. № 1947, м. "Косанин дол", с. Бистрица. Лицето е придобило правото на ползване върху имота по един от актовете, посочени в § 63 от ППЗСПЗЗ. Констатирано е, че в имота има построена сграда до 1.03.1991 г., като са изпълнени изискванията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към момента на издаване на процесната кметска заповед е бил отменен § 64 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и посочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производството, за която оспореното съдебно решение е неблагоприятно, както и в рамките на срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град е по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като е образувано по жалба, подадена от Иван Церовски, против заповед № РД-46-215 от 06.06.2000 г. на кмета на район "Панчалево" при СО, с която му е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот пл. № 1947, к. л. Г-10 4-А, м. "Косанин дол", с. Бистрица. Мотивите на административния орган са, че заявителят не е представил документ за предоставено право на ползване по реда на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че не са налице основанията по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с § 1в, а. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и е приел за установено, че подадената жалба е допустима, по което понастоящем не се спори. Не се била спорна и компетентността на издалия заповедта орган. Съдът е установил, че на жалбоподателя е предоставено право на ползване върху процесния имот, представляващ пустееща земя, по силата на ПМС № 26/1987 г., за което е предоставено удостоверение № 9 от 7.07.1987 г. Приел е също така, че в имота е изградена сграда, с РЗП 72.95 кв. м, която е узаконена, видно от представения акт за узаконяване № 46 от 7.07.1987 г. Ползувателят е заявил претенция за трансформация на правото на ползване в право на собственост с молба вх. № 737 оот 1992 г., както и с молба от 2.06.2009 г. Първата молба е разгледана от комисията по § 62, видно от протокола й от 17.05.1999 г., като е взето решение, че молителят не притежава документ за право на ползване, а изградената сграда отговаря на изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, но не отговаря на изискванията на § 64 от ППЗСПЗЗ, поради което е приела, че не са налице услаовията по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСДПЗЗ и не може да бъде признато правото да се придобие правото на собственост. Въз основа на това решение на помощния орган, кметът на район "Панчарево" е постановил оспорения отказ. По повод молбата от 2.06.2009 г., молителят е уведомен за произнасянето по първата молба от 1992 г. с оспорената заповед. При тези данни съдът е приел, че молбата за трансформиране на правото на ползване в право на собственост е подадена в рамките на преклузивния срок по § 61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По отношение материалните предпоставки за трансформацията е приел, че изводите на административния орган са необосновани, тъй като на ползувателя, видно от представеното удостоверение, е предоставено право на ползване по реда на акт, включен в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Освен това в предоставения за ползване имот е реализирана сграда до 1991 г., отговаряща на изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, която е узаконена, т. е. изпълнени са изцяло изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Що се касае до нормата на § 64 от ППЗСПЗЗ, същата е била отменена преди издаване на спорната заповед и не е била действаща право. По тези съображения, заповедта като незаконосъобразна е отменена и е признато право на ползувателя да придобие правото на собственост върху имота, като преписката е върната на органа за определяне на оценката му. Така постановеното решение е правилно. Не е налице първият, сочен в касационната жалба порок - необоснованост на съдебното решение. Съдът е обсъдил събраните доказателства, като изводите му съответстват на установеното. Не може да се приеме възражението в касационната жалба, че съдът не е преценил, че първоначалният жалбоподател не е придобил правото на ползване. В тази насока се сочи, че в удостоверението, установяващо предоставеното право на ползване не е посочено решението на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване. Посочената комисия е помощен орган, като липсата на посочване на нейното решение в удостоверението не обосновава липса на надлежното му предоставяне. Преди всичко удостоверенията от посочената категория са само едни свидетелстващи официални документи, като не от тях възникват правните последици по предоставяне на правото на ползване. Самото право възниква по съответния ред, посочен в конкретните актове, в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В случая фактическият състав на предоставяне на правото на ползване по ПМС № 26/1987 г. се изпълва с вземане на решение на съответния ИК на ОНС, в случая СНС - арг. от чл. 11 от ПМС № 26/1987 г. Удостоверението е подписано от председателя на ИК на РНС "Девети септември", представляващ съвета, поради което следва да се приеме, че е спазена процедурата по ПМС № 26/1987 г. Впрочем удостоверението е подписано и от секретаря на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване, което е още една индиция, че е спазен надлежния ред за предоставяне на правото на ползване. Несъстоятелно е и възражението, че предоставената земя не е отговаряла на изискванията за предоставянето й, тъй като не е пустееща, както е отразено, а е застроена. Фактическото ползване на земята е започнало по-рано, като имотът е застроен. Към момента на предоставяне на правото на ползване обаче, незаконното застрояване е преценено и след като същото не е послужило за основание за отнемане на имота, съгласно чл. 13, т. 3 от ПМС № 26/1987 г., то порокът е саниран и правото е предоставено по надлежния ред. Самата постройка е узаконена, като в самия акт за узаконяване също е посочено, че имотът е предоставен с решение на ИК на СНС, т. е. по силата на цитираното постановление. При това положение без всякакво значение е обстоятелството, че датата на издаване на удостоверението за ползване, съвпада с датата на узаконяване. Правото е предоставено от компетентния орган и по надлежния ред. Следва да се посочи, че самото удостоверение като официален документ не е оспорено, както и не поискани и не са събрани никакви даказателства, които да оборват съдържанието му или да установяват неспазване на реда за предоставяне на правото на ползване. Не е налице нарушение на процесуалните правила. Въз основа на правилно установените факти, съдът правилно е приложил и материалния закон - налице са всички елементи от фактическия състав на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ползувател с надлежно предоставено право на ползване, заявяване на претенцията за придобиване на правото на собственост върху предоставения имот в срок, както и наличие на сграда, отговаряща на изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, постановеното решение като правилно, нестрадащо от сочените в касационната жалба пороци следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на заинтересованата страна следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство, в размер на 300 лв. - възнаграждение за един адвокат, установени с договор за правна помощ № 0035351 от 8.09.2010 г. и действително внесени. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,