Решение № 6477 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13912/2012 г.

Решение № 6477 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13912/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ТЕТРАХИБ" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, подадена чрез упълномощен адв. Дюлгерова, против решение № 5034 от 17.09.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав, по адм. д. № 1519/2011 г. в частта, с която е разпоредено връщане на преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Според касационния жалбоподател съдът не е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и същият е следвало да се произнесе по съществото на спора. Касаторът твърди, че не е получил целения правен ефект и за него няма гаранция, че ответникът ще се произнесе в определения му срок, а дружеството вече е извършило голяма част от дейностите със собствени средства и кредити от банкови институции. С жалбата, в съдебно заседание чрез адв. Дюлгерова и с писмени бележки моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в процесната част и да се произнесе по същество или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар в размер, съобразно приложен списък за разноските. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция оспорва касационната жалба с писмен отговор чрез упълномощен юриск. Димитрова, която пледира за оставянето й без разглеждане и алтернативно за отхвърлянето й като неоснователна с подробно изложени аргументи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната производство, защото в случая решението за касатора е благоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което за него липсва правен интерес от обжалване. Съдът правилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, защото изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" има задължението да извърши преценка относно допустимостта на кандидата и за размера на евентуално допустимите разходи, за които се кандидатства. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав не споделя становището на ответника и на участващия по делото прокурор за недопустимост поради липса на правен интерес от оспорване. В конкретната хипотеза касаторът не атакува първия диспозитив на съдебното решение, който безспорно е благоприятен и изцяло в негов интерес. В случая касационната жалба е насочена само срещу втория диспозитив, с който преписката е върната на ответника за ново произнасяне и тезата на касационния жалбоподател е, че тази част от съдебния акт е неблагоприятна за него и засяга правата и интересите му. Според касатора съдът е бил длъжен да се произнесе по същество или да даде задължителни указания за одобряване на претендираното финансиране в пълния заявен размер. Доколко е обосновано и основателно становището на касатора и дали действително са осъществени твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, е въпрос на преценка на касационния съд по съществото на спора относно основателността на касационната жалба, а не по отношение на нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество касационната жалба на "ТЕТРАХИБ" ЕАД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5034 от 17.09.2012 г. е отменена заповед № 01-РД/3820 от 28.12.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта, с която е отказано финансиране в размер на 976342,84 лв. по заявление за подпомагане с идентификационен номер 27/121/03851 от 4.12.2009 г. и административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по горепосоченото заявление в частта, с която е отказано финансиране в размер на 976342,84 лв. в 14-дневен срок от влизане в сила на това съдебно решение. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2300 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София - град се е позовал на нормата на чл. 36 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и е приел, че при издаване на оспорената заповед в атакуваната част относно неодобрени разходи и отказ за финансиране са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание на процесния индивидуален административен акт. Предмет на касационната жалба е тази част от решението /вторият диспозитив/, с която първоинстанционният съд е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" за ново произнасяне по горепосоченото заявление в частта, с която е отказано финансиране в размер на 976342, 84 лв. в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Становището на касационния жалбоподател е, че съдът е следвало да реши спора по същество и съответно да даде задължителни указания за уважаване на заявлението му за цялата претендирана сума като финансово подпомагане по отношение на всички заявени разходи. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след изслушване доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че жалбоподателят е сезирал ответника със заявление за подпомагане с идентификационен номер 27/121/03851, подадено на 4.12.2009 г., с което по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. по проект "Вътрешно преустройство на помещения за отглеждане на прасета за угояване, доставка на машини и оборудване и закупуване на специализирана техника". С посоченото заявление земеделският производител е кандидатствал за субсидия в общ размер на 1846675,14 лв., по пет групи разходи, посочени по вид и размер в приложена към заявлението Таблица за допустимите инвестиции, бизнес план и финансов план, представляващи неразделна част от заявлението. Между страните не е имало спор относно обстоятелството, че при входиране на заявлението е направена предварителна проверка за допустимост на кандидата и документна проверка, отразени в Контролен лист 1, след което е проведена проверка в стопанството на земеделския производител на 6.01.2010 г., с обективирани резултати в Контролен лист от посещение на място и повторна и последващи проверки, проведени от 15.03.2010 г. до 18.03.2010 г. С уведомително писмо от 26.11.2010 г. дружеството е уведомено, че следва да отстрани констатирани непълноти и неясноти, отразени в 11 точки, както и да представи определени посочени в писмото документи. В срока, определен от ответната страна, земеделският производител е представил с молба от 16.12.2010 г. множество документи, подробно и изчерпателно описани в мотивите на обжалваното съдебно решение. Безспорно е установено, че на 20.12.2010 г. е извършена нова проверка на кандидата и на 23.12.2010 г. експерт от ДФ "Земеделие" е изготвил Контролен лист 3 - калкулации, според който общо одобрените разходи по проекта на "Тетрахиб" ЕАД са в размер 870330 лв. и общият размер на субсидията възлиза на 640966,80 лв., на която дата е съставен и Отчет за съответствие в който е отразено, че кандидатът съответства на критериите за допустимост и сумата за финансова помощ е 640966,80 лв. С оспорената заповед пред Административен съд София - град на "Тетрахиб" ЕАД са одобрени разходи в общ размер на 870330 лв. и субсидията в размер на 640966,80 лв. Точно е установено, че на дружеството - жалбоподател е изпратено уведомително писмо от 28.12.2010 г., с което са му съобщени гореописаните суми и е поканен за сключване на договор. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че нито в процесната заповед, нито в уведомителното писмо за нея или в някакъв друг съпътстващ документ, са отразени отхвърлени или приети за недопустими разходи, като не е изрично формулиран отказ за финансиране. Следователно мотиви - фактическо и правно основание за неуважаване на заявлението на жалбоподателя по отделните пет групи разходи, съответно за намаляване на размера на тези разходи не се съдържа в обжалвания акт и не може да се извлече от друг акт - таблица и др. помощен документ. В обжалваното съдебно решение точно е отразено, че оспорената заповед не съответства на изискванията за форма, предвидени в императивната норма на чл. 36 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., който текст изисква в случаите на отказ за финансиране РА писмено да уведоми кандидата, като в уведомлението изрично се посочат мотивите за това. Обжалваното съдебно решение е обосновано с разпоредбите на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съдът правилно е преценил, че оспореният административен акт страда от особено съществен и неотстраним порок във формата, защото не съдържа фактически и правни основания, поради които по същество е било отказано финансиране на част от заявените за подпомагане разходи по проекта на земеделския производител. Ето защо първоинстанционният съд правилно е счел, че е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" има правото и задължението да извърши преценка относно допустимостта на кандидата и размера на допустимите разходи, за които се кандидатства. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за произнасяне на съда по същество, тъй като именно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е компетентният орган по закон и съобразно чл. 35 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., имащ правомощието да се произнесе със заповед за одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане, която с оглед спецификата на претенцията на жалбоподателя не може да се издаде от съда вместо административния орган. Относно твърдението на касационния жалбоподател, че Административният съд София - град не е дал задължителни указания на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", настоящият съдебен състав счита, че също е без правно основание, защото в мотивите на обжалваното решение изрично е посочено, че следва да се изложат конкретни, относими и адекватни мотиви относно това кои разходи са отказани изцяло, кои в определен размер и какви са причините за това, като се спазят изискванията на чл. 26 и чл. 27 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., визиращи изрично и изчерпателно допустимите разходи и недопустимите за финансова помощ разходи. Първоинстанционният съд правилно е отразил в текста на атакуваното съдебно решение, че по делото са изслушани икономическа и две технически експертизи, които обаче не следва да се обсъждат, защото не може да се установи относимостта им към конкретния спор относно основанията за процесния отказ. Неоснователно е възражението на касатора, че няма гаранция, че ответникът ще се произнесе в определения 14-дневен срок, защото в чл. 304 от АПК е регламентиран механизъм за налагане на наказание за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение в процесната част не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, които налагат отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,