Решение № 12 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2210/2013 г.

Решение № 12 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2210/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на частния обвинител Х. В. Г. срещу въззивна присъда № 258 от 13.09.2013 г., постановена по внохд № 2953/13 г. на Софийски градски съд, НО - ХVI въззивен с-в. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК а в допълнително изложение към нея, подадено в срока за обжалване се сочи и основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че обществената опасност на престъплението е исторически обусловена от характера на обществените отношения, а инкриминираното деяние било осъществено в години, когато измамата е била разпространена като начин за незаконно обогатяване. Настоява се за отмяна на присъдата и правилно приложение на закона, като наказанието се съобрази с генералната превенция. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на присъдата на районния съд. Защитникът на подсъдимия - адв. Ц. пледира присъдата на градския съд да бъде оставена в сила, по изложените в мотивите съображения. Представителят на ВКП счита, че е налице смесване на гражданската претенция с наказателната отговорност. Дава становище, че частният обвинител не е доказал обвинителната си теза, поради което жалбата се явява неоснователна. Подсъдимият Г. Д, редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.09.2011 г., постановена по нохд № 8940/10 г., по описа на Софийски районен съд, НО - 17 с-в, подсъдимият Г. П. Д. бил признат за виновен в това, че на 01.12.2003 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 20 000 лв., възбудил у Х. В. Г. заблуждение, че ще му върне предоставения му заем в уговорения срок с 2000 лв. лихва или ще му прехвърли правото на собственост върху закупено от общината жилище, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК му било наложено наказание от една година "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Присъдата била обжалвана от подсъдимия с искане за оправдаването му и от частния обвинител с настояване за увеличаване на наказанието и ефективното му изтърпяване. С присъда № 258 от 13.09.2013 г., постановена по внохд № 2953/13 г. на Софийски градски съд, НО - ХVI въззивен състав, първоинстанционната присъда била отменена и постановена нова, с която подсъдимият Д. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. В допълнението към жалбата не се навеждат конкретни правни съображения относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Фактическите обстоятелства по делото са били установени по несъмнен начин от инстанционните съдилища и не се оспорват от страните. Налице е договор за заем с уговорена лихва между подсъдимия и частния обвинител, който подсъдимият не изпълнил в рамките на уговорения срок поради възникнали финансови затруднения. След поискването от страна на кредитора за връщане на сумата, подсъдимият доброволно подписал запис на заповед в полза на частния обвинител за сумата от 22 420 лв. Въз основа на издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20067900400643 при частен съдебен изпълнител. От обективна страна съставът на престъплението "измама" по чл. 209, ал. 1 от НК изисква деецът при наличието на специална цел - получаване на имотна облага, да възбуди и/или поддържа заблуждение у физическо лице, като мотивира последното да извърши юридическо или фактическо разпореждане с имущество, от което да последва вреда за измаменото или за друго лице. В случая Д. е използвал заетите средства по предназначение, според уговорката с Г., което сочи, че не го е въвел в заблуждение. Не е налице и специалната цел за набавяне на имотна облага, предвид обстоятелството, че подсъдимият доброволно е подписал запис на заповед за претендираната сума. Липсата на елементи от състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК от обективна страна правят деянието несъставомерно. Въззивният съд е приложил правилно закона като е приел, че не е осъществен състав на престъпление, а са налице гражданско - правни отношения, Доводите в жалбата относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не могат да бъдат коментирани, тъй като с атакувания съдебен акт подсъдимият е оправдан и няма наложено наказание. Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I НО,