Решение № 16688 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2011 г.

Решение № 16688 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Преста терм" ЕООД гр. Враца обжалва решението, постановено по адм. дело № 213/2010 г. на Административен съд Велико Търново (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 060900493 от 14.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с решение № 79/17.02.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" Велико Търново. Поддържа касационни основания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се уважи жалбата му против РА, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - директор дирекция "ОУИ" Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрск. К. Калчев, в отговор на касационната жалба излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Преста терм" ЕООД срещу РА № 060900493/14.12.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с решение № 79/17.02.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" Велико Търново. С РА са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02- 09.2009 г. поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 37 244,62 лв., установен ДДС за внасяне в размер на 1008 лв. и съответните лихви върху тях. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по начислен ДДС по фактури за заплатени от ревизираното лице лизингови вноски за 3 бр. леки автомобили и мотор, както и по фактури за заплатени услуги за обслужване на леки автомобили (резервни части и монтаж, поддръжка, тестове и др.). Прието е от приходните органи и от съда, че по договори за лизинг 1. от 14.12.2007 г., сключен с лизингодател "Алианц Лизинг енд Сървисиз" АД София, за лек автомобил Крайслер 300 Ц, 2. от 1.07.2008 г. с лизингодател "Уни Кредит лизинг" АД София, за лек автомобил БМВ 120 Д, 3. от 25.09.2008 г., с лизингодател "Хипо Алпе - Адриа - Аутолизинг" ЕООД гр. София, за лек автомобил Мерцедес Бенц ЦЛ 500, са налице доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, тъй като е налице фактическо предоставяне на автомобилите като в договора за лизинг изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, представляващи леки автомобили по смисъла на § 1, т. 18 ДР ЗДДС, при което правото на данъчен кредит възниква за всеки отделен данъчен период, в който се плащат лизинговите вноски. В случая за всеки от месеците на данъчния период, предмет на ревизията, е налице плащане на лизингови вноски за всеки от трите автомобила, издадени са фактури, ДДС е начислен отделно. Прието е също така, че е налице доставка и по договор за закупуване на мотор "Харлей Дейвидсън", по издадени 2 бр. фактури през м. 03 и 04.2009 г. от "Мобилрент Европа" ЕООД, както и осъществени доставки и услуги по фактури в периода за обслужване и закупуване на резервни части за автомобилите. Относно платените лизингови вноски за автомобилите и доставката на мотора е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 вр. с ал. 2, т. 1, пр. четвърто ЗДДС - поради това, че при придобиване на леките автомобили и мотор законодателят изрично е изключил възможността за наличие на право на приспадане на данъчен кредит, освен ако тези превозни средства не се използват единствено за отдаване под наем (както и транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС), което в случая не било доказано. Относно доставките на обслужващи услуги и резервни части е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5, вр. с ал. 2, т. 4 ЗДДС, поради недоказване на условието за прилагане на изключенията по ал. 2 - ползване на автомобилите само за отдаване под наем. За да потвърди ревизионния акт съдът е приел въз основа на събраните доказателства по ревизионната преписка, както и въз основа на допълнително събраните писмени доказателства в съдебната фаза, установеното от свидетелите и предвид заключението на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, че не е доказано уговореното (за л. а. Крайслер) и фактурирано (за всички леки автомобили) отдаване под наем на всеки от трите автомобила (за мотора не е имало такива твърдения, нито касационни оплаквания понастоящем). За два от автомобилите (Крайслер и БМВ) съдът е приел също, че е опровергано и твърдението, че са използвани само от наемателите и единствено за отдаване под наем. Решението е правилно като краен резултат, но търпи корекция на мотивите. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест по отношение доказването на спорните факти и обстоятелства. Като е изходил от позицията, че правото на приспадане на данъчен кредит е субективно материално право, възникващо в полза на регистрираното по ЗДДС лице, е приел, че в тежест на същото лице е да установи при условията на пълно доказване наличието на предпоставките и условията, при които това право възниква. В случая съдът е указал на ревизираното лице, че в негова тежест е да установи, че придобитите от него мотор и леки автомобили се ползват за отдаване под наем и единствено само за това. Това доказване е от значение и за установяване правото на приспадане на данъчен кредит придобитите резервни части и ползвани услуги по обслужване на превозните средства. На първо място, въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано, че трите автомобила, както и мотора, за който не са били налице и твърдения в тази връзка, са отдавани под наем. За всеки един от трите автомобила са представени фактури за отдаване под наем в ревизирания период. За лекия автомобил "Крайслер" е представен и наемен договор, сключен с дружество "Адженда БГ" ООД. АСВТ е приел за недоказано извършването на услугата по този договор. Позовал се е на липсата на данни за плащане, разминаването на датите на предаване на вещта според фактурата, приемо-предавателния протокол и уговореното в наемния договор, както и на забраната в лизинговия договор за отдаване на автомобила под наем. За другите два автомобила, за които няма наемни договори в писмена форма, съдът е приел, че фактурите, чиято вярност на съдържанието е била оспорена, не установяват отдаване на автомобилите под наем, не кредитира показанията на четиримата свидетели, посочени като наематели на автомобилите. Тези изводи на съда са необосновани и незаконосъобразни. Съдът е изследвал реалността на сделките като данъчни събития, т. е. преценявал е, както действителността на правното основание, така и фактите по осъществяването му, данните за постъпили плащания и други. В случая тези сделки не са предмет на проверка за реалност с оглед установяване право на приспадане на данъчен кредит по тях. За установяване на условията по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС е достатъчно да са налице действителни сделки с предмет