Решение № 8493 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 15783/2014 г.
ВАСIV отделение22.06.2018 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1478 от 26.11.2014 г., постановено по преписка № КЗК - 625/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която на Д. И." СА ("D. I." SA), Румъния, със седалище гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Ю. С. за установено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК е наложена имуществена санкция за размера над 275 774,89 /двеста седемдесет и пет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и девет ст/, до пълния определен от КЗК размер на санкцията от 551 549,78 лв. (петстотин петдесет и една хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 78 стотинки). ОТМЕНЯ Решение № 1478 от 26.11.2014 г., постановено по преписка № КЗК - 625/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която на Д. И." СА ("D. I." SA), Румъния, със седалище гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Ю. С. за установено нарушение по чл. 36, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията, е наложена имуществена санкция за размера над 103 415,58 лева /сто и три хиляди четиристотин и петнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ до пълния определен от КЗК размер на санкцията от 206 831,17 лв. (двеста и шест хиляди осемстотин тридесет и един лев и 17 стотинки). ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И." СА ("D. I." SA), Румъния, със седалище гр. Б., срещу Решение № 1478 от 26.11.2014 г., постановено по преписка № КЗК - 625/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията в останалата му част. ОСЪЖДА Д. И." СА ("D. I." SA), Румъния, със седалище гр. Б., чрез управителя да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. ОСЪЖДА Комисията за защита на конкуренцията да заплати на "Д. И." СА ("D. I." SA), Румъния, чрез управителя, сумата от 1000 /хиляда/лева, представляваща направените по делото съдебни разноски. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 8493 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 15783/2014 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Д. И." СА ("D. I." SA), Румъния, със седалище гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Ю. С., подадена чрез процесуалните представители адв. Д. И. и адв. Св. В., срещу Решение № 1478 от 26.11.2014 г., постановено по преписка № КЗК - 625/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в частта, с която КЗК е установила извършени нарушения от страна на жалбоподателя по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК (т. 1 от диспозитива на решението) и по чл. 36, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията/т. 2/ и е наложила имуществени санкции на дружеството за всяко от тях в размер съответно на 551 549,78 лв и 206 831,17. В другата част на решението КЗК е приела, че от страна на това дружество не е извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК /т. 3/ и чл. 36, ал. 2 /т. 4/. В жалбата са развити доводи за нищожност-поради противоречие с правовия ред в РБ, алт. за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК, в частта по т. 1 и 2 като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните правните разпоредби и целта на Закона за защита на конкуренцията - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. С първата част от подробно развитите съображения, групирани в 16 пункта, допълнени в писмената защита с още три, жалбоподателят твърди, че неправилно КЗК постановила решението си, касаещо кампания "Черен петък" (B. F./ за 2013 г. след срока по чл. 96, ал. 1 ЗЗК и го обявила в деня на кампанията "Черен петък" за следващата /2014 г./, с което повлияла на пазара и пряко увредила интересите му, а и сезирана със сигнал, издала немотивирано решение за образуване на производството пред КЗК, което го лишило от възможност да оспори последното, а оспорващото дружество, изпълнявайки условията на три директиви, в писмената защита е посочена и още една, е следвало да бъде обследвано не от КЗК, а от КЗП, или дори от румънския орган по конкуренция. Наред с това твърди, че КЗК въобще не е искала да установи истината, по аргумент от факта, че никой от нейните членове при изслушването не е задал въпроси и незаконосъобразно не му бил предоставен достъп до пълната информация по преписката, което счита за "административен произвол", нарушение на правото му на защита и на четири решения на СЕС. С. и, че е станал "обект на "непропорционално засилено внимание от страна на КЗК" само защото е чуждестранно дружество, а и органът по конкуренция, макар че се е самосезирал, е следвало, а не е изследвал съответния пазар, като крайно време е тази практика да бъде преустановена. С втората група съображения жалбоподателят твърди липса на съставомерност на нарушенията, за които са му наложени наказания, както и че КЗК, в противоречие с доказателствата по делото, неправилно извела решаващ извод за наличие на такива, като игнорирала факта, че няма нелоялно привличане на клиенти, осъществено чрез процесната рекламна кампания "Черен петък" по отношение на разпространяване на неверните послания "Само днес получаваш най-много и най-големи отстъпки през годината" и "29 ноември 2013 B. F. Д. с най-много и най-големи намаления през годината", както и при провеждането на промоционалната кампания "1+1 гратис Tassimo", изразяващо се в предлагане и фактическо даване на потребителите на добавка под формата на кафемашина Tassimo към вече закупена кафемашина от същия вид. За двете кампании твърди, че че "по никакъв начин не е целял да увреди конкурентите си, нито да наруши конкуренцията на съответния пазар", което съображение обосновава с общата забрана на чл. 29 от ЗЗК, която "не може да се тълкува разширително, по аргумент от чл. 28, ал. 3 от ЗАНН". Намира, че КЗК недопустимо тълкувала разширително тази норма, а той не е допуснал нарушенията, за които му е наложена санкция, т. е. те е осъществил пълния им състав, защото "няма доказан ефект върху конкуренцията", т. е. "реална увреда" а и няма как да са увредени конкуренти, които КЗК не е определила. Освен това намира, че оспореното решение е плод на "свръхсимплифициран анализ", противоречи на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 и чл. 36, ал. 2 от от Закона за защита на конкуренцията, тъй като, противно на приетото от КЗК, рекламите не са заблуждаващи /КЗК не е установила нито един заблуден клиент/, не е използвал "непазарни" методи за привличане на клиенти, нито неговото поведение може да се определи като нарушение на правилата за "добросъвестна търговска практика" и форма на нелоялна конкуренция. Настоява, че КЗК игнорирала обстоятелството, че кампании като първата, за която е санкциониран, "са полезни за икономиката" и не съобразила, че той е он лайн търговец, респ. неговата "аудитория" е добре информирана, поради което не може да се осъществи заблуда, а и в съгласие с чл. 50 от ЗЗП, потребителите са можели да върнат стоката в по-голям от предвидения там срок-14, вместо изискуемия 7 дневен. И по отношение на втората процесна кампания оспорващото дружество счита, че липсва съставомерност на нарушението, за което му е наложено наказание, тъй като в противоречие с доказателствата по делото КЗК неправилно извела извод за наличие на такова, като пренебрегнала обстоятелството, че то е предлагало "търговска отстъпка в размер на цената на една от двете поръчани кафемашини, която е на по-ниска стойност", а не "забранена добавка, т. е. подарък" в рамките на стойността на една от стоките, която стойност реално не се заплаща, а и неговата цел била да се освободи от залежалите продукти - кафемашина "Тасимо", което бизнес- решение е без доказана увреда на клиентите, предвид незначителността на продажбите-само 6 доставки за 12 кафемашини, а и "обичайно в един дом се ползва една кафемашина, поради което няма "изкривяване на продажбите на основния продукт", т. е. нарушението е малозначително. На последно място счита, че при определяне размера на имуществените санкции КЗК не е взела предвид тежестта на конкретните нарушения /ако въобще се приеме, че са налице такива/, необуславяща налагане на такова тежки наказания, както и това, че първото неправилно е преценено като не особено тежко, вместо правилното-леко. Счита, че са пренебрегнати смекчаващите вината на дружеството обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 100, ал. 4 от ЗЗК, каквито преценява: общо за двете нарушения - съдействието, което дружеството е оказало на КЗК "по време на извършеното разследване", плюс за първото-възможността за връщане на закупената стока в по-голям от предвидения в ЗЗП срок-14, вместо изискуемия 7 дневен, съобразяване с позицията на КЗК в следващата кампания и липсата на доказателства за значителни вреди, а за второто-обстоятелството, че от деянието "не са последвали реални вреди, а хипотетичните са нищожни", "добросъвестност на поведението - т. е. без цел да се вреди на пазара" и че кампанията била изключително кратка и нерекламирана - всички, според него - обуславящи извод за "непропорционалност на санкциите". Иска отмяна на решението в оспорената част, алтернативно-намаляване на размера на наложените санкции. В откритото съд. заседание на ВАС дружеството, представлявано от процесуалните си представители, и в писмена защита, поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалните си представители юрк. Г. и юрк. П., оспорват жалбата по съображения, подробно изложени и в писмено становище. Твърдят, че фактическите констатации и правните изводи в решението кореспондират изцяло с доказателствения материал по преписката, а с жалбата не са наведени основания и доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят не е извършил нарушенията по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 и чл. 36, ал. 2 от от Закона за защита на конкуренцията. Считат за правилен и обоснован извода, че рекламното послание на рекламната кампания "Черен петък най-големи намаления" е заблуждаващо, тъй като намалението и съответно крайната цена, въз основа на която е формирана тази цена, е извършено въз основа на завишена основа на цената на съответните продукти, което именно представлява заблуждението и че, дори като стойност намалението да е най-голямо, то математическата логика води до обратния извод, след като основата е завишена предишния ден, няма как същата процентна ставка да доведе до по- голямо намаление, съответно до по- голяма изгода за потребителя и че, противно на акцента, който поставя жалбоподателят относно потребителите, всъщност Закона за защита на конкуренцията защитава конкуренцията като обективно явление и с привличане на клиенти чрез заблуждаващи реклами е налице изкривяване на конкуренцията и пренасочване на потребителското търсене чрез непазарни методи. Считат, че КЗК е приложила правилно закона, а заключението по поисканата от жалбоподателя и изслушана експертиза дава отговори на неотносими въпроси, на които са възразили изрично. Считат, че КЗК е приложила правилно закона, съответно, че размерът на санкциите е определен правилно, при спазване на законовите изисквания. Молят съда да отхвърли оспорването, претендират юрисконсултско възнаграждение, правят възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано служебно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, по сигнал на две лица, изпратен в Комисията за защита на потребителите, с твърдения за недобросъвестни действия от страна на "Д. И." СА ("D. I." SA), Румъния във връзка с организирани три рекламни кампании на онлайн магазина www.emag.bg, първата - във връзка с предлагането на промоционални продукти преди и по време на провеждането на рекламна кампания "Черен петък" (B. F.) на 29.11.2013 г. и заблуждаващия размер на отстъпката на тези продукти - намаления до 70 %, предвид изкуствено завишаване на цените на много стоки, /втората-във връзка с проведената на 09.12.2013 г. рекламна кампания "Една година emag.bg" /която е извън предмета на настоящия спор/, както и във връзка с проведената в периода 20-24 март 2014 г. рекламна кампания "1+1 гратис Tassimo" с посланието "Купи еспресо машина за теб и направи втора подарък" т. е. за нарушения по ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 и чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията. В хода на административното производството КЗК идентифицирала страните, извършила проучване, изискала съответна информация от трети лица, вкл. от две рекламни агенции, обсъдила многобройните относими във връзка с предмета на спора доказателства. Информацията е подробно описана в решението и част от нея е търговска тайна /папки № 2.1,2.2. и 2.3 от приложенията/. По отношение на относимите към спора въпроси органът по конкуренция установил, че "Д. И." СА, Румъния осъществява дистанционни продажби (онлайн търговия) на дребно с електроника и битова техника, като оперира на територията на Румъния, България и Унгария, съответно в България - чрез интернет магазина www.emag.bg, и е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. Организатор е на процесната рекламна кампания "Черен петък" - в периода от 27.11.2013 г. до 29.11.2013 г., чийто Общи условия са публикувани на Интернет сайт www.emag.bg в 7.15 ч. сутринта на 29.11.2013 г. и са достъпни до 23.59 ч. на 29.11.2013 г., съгласно които в този период е предоставена възможност за закупуване на промоционален продукт чрез този Интернет сайт, като на всички регистрирани потребители на този сайт "Д. И. е изпратило електронен информационен бюлетин с посочен линк, отвеждащ на страницата с тези общи условия на кампанията. Тази кампания е рекламирана и чрез средствата за масова информация: телевизия, радио, преса - няколко български ежедневника и Интернет - в последния-изразяваща се в разпращане на електронен информационен бюлетин на регистрирани потребители в първите часове на 29.11.2013 г., както и в поставяне на банери в други Интернет сайтове, при кликването на които потребителят се отвежда на страницата на eMAG.bg, а рекламният телевизионен клип е със съдържание: "Само днес получаваш най-много и най-големи намаления през годината.... Възползвай се сега. Специални предложения за над 100 000 продукта.. Побързай и влез на eMAG.bg и поръчай желания продукт. Получаваш и безплатна доставка. Само днес. B. F. на eMAG.bg" и "eMAG.bg представя за първи път най-голямото шопинг събитие в света B. F. -денят с най-много и най-големи намаления през годината. На 29 ноември поръчай онлайн на eMAG.bg...", съответно рекламният телевизионен репортаж - със съдържание: "...Този петък 29 ноември eMAG.bg ще стартира B. F. с намаления, достигащи до 70%. 100 000 продукта очакват купувачите си с огромни отстъпки. Тези намаления ще са валидни само до полунощ-петък" и "eMAG.bg представя за първи път най-голямото шопинг събитие в света B. F. денят с най-много и най-големи намаления през годината. На 29 ноември поръчай онлайн на eMAG.bg..." В тази връзка в относимата за настоящото производство част КЗК изискала информация от "Д. И. и в отговор получила писмо вх. № ВХР-1051 от 13.05.2014 г., че на 29.11.2013 г. основните цени на посочените в таблица № 4 стоки са завишени в сравнение с основните им цени от 28.11.2013 г., респективно с техните минимални такива за периода 28.10.2013 г. - 28.11.2013 г., а с оглед представени от дружеството фактури за покупка констатирала, че по отношение на продажните цени на осем изследвани артикула, включени в процесната кампания /"Черен петък"/, в периода от 28.10.-28.11.2013 г. те са променливи, а не постоянни, като за седем от проучваните стоки първоначалната цена на продукта, върху която се начислява отстъпката, в деня на кампанията е завишена в сравнение с предишния ден - 28.11.2013 г., а при осмия продукт /хладилник I. К. А+, бял/ първоначалната цена е увеличена два дни преди кампанията, а именно на 27.11.2013 г., като в деня на "Черния петък" е непроменена. С оглед факта на предварително завишените първоначални цени в деня на кампанията "Д. И. изчислило съответните отстъпки за всеки продукт и формирало окончателна крайна цена за клиента, като напр. ел.фурна за вграждане Whirlpool AKZM654IX, 13 функции, клас A, LED, с иноксово покритие първоначалната цена е увеличена с 200 лева, а останалите седем изследвани продукти - с 10-55 лева, поради което окончателната им продажна цена (крайна цена за клиента) в деня на кампанията е действително по-ниска в сравнение с цената на съответния продукт за периода 28.10-28.11.2013 г., но в случая установила, че е невярно рекламното твърдение, че цените на стоките в деня на "Черния петък" са с "най-голямо намаление". Този извод извела от факта, че отстъпката и съответно окончателната цена за потребителя е изчислена върху предварително завишена първоначална цена на съответния продукт в сравнение с цената, която същият е имал в деня преди кампанията (28.11.2013 г.) или два дни преди това (27.11.2013 г.), което счела, че е сторено, за да може впоследствие- в деня на "Черния петък", като приложи съответно определената отстъпка, дружеството да формира цена, която е по-висока в сравнение с цената, която би имала стоката, ако се приложи същата отстъпка, но съобразно цената, която продуктът е имал в деня преди кампанията. Иначе казано, по този начин клиентите на дружеството са подведени, че купуват съответния продукт на най-ниската цена и при положение, че причина за повишаване на цените на анализираните осем продукта в деня на промоцията не е обективно предпоставена, а е с цел да се извлече по-голяма икономическа полза, то рекламната кампания в периода 27-29.11.2013 г., афишираща в деня на Черния петък "най-големите намаления през годината", в действителност подвежда потребителите, че ще получат такива. По отношение на рекламна кампания с наименование "1+1 гратис Tassimo", организирана от "Д. И." в периода от 20.03.2014 до 24.03.2014 г. по относимите към спора въпроси органът по конкуренция установил, че съгласно представени разпечатки от Интернет страница www.emag.bg с визуализации на рекламните предложения, в посочения период е рекламирана "Еспресо машина B. T." с цена от 169.99 лв., до която е поставен надпис: "1+1 гратис. П. две еспресо машини B. T. и получаваш едната безплатно! Период на промоцията 20-24 март 2014 г.", и в същия период, в раздел "Седмични промоции" на Интернет страница www.emag.bg, до снимкови изображения на два различни по вид модела на "Еспресо машини B. T." е налична информацията: "1+1 Безплатно. Купи еспресо машина за теб и направи втората подарък". С оглед горното приел, че съдържанието на рекламните послания цели привличане на клиенти, акцентирайки на възможността да се получи "подарък", т. е. нещо безплатно към това, което следва да се заплати, при направена поръчка на два продукта, като двете послания постигат внушение за предлагане на добавка към конкретна покупка, конкретизирана в условията за участие, а именно: "при поръчка с два продукта (кафемашини Tassimo) клиентът получава безплатно по-евтиният от двата продукта". По отношение на твърдяните нарушения в относимата към настоящото производство част, КЗК обосновала следните правни изводи: Предвид обстоятелството, че настоящото производството е образувано по сигнал на потребители, т. е. служебно - на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и по него няма насрещни страни, наличието на конкурентни отношения между страните по спора е елемент, който в настоящия случай не подлежи на изследване. По аргумент от нормата на чл. 29 от ЗЗК във връзка с чл. 1 от ЗЗК, където е посочена основната цел на закона, и от факта, че КЗК съблюдава за спазване на конкуренцията като обективно явление, а не само на нарушените интереси на отделните конкуренти, счела, че в тази хипотеза няма задължение да установява съответния продуктов пазар и да доказва конкурентните отношения на него. По фактическия състав на нарушението на нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че най-напред е необходимо да се установи наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК, която съгласно легалната й дефиниция, е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. С оглед факта на организирана и проведена от "Д. И., в качеството на рекламодател по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗЗК, рекламна кампания под надслов "Черен петък" (B. F.), представена в публикуваните "Общи условия" като специална оферта и с оглед разпространяваните това дружество рекламни послания във връзка с нейното провеждане- чрез средствата за масова информация - телевизия, радио, преса и интернет, в които кампанията е определена и е представена като "най-голямото шопинг събитие в световен мащаб-B. F. за пръв път в България", при което ще има "най-много и най-големи намаления през годината" счела, че е тези съобщения имат рекламен характер и цел- насърчаване реализацията на участващите в нея продукти. След това КЗК приела, с оглед дефиницията в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, че заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига, като е необходимо това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока. Съобразила и ал. 2 на цитирания чл. - че заблудата, която възниква, може да е по отношение на цената или начина на образуването й. По отношение на последните два елемента от състава на това нарушение КЗК обосновала извод, че щом в своята рекламна кампания в периода 27-29.11.2013 г. ответната страна е афиширала в деня на Черния петък "най-големите намаления през годината", тя в действителност е подвела потребителите, че ще получат "най-големите намаления", тъй като - с оглед анализа върху групата от осем изследвани продукти-всички- представляващи едра бяла техника, които не са обект на честа покупка за отделния потребител, при достигане на рекламното послание до него, че в онлайн магазина еМАG предстоят "най-много и най-големи намаления" в един ден от годината - 29.11.2013 г., потребителят е подведен да посети електронния магазин на "Д. И. и да закупи желаната стока, привлечен от обещанията "за най-големи намаления". Обосновала извод, че обаче крайната продажна цена за клиентите на посочените осем продукта, макар и действително по-ниска в сравнение с цената на същата стока, предлагана преди промоционалната кампания "Черен петък", е формирана не по правилата, а като към предварително завишената в деня на промоцията в сравнение с предходния ден продажна цена е приложена определената от дружеството отстъпка, като по този начин "Д. И. по недобросъвестен и подвеждащ начин определило крайната цена на продукта. Освен това приела, че за потребителя е почти невъзможно да установи това недобросъвестно формиране на крайната цена за продукта, тъй като той разполага с твърде малко време /няколко минути/, за да осъществи покупка поради факта, че кампанията е еднодневна и количествата на продуктите са обявени като ограничени, т. е. в процеса на пазаруване той не е в състояние да пресмята дали реално намаленията са най-големи и дали коректно са изчислени и приложени отстъпките, а разчита на добросъвестността на търговеца. Освен това цената на дадена стока е една от основните й характеристики, много често- определяща потребителското търсене и с оглед посочения по-горе такст на рекламното послание, налице е възможност потребителите да бъдат заблудени относно реалността на рекламираното "най-голямо намаление" и начина на неговото изчисляване. Така КЗК приела, че тези действия са от естество да увредят интересите и на конкурентите, тъй като търговецът, използвал заблуждаващи съобщения, привлича потребителите в собствения си он-лайн магазин и разчита на възможността потребителят да закупи от предлаганите от него продукти и по този начин, чрез влиянието върху икономическото му поведение, нарушава отношенията на конкуренция на съответния пазар, поради което те не съответстват на добросъвестната търговска практика при офериране на промоции. По тези съображения КЗК приела, че "Д. И." СА е осъществило нарушение на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК при провеждането на рекламна кампания "Черен петък" чрез разпространяване на неверните послания "Само днес получаваш най-много и най-големи отстъпки през годината" и "29 ноември 2013 B. F. Д. с най-много и най-големи намаления през годината" и обосновала този свой извод с наличие на противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на забраната за заблуждаваща реклама досежно цената или начинът на формирането й на рекламираните продукти. По отношение на следващото твърдение в сигнала, т. е по фактическия състав на нарушението по чл. 36, ал. 2 от ЗЗК органът по конкуренция съобразил, че с нормата се забранява нелоялното привличане на клиенти чрез предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества. Приела, че и по отношение на този състав ответната страна, чрез Интернет страница www.emag.bg, с визуализации на рекламните предложения, в периода от 20.03.2014 г. до 24.03.2014 г. е рекламирала Еспресо машина B. T. с надпис: "1+1 гратис. П. две еспресо машини B. T. и получаваш едната безплатно", и в раздел "Седмични промоции", до снимкови изображения на два модела на Еспресо машини B. T., е посочено: "1+1 Безплатно. Купи еспресо машина за теб и направи втората подарък", е осъществила всичките му елементи, тъй като рекламните послания целят да привлечат клиента, акцентирайки на възможността да получи "подарък", т. е. добавка, а именно: "при поръчка с два продукта (кафемашини Tassimo) клиентът получава безплатно по-евтиният от двата продукта", т. е. недопустима от закона добавка. Преценила, че забраната цели да избегне такова въздействие върху потребителското търсене, което да отклони потребителите от един продукт/ услуга към друг /друга не заради качества, а поради възможността да се получи заедно с тях нещо безплатно или на привидна цена, и че тя в случая е нарушена. Съобразила, на следващо място, че даването на добавки е обичайна практика в търговията и един от основните методи за реклама, поради което, отчитайки този факт, законодателят изчерпателно е посочил изключенията от забраната на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, според които не е нарушение даването или предлагането на такива, но в случая преценила, че обещаната втора кафе-машина Tassimo не попада в тях, защото не представлява даден към основната стока/услуга рекламен предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие, а е стока със самостоятелна употреба, небрандирана с име или лого на дружеството, освен че не може да бъде преценена и като предмет "с незначителна стойност", т. е. попадаща в границите до 10% от стойността на основната стока, нито е принадлежност към основната стока, нито е отбив при продажба в по-големи количества, а е предоставяне допълнително на стока от същия вид, представляваща добавка с безвъзмезден характер. По отношение на твърдението, че не е забранена добавка, а "търговска отстъпка" КЗК, с оглед представените 6 фактури, издадени от Д. И." СА на клиенти по време на промоцията, установяващи, че в общата облагаема стойност на фактурите е отразено заплащане само на един брой кафемашина, счела че търговецът, заедно с предоставяне на определени стоки, е предоставял допълнително стоки от същия вид, представляващи добавки с безвъзмезден характер, т. е. реално клиентът не получава "отстъпка" от обща цена на две стоки, а "подарък" в рамките на стойността на една от стоките, която стойност реално не заплаща. С оглед следващия елемент от състава на това нарушение отчела и целта да бъдат привлечени по нелоялен начин клиенти или поведението да има такова въздействие върху потребителското търсене, което да е в състояние да отклонява потребителите от един продукт към друг не заради неговите качества, а поради възможността заедно с него да се получи нещо без заплащане и по този начин да бъдат увредени или да се създаде възможност за увреждане на интересите на конкурентите. В конкретния случай счела процесната кампания за изключително атрактивна, предвид пазарната стойност на добавката/с цена в границите от 169.99 лв. до 299 лева/, която би могла да повлияе върху икономическото поведение на потребителя, респ. би довела до възможност за изкривяване на пазарното търсене поради прилагане на непазарни методи на стимулиране на продажбите, т. е. като поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика, защото чрез предлагане на атрактивни добавки над позволените размери Д. И." СА е осъществило нарушение, което е в състояние да увреди конкурентната среда. С тези мотиви и като съобразила нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, въвеждаща забрана за нелоялно привличане на клиенти чрез предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно, приела, че е налице осъществено от ответника нарушение и по този текст на специалния закон. Относно размера на санкциите КЗК отчела специфичния характер на извършените деяния и негативния ефект върху конкуренцията, при съобразяване с малката продължителност на поведението, съставляващо нарушение, като преценила първото нарушение като не особено тежко по смисъла на т. 17.2а, предвид ефекта от некоректното поднасяне на рекламните послания по нелоялното привличане на клиенти, водещ до по-голямо негативно антиконкурентно въздействие върху пазара, а второто- като леко по смисъла на т. 17а от Методиката за определяне на санкциите. Не установила отегчаващи, нито смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 18 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с Решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с Решение № 330/17.03.2011 г. Така обосновала извод, че размерът на имуществената санкция за нарушението по чл. 32, ал. 1 ЗЗК следва да се определи на 4 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството, реализирани през финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК - 2013 г., т. е. да възлиза на 551 549,78 лева, при предвиден в закона максимум до 5 % от размера на тези приходи/, а за това по чл. 36, ал. 2 от ЗЗК- 1,5 % от размера на приходите от продажби на дружеството за същата година, т. е. на 206 831,17 лева, при предвиден в закона максимум до 2 % от размера на тези приходи. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна /само в частта за размера на наложените санкции/ по следните съображения: Обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 1 и т. 2 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗК и при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 от ЗЗК, поради което е валидно и не е нищожно. Съображенията, че не българската КЗК, а румънският орган по конкуренцията е следвало да преценява поведението на дружеството-жалбоподател, не намира опора в закона-оспорващото дружество е чуждестранно лице, но оперира на българския пазар и следва да спазва на законите на страната. Решението на КЗК е издадено и в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК и при правилно прилагане на приложимия материален закон досежно осъществени състави на нарушенията и неговата цел. Въз основа приобщените към преписката доказателства, КЗК е извела обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства в обжалваната част. Възражението на оспорващия за допуснати от КЗК съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид приетото, че е сезирана със сигнал и че образувайки служебно производство, по този начин КЗК го лишила от възможност да оспори иначе немотивираното решение за образуване на производството пред КЗК не е съобразено с разпоредбата на чл. 98, ал. 3 от ЗЗК, че когато производството по глава седма е образувано по сигнал, какъвто е настоящият случай, КЗК приема решение, за което лицето, подало сигнала, се уведомява. По отношение на възражението за незаконосъобразно непредоставен достъп до пълната информация по преписката, което оспорващият счита за "административен произвол", нарушение на правото му на защита и на четири решения на СЕС съдът, освен изложеното в определение по хода на делото от 29.12.2015 г. намира, че не е налице нарушение, обосноваващо извод за незаконосъобразност на крайния акт. Този извод се налага от извършената в тази връзка проверка за спазването на правилата на чл. 55, ал. 1 изр. 1 и ал. 2 от ЗЗК в хода на административното производство. Освен това съдът съобрази по искането да се осигури достъп до всички материали по производството пред КЗК и на пълната версия - с незаличени данни на документите, касаещи информация, че последната е предоставена от трети за спора страни, които изрично са поискали опазване на тяхната производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. КЗК се е съобразила с четирите алинеи на чл. 55 от ЗЗК-съответно-с изключението за материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, предвидено в чл. 55, ал. 1 изр. 1 от ЗЗК и с факта, че в случая двете рекламни агенции са предоставили информация на КЗК с посочени материали, за които са оторизирали, че съдържат производствена и търговска, т. е. защитена от закон тайна, като са мотивирали твърденията си в тази насока, но не са предоставили материалите и във вариант със заличени данни, счетени за поверителни. От друга страна, правоотношенията във връзка с предоставянето на право на достъп до материалите в производството, са предмет на правна уредба в нормата на чл. 55 от ЗЗК, систематически заложена в общите положения от дял трети в закона, озаглавен "Производство" и по същността си тя е във функционална връзка с етапа на доказване на предявените твърдения за извършено нарушение на правилата на конкуренцията, а в случая не е постановено определение по ал. 2, изр. 3 на чл. 55 от ЗЗК от независимия колективен специализиран регулаторен орган по конкуренцията. В този смисъл напр. определения № 3436 от 26.03.2015 г. по адм. д. № 2669/2015 г. на IV отд. и № 8707 от 24.06.2014 г. по адм. д. № 7180/2014 г. на 5 чл. с-в на ВАС. Г. извод следва и от нормата на чл. 94, ал. 5 от ЗЗК, че след приключване на проучването по производството за установяване на нарушение по глава седма и налагане на санкция, работният екип изготвя доклад, който се представя на наблюдаващия производството чл. на комисията, като страните се уведомяват по реда на АПК за възможността да се запознаят с материалите по преписката, но пак при условията на чл. 55 от този закон. Иначе казано, предвид конкретния обем на документите /материалите/ по производството, до които е отказан пълен достъп и вида на достъпната версия на решението на КЗК - със заличени, в съответствие с чл. 55, ал. 2 от ЗЗК данни, съдът намира, че на оспорващия е осигурена възможност за пълноценно осъществяване на правото му на защита, при спазване на правилата за достъп до материалите по производството, предвидени чл. 55 от ЗЗК. Тук е мястото да се посочи, че не е налице и твърдяното противоречие на обжалваното решение на КЗК с правото на Европейския съюз - Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и практиката на Съда на Европейския съюз предвид принципното положение, че директивата е вече транспонирана в разпоредбите на Закона за защита на потребителите, а и е неотносима към спора за действия на нелоялна конкуренция, тъй като евентуалното подвеждащо поведение на търговеца по отношение на потребителя няма отношение към деянието по чл. 32, ал. 1 от ЗЗК. С разпоредбите на ЗЗК се защитават интересите на конкурентите. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че съгласно чл. 6, § 1, б. "б" на Директива 2005/29/ЕО, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение неговите преимущества. Затова и доводите, че процесните кампании не представлявали нелоялна търговска практика по смисъла на тази директива и са в съответствие с добросъвестната търговска практика, предвид посочените в жалбата решения С-51/92 и С-310/93 на СЕС, постановени относно равенство на способите, букв. на оръжията, са неоснователни. Аналогични доводи се налагат по отношение на твърдяното противоречие на обжалваното решение на КЗК с правото на Европейския съюз - Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), като неотносима към спора, както и Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар, а и на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета, касаещи пакетни туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, като неотносими към спора, предвид техния предмет и с оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за нарушаването на забраните по чл. 32, ал. 1 и чл. 36, ал. 2 от ЗЗК. Като голословни и неподкрепени с доказателства настоящият състав намира твърденията на оспорващото дружество, че е станало "обект на "непропорционално засилено внимание от страна на КЗК" само защото е чуждестранно дружество. Впрочем практиката на ВАС, посочена по-долу в настоящото решение, е както по решения на КЗК, касаещи санкционираното поведение на местни, така и на регистрирани в чужбина дружества. Така и в решения № 1283 от 08.02.2016 г. по адм. д. № 9781/2015 г., № 1515 от 07.02.2017 г. по адм. д. № 13597/2016 г., и № 1403 от 31.01.2018 г. по адм. д. № 8637/2017 г., всички- на 5 чл. с-ви на ВАС. Като неоснователно настоящият състав преценява и твърдението, че органът по конкуренция в настоящия случай е следвало, а не е изследвал съответния продуктов пазар. Този извод се налага от факта, че производството пред КЗК е образувано по нейна инициатива, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, и по него няма насрещни страни, респ. и за КЗК няма задължение да установява такъв пазар, а оттам и да доказва конкурентните отношения на него. В този смисъл е и константната практика на ВАС по идентични случаи-напр. решение № 12662 от 15.10.2012 г. по адм. д. № 9810/2012 г., 5 чл. с-в на ВАС. Противно на твърдяното в жалбата, КЗК не е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко - съществено, като го издала "в нарушение на срока по чл. 96, ал. 1 ЗЗК" и го обявила в деня на кампанията "Черен петък" за следващата /2014 г./, с което повлияла на пазара и пряко увредила интересите му, тъй като нормата на чл. 96, ал. 1 ЗЗК сочи инструктивен срок, който съобразно следващата алинея може да бъде удължен. Противният извод не е съобразен с чл. 1, ал. 1 от ЗЗК. По отношение на другото от тази група възражения-че КЗК въобще не е искала да установи истината, по аргумент от факта, че никой от нейните членове при изслушването не е задал въпроси, съдът го намира за неоснователно, предвид диспозитивния характер на нормата на чл. 76, ал. 6 от ЗЗК, а и с оглед непосочени от дружеството нови или други твърдения, релевантни към предмета на това производство. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон досежно осъществени състави на нарушенията по ЗЗК. Твърденията в жалбата, че не са осъществени съставите на двете нарушения, за които са наложени имуществени санкции, са неоснователни. Най-напред следва да се отрази, че възраженията, основани на текстовете на ЗЗП, аргументиращи възражение за несъставомерност на деянията по чл. 32, ал. 1 и чл. 36, ал. 2 от ЗЗК са неотносими към предмета на спора, очертан от нормите на специалния ЗЗК. Релевантното в случая обстоятелство досежно двата състава на нарушенията е отношенията да се разглеждат на плоскостта на антиконкурентното право и да се преценяват с правилата на добросъвестната търговска практика съгласно ЗЗК, и доколко действията на жалбоподателя в настоящото производство са осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им, т. е. дали поведението на жалбоподателя в настоящото производство е нарушил специалните разпоредби на ЗЗК, а именно чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК-заблуждаваща реклама и чл. 36, ал. 2 от с. з. - нелоялно привличане на клиенти. С оглед данните по преписката ВАС намира, че с обжалваното решение КЗК обосновано и мотивирано е приела, че са налице двата фактически състава на нарушенията по глава Седма от закона, и правилно и законосъобразно е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика в посочените й по-горе две форми. По отношение на проведената рекламна кампания "Черен петък" в периода 27-29.11.2013 г. правилно е прието, че това дружество е осъществило нарушението по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, тъй като не е спазило забраната за заблуждаваща реклама. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания член, заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация: 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент. В тази връзка, по отношение на възражението на жалбоподателя за липса на втория и третия елемент от състава на това нарушение настоящият състав го преценява като неоснователно, тъй като в случая посланието, в неговата цялост с внушенията, които създава у потребителите в контекста на реално направените отстъпки на продуктите, по отношение на които има най-високи намаления, предлагани в деня на промоцията, имат заблуждаващ характер. Този ефект се подсилва и от уточнението, че предлаганите намаления в кампанията "Черен петък" са не само много и големи, но в този ден те ще са най-много и най-големи, в който смисъл е поставеният акцент на израза "B. F. денят с най-много и най-големи намаления през годината", навеждащ към извода, че цените на продуктите, включени в тази кампания ще са най-ниски в посочения ден и следователно покупката на тези продукти ще е изключително изгодна, като се постига емоционално въздействие върху потребителите -потенциални клиенти, което несъмнено може да повлияе на интереса на потребителите, да привлече вниманието им и съответно да ги мотивира да участват в кампанията чрез закупуването на съответната стока. Правилна е преценката на органа по конкуренция, че посоченото рекламно послание не е достоверно и има вероятност да въведе потребителите в заблуждение, защото продажната промоционална цена, определяща за избора на осемте изследвани от КЗК артикула, в периода от 28.10. до 28.11.2013 г. са променливи, съответно при седем от проучваните стоки първоначалната цена на продукта, върху която се начислява отстъпката, в деня на кампанията е завишена в сравнение с предишния ден - 28.11.2013 г., а при осмия продукт е увеличена два дни преди кампанията, и именно съобразно предварително завишените първоначални цени в деня на кампанията "Д. И." СА е изчислило съответните отстъпки за всеки конкретен продукт и е формирало окончателна крайна цена за клиента. Горното обстоятелство е безспорно установено, с оглед изричния текст в този смисъл на писмо вх. № ВХР-1051 от 13.05.2014 г., изходящо от "Д. И." СА, че на 29.11.2013 г. основните цени на посочените в таблица № 4 стоки са завишени в сравнение с основните им цени от 28.11.2013 г., респективно с техните минимални такива за периода 28.10.2013 г. - 28.11.2013 г., и с оглед представените от дружеството фактури за покупка. Този несъмнен извод, основан на документи, съставени от "Д. И." СА, не се променя от допуснатата и изслушана от ВАС - по искане на оспорващия, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице А. Д. Ф. - П.. Като се съобрази с разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът не възприема заключението на вещото лице, което, обсъдено заедно с другите доказателства по делото, макар и добросъвестно изготвено, приема за неотносимо към настоящия спор. Този извод се налага от обстоятелството, че в него /в т. 1/ са изследвани цените на процесните продукти, поради което изводът, че те са били най-ниски по време на рекламната кампания, не прави рекламното послание на рекламната кампания "Черен петък най-големи намаления" незаблуждаващо, защото намалението и съответно крайната цена въз основа, на която е формирана тази цена, е извършено въз основа на завишена основа на цената на съответните продукти, което по същество представлява заблуждението. В тази връзка съдът съобрази и че жалбоподателят не е посочил в рекламното си послание към потребителите, че в процесната промоция продуктите ще бъдат с най-ниска цена, а е твърдял, че продуктите ще бъдат с най-голямо намаление, поради което, дори като стойност намалението да е най-голямо, то математическата логика води до обратния извод - че след като основата е завишена предходния или два дни преди процесния ден, няма как същата процентна ставка да доведе до по-голямо намаление, съответно до по-голяма изгода за потребителя, още повече, че е абсолютно житейски необосновано да се очаква от потребителите, осъществяващи он-лайн покупка, да провеждат своеобразно "маркетингово проучване", поради и което законодателят е въвел забраните за заблуждаваща реклама. Тук е мястото да се посочи, че този извод не се променя и от свидетелските показания на О. Л., че цените за кампанията "Черен петък" са наистина най-ниски, защото основният въпрос е не дали в процесната промоция продуктите ще бъдат с най-ниска цена, а дали последните са с най-голямо намаление. Затова е налице осъществен състав на заблуждаваща реклама. По следващите твърдения в жалбата на оспорващия, че "по никакъв начин не е целял да увреди конкурентите си, нито да наруши конкуренцията на съответния пазар" следва да се посочи, че особено при големи промоционални кампании, каквато е "Черен петък" потребителят -поради засилените внушения за ексклузивност и необходимост от бързо реализиране на покупка заради ограничения в наличностите и краткия срок на промоцията /един ден/, е възможно да се мотивира и да в крайна сметка да закупи продукт, обозначен по описания начин на по-висока от обичайната му цена или на цена, която не би закупил, ако на сайта продуктът беше презентиран коректно със съответно намаление на продажната цена, а и при така описаните условия, потребителят не би могъл да направи обективна съпоставка, въз основа на която да формира решението си за покупка на продукт с подобно обозначение. От друга страна, вече по отношение на т. 2 от заключението, посочването на общия реализиран оборот от 8-те изследвани продукта е също въпрос, ирелевантен към относимата за настоящото производство част -с оглед общата норма на чл. 29 от ЗЗК във връзка с чл. 1 от ЗЗК, където е посочена основната цел на закона - КЗК да съблюдава за спазване на конкуренцията като обективно явление и то както за реалната, така и за потенциалната конкуренция. По това възражение на оспорващото дружество следва изрично да се посочи, че предвиденото в чл. 32, ал. 1 от ЗЗК нарушение, с оглед дефиницията в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК по своята правна природа не е резултатно, т. е. за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили реални вреди. Въз основа на коректен анализ на данните по преписката, който извод се налага от представените в четирите папки приложения, КЗК е извела обоснования извод, че е нарушена забраната по чл. 32, ал. 2 от ЗЗК, респ. за наличието на всички елементи от състава на процесното нарушение. Релевираните в тази връзка съображения за "свръхсимплифициран анализ" по основните въпроси в оспореното решение на КЗК и че не е проведен обективен анализ на доказателствата, се опровергават от изложените в решението мотиви. Последното от тази група възражения-че липсвали данни, обосноваващи потенциална възможност за увреждане, не е съобразено с доказателствата по делото и закона. Във връзка с наведените в пледоарията твърдения следва да се отбележи, че без значение за настоящия спор са представените доказателства за наличие на други случаи, в които търговски дружества лансират аналогични кампании със заблуждаващи потребителите факти. Този въпрос касае преценка в евентуално образувани други производства и не би могъл да доведе до различна правна квалификация на допуснатото нарушение. От друга страна, обоснован е изводът на КЗК, че това дружество - с проведената в периода 20 - 24 март 2014 г. рекламна кампания "1+1 гратис Tassimo", е осъществило и нарушението чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, тъй като е нарушило забраната да предлага недопустима от закона добавка. Този извод следва от факта, че в процесното рекламно дружеството предлага на клиента при закупуване на една кафемашина, да получи безплатно втора от същия вид. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК забранява предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, като забраната цели да избегне такова въздействие върху потребителското търсене, което да отклони потребителите от един продукт към друг не заради качества, а поради възможността да получи заедно с тях нещо безплатно или на привидна цена. ВАС неведнъж е посочвал, че смисълът на посочената забрана е да предотврати използването на такъв метод за привличане на клиенти, като се създават предпоставки да се отклонят потребителите от един продукт към друг не заради неговите качества, а поради възможността заедно с него да се получи нещо без заплащане и по този начин да бъдат увредени или да се създаде възможност за увреждане на интересите на конкурентите. Законосъобразен е изводът на КЗК, че конкретният случай, с оглед посочените по-горе стойности на предлаганата добавка- втора кафе машина към закупената първа, е от характер, че безплатното й предоставяне е в състояние да повлияе на икономическото поведение на потребителите. По аналогични на горните съображения досежно изслушаната съдебно икономическа експертиза, с оглед разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът не възприема заключението на вещото лице и в т. 3, което, обсъдено заедно с другите доказателства по делото, е неотносимо и към нарушението по чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, защото посочването на общата стойност на закупените по 6-те доставки общо 12 B. T. кафе машини и процентното им съотношение от общата стойност на внесените кафе машини, определен като възлизащ на 0,164% не може да даде отговор на въпроса за "реалния или потенциален ефект по отношение конкурентите" именно защото предвиденият в тази норма състав не поставя изискване за количества, а процесната рекламна кампания би довела до възможност за изкривяване на пазарното търсене поради прилагане на непазарни методи на стимулиране на продажбите на Д. И." СА. Иначе казано, налице е търговска практика, създаваща нелоялно конкурентно предимство на ответното дружество, което може да доведе до изкривяване на пазарното търсене в негова полза и във вреда на всички останали конкурентни предприятия на пазара на онлайн търговия на дребно на стоки -кафе-машини. По твърдението на оспорващия, че не е целял да увреди конкурентите си, нито да наруши конкуренцията на съответния пазар следва да се посочи, че за съставомерността на деянието е достатъчен фактът на непазарно стимулиране-самите условия на кампанията водят до несъмнен извод, че поведението на дружеството цели увеличаване на продажбите, а това, че това било "бизнес-решение за блокираните си средства в застояли продукти" не обслужва защитната теза, че с рекламната кампания не накърнява и не може да накърни интересите на своите конкуренти.. Възражението, че оспорващото дружество е чуждестранