Решение № 4105 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2016 г.

Решение № 4105 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12547/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по оспорване на С. А. Б. от с. Р., общ. Казанлък срещу заповед № Р209-1466/30.09.2016 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменено Удостоверение от 10.10.2005 г., с което на Белева се признава висше образование на образователно-квалификационна степен "Магистър" по специалност "Фармация" от Запорожкия държавен медицински университет, Украйна. Претендира незаконосъобразност на обжалвания акт на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Твърди, че в чл. 14в от НАРЕДБАТА за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища е предвидено производство по обезсилване на Удостоверение за признаване на висше образование, но основанието за това е установена с влязъл в сила съдебен акт неистинността на някой от документите, послужили като основание за издаване на удостоверението. В случая органът изразявал съмнения за неистинност на дипломата на Белева, но липсвал влязъл в сила съдебен акт, с който тази неистиност да е установена. На следващо място се твърди незаконосъобразност на акта и поради неправилно посочена правна квалификация - чл. 99, т. 2 АПК. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ответникът по жалбата, министърът на образованието и науката, изразява становище за неоснователност. При извършена служебна проверка, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд констатира, че жалбата на С. Б. е допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт. Предмет на контрол за законосъобразност пред ВАС е заповед № Р209-1466/30.09.2016 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 99, т. 2 АПК е отменено Удостоверение от 10.10.2005 г., с което на Белева се признава висше образование на образователно-квалификационна степен "Магистър" по специалност "Фармация" от Запорожкия държавен медицински университет, Украйна. Заповедта е съобщена на Белева на 06.10.2016 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 20.10.2016 г. Същата е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Доколкото адресат на заповедта е Белева и същата засяга негативно правната й сфера, последната има правен интерес да оспорва по съдебен ред този административен акт. Компетентен да се произнесе като първа инстанция е тричленен състав на Върховен административен съд предвид факта, че актът е подписан от министъра на образованието и науката и при приложението на разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Актът е издаден на основание чл. 99, т. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 104 АПК, издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс. При извършена проверка на основанията по чл. 146 АПК за законосъобразност на оспорения акт, съдът констатира следното от фактическа и правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование, министърът на образованието и науката организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили висше образование в чужбина. По делото не се спори, а и от представената административна преписка се установява, че пред министъра на образованието и науката е реализирано производство по признаване на висшето образование на С. Б. с образователно-квалификационна степен "Магистър" по специалност "Фармация" от Запорожкия държавен медицински университет, Украйна. Производството е приключило с издаване на Удостоверение от 10.10.2005 г. - л. 36 по делото, подписано от министъра на образованието и науката за признаване на така изписаното висше образование в чужбина. Отделно от горното, е развито производство пред Българския фармацевтичен съюз по молба за вписване на С. Б. като чл. на същия по реда на чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 31, ал. 3, т. 1 от Закона за съсловната организация на министър-фармацевтите. Във връзка с искането и представената от лицето Диплома за завършено висше образование сер. УЗ № 094487 от 12.06.1983 г., издадена от Запорожки държавен медицински университет - Украйна, съюзът прави запитване до този университет. От отговора на запитването /писмо изх. № 08.7/547 от 17.02.2016 г. на ректора на университета/ се установява, че посочената диплома не е издадена от това ВУЗ, както и че лицето С. А. А. /сега В./ не е регистрирана сред випускниците по специалността "Фармация" от 1983 г., като на такова лице не е била издавана диплома. Събраните материали, са изпратени до Министерство на образованието и науката за процедиране. С писмо изх. № 06-00-184 от 9.06.2016 г., подписано от изпълнителния директор на Националния център за информация и документация, г-жа С. В. е уведомена за възобновеното производство по признаване на образованието й в чужбина, като й е дадена възможност в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи оригинал на посочените в писмото документи, включително и посочената погоре диплома. По