лекия автомобил за извършване на различни услуги, в случая - отдаване под наем. Всички сделки за отдаване под наем са били действителни - с оглед неформалния и консенсуален двустранен характер на договора за наем. За действителността на наемното правоотношение е достатъчно да са налице данни за уговорени съществени елементи на договора - страни, предмет, цена. В случая всички тези уговорки са отразени във фактурите, което е потвърдено изрично от събраните гласни доказателства - разпитаните като свидетели наематели. Обстоятелствата относно срока на договора, наличието на плащане, вкл. и относно това дали реално са предадени или ползвани автомобилите са ирелевантни за действителността. При наличие на действителни сделки е следвало да се приеме, че тези автомобили са отдавани под наем по 5-те фактури, четири от които с наематели физически лица. Изводът е, че автомобилите са отдавани под наем в процесния ревизиран период. Друг е въпросът, че освен да са отдавани под наем, предпоставка за приложение на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС е тези три автомобила да са използвани единствено и само за отдаване под наем. В тази връзка фактическите установявания на съда за използване на два от автомобилите - Крайслер и БМВ - и за други дейности, различни от наемните, както и направените въз основа на тези установявания правни изводи за неприложимост на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, са обосновани и законосъобразни. По делото не е имало твърдения, че след закупуване на двата автомобила същите са отдавани под наем на други лица, извън тези по посочените фактури (№ 10/30.06.2009 г. - за 9 дни и № 5/23.05.2009 г. - за 1 ден за крайслера и № 6/24.05.2009 г. - за 1 ден за БМВ), нито че са използвани за други дейности. По делото няма и такива данни предвид заключението на ССчЕ, проверила освен ревизирания период и предходните такива, считано от момента на придобиване на автомобилите (съответно 14.12.2007 г. и 1.07.2008 г.). Отделно по преписката и по делото са налице фактури и неоспорени данни от техническо обслужване на автомобилите, от които е видно, че л. а. Крайслер е изминал пробег от 31 211 км от закупуването си като нов до 7.04.2009 г., както и допълнителен пробег от 3803 км към 8.06.2009 г., в който период е отдаван под наем само за един ден във връзка с абитуриентски бал в едно населено място. Явна е невъзможността този пробег на автомобила да се извърши в рамките на един ден и в едно населено място. Относно автомобила БМВ е установено, че една година след закупуването му като нов с него са изминати 12 008 км, а само месец по-късно - 26 044 км, в който период има данни за отдаване под наем на превозното средство само за един ден. Безспорният извод е, че двата автомобила са управлявани и използвани като такива, но за дейности различни от отдаването им под наем. Установено е, че по сметка на фирмата не са отчетени разходи за гориво за автомобилите, нито разходи за гараж, което подкрепя извода, че използването на автомобилите не е във връзка със стопанската дейност на дружеството. Предвид категоричните данни, че автомобилите са използвани по предназначението си като такива, но за дейности, извън отдаването им под наем, съдът правилно е приел, че за тези два автомобила не е спазено условието по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, поради което правото на приспадане на данъчен кредит за тях не е налице. В тази връзка законосъобразно е потвърден РА, с който това право е отказано. По отношение на третия автомобил - Мерцедес - съдът приема, че за него не е доказано наличието на необходимото условие по чл. 69 ЗДДС, а именно, че стоката се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. При тълкуване разпоредбата на чл. 70, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗДДС се приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени условията по чл. 69 ЗДДС и ако не е налице ограничението по чл. 70, ал. 1 ЗДДС. За целия период от придобиването му на 25.09.2008 г. и за една година до м. 09 2009 г. вкл. автомобилът на два пъти, за по един ден е отдаван под наем. Няма твърдения и доказателства да е използван за извършване на други облагаеми доставки. В този смисъл са направените от съда фактически установявания, които се съобразяват при прилагане на материалния закон. Установяване използването за целите на извършвани от регистрираното по ЗДДС лице облагаеми доставки отново е било в доказателствена тежест на ревизираното лице, по съображения изложени по-горе. Сключването на две такива сделки, с наемен срок от по един ден, не обосновава при условията на пълно доказване извода, че автомобилът се използва за целите на извършвани облагаеми доставки. Налице е заобикаляне на закона като с позволено правно средство - сключване еднократно на договор за наем за срок от един ден, се цели постигане на неправомерен резултат - да се възстанови платеният при покупката ДДС като данъчен кредит за автомобил, който реално не се използва за икономическата дейност на дружеството, за извършване на облагаеми доставки. Данъчен кредит е законово дължим и платен данък, който само при определени обстоятелства става недължим и подлежи на връщане. Тези обстоятелства са свързани и с използване на придобитите стоки за икономическата дейност на търговеца, за целите на облагаемите доставки, което в случая не е установено. Липсата на една от предпоставките е основание за отказ за приспадане на данъчен кредите и за придобиването и на този лек автомобил, в който смисъл обжалваното съдебно решение, потвърждаващо РА, се явява правилно като краен резултат. Що се отнася до придобития мотоциклет Харлей Дейвидсън - за него не са били налице каквито е да било данни за отдаването му под наем или за използването му единствено и само за дейностите по ал. 2 на чл. 70 ЗДДС, не са правени и твърдения в този смисъл, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС за него не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същия извод първоинстанционния съд е постановил правилно решение. РА е потвърден и в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за закупени стоки и услуги във връзка с обслужването на лизинговите автомобили. Предвид изложеното по-горе се приема, че не е доказано условието за прилагане на изключенията по ал. 2 на чл. 70 относно автомобилите, поради което и по тези фактури не е налице право за приспадане на данъчен кредит - на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 4 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е претендирал заплащане на разноски за тази инстанция, поради което такива не се определят в негова полза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,