делото са представени доказателства и за образувана проверка по случая при 1-во РУП, СДВР - л. 63 по делото, пр. пр. № 17648/2016г по описа на СРП. Във връзка с писмо изх. № 06-00-184 от 9.06.2016 г., подписано от изпълнителния директор на Националния център за информация и документация, г-жа С. В. изпраща писмо № 06-00-184/25.07.2016 г., в което сочи, че исканите оригинални документи са представени при МОН и се намират там. В отговор на писмото, изпълнителният директор на НАЦИД заявява /изх. № 06-00-184/05.08.2016 г. - л. 77 по делото/, че в поддържания архив от НАЦИД, в който се съхраняват и копия от документите, представляващи досие на В., няма оригинал на сочената диплома за завършено висше образование. Писмото е получено от В. на 8.08.2016 г. С оспорената в настоящото производство заповед министърът на образованието и науката на основание чл. 99, т. 2 АПК в рамките на възобновеното административно производство, отменя Удостоверение от 10.10.2005 г., с което на Белева се признава висше образование на образователно-квалификационна степен "Магистър" по специалност "Фармация" от Запорожкия държавен медицински университет, Украйна. От фактическа страна са изписани като установени нови обстоятелства, които не са били известни на органа към датата на издаване на удостоверението - а именно: получена информация от висшето училище в Украйна /писмо вх. № 06-00-184/14.07.2016 г./, от която се установява, че лицето С. А. А. /В./ не е регистрирана сред випускниците по специалност "Фармация" от 1983 г., не й е издавана от университета диплома сер. УЗ № 094487 от 12.06.1983 г., както и че представената такава не е издавана от Запорожкия държавен медицински университет, Украйна. По делото няма данни образуваната прокурорска преписка да е приключила. Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма. Първият спорен въпрос касае правилното приложение на материалния закон. От решаването му следват и отговорите на въпросите относно компетентността на органа, спазване на процедурата по издаване на акта и съответствие на същия с целта на закона. В действителност, в чл. 14в от НАРЕДБАТА за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища е предвидено производство по обезсилване на Удостоверение за признаване на висше образование, като основанието за това е установена с влязъл в сила съдебен акт неистинността на някой от документите, послужили като основание за издаване на удостоверението. В случая органът не се позовава на такъв влязъл в сила съдебен акт, поради което не е приложил и тази правна квалификация. Стои въпроса доколкото в заповедта на министъра се твърди неистинност на изписаната диплома и при наличие на специалната норма на чл. 14в от посочената наредба, приложима ли е процедурата и основанието по чл. 99, т. 2 АПК. Според съдебния състав, приложимостта на правната квалификация на чл. 99, т. 2 АПК се мотивира с оглед липсата на еднаквост на съставите по общия и специалния нормативен акт. Дори и в заповедта на министъра да се говори за неистински официален документ, основанието на което се възобновява производството и се отменя удостоверението е чл. 99, т. 2 АПК - нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Соченото от жалбоподателя нарушение би било, ако органът издаде акта на основание чл. 99, т. 4 АПК при наличието на специалната норма на чл. 14в от нНредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Досежно приложимостта на правната квалификация на чл. 99, т. 2 АПК относно изложените фактически основания за издаване на заповедта: Според съдебния състав констатираните с писмо вх. № 06-00-184/14.07.2016 г. факти досежно липсата на регистрация на лицето С. А. А. /В./ сред випускниците по специалност "Фармация" от 1983 г., неиздаването от университета на диплома сер. УЗ № 094487 от 12.06.1983 г., представляват нови обстоятелства от значение за издаване на удостоверението, които не са могли да бъдат известни на страната в производството и които са от значение за формиране на волята на органа по издаване на процесното удостоверение за признаване на завършено висше образование в чужбина. Гореизложеното обосновава извод за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК: заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 99, ал. 1 АПК; във валидна писмена форма, като съдържа правна квалификация съответстваща на установените по спора факти; спазена е процедурата по издаването й, включително и срока по чл. 102, ал. 2 АПК. Писмото на ректора на Запорожкия държавен медицински университет, Украйна, съдържащо информация за новите обстоятелства, е входирано в НАЦИД на 14.07.2016 г., а процесната заповед е издадена на 30.09.2016 г. - в рамките на тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт. Като неоснователна, жалбата на Белева срещу заповед № Р209-1466/30.09.2016 г. на министъра на образованието и науката следва да се отхвърли като неоснователа. Предвид изхода на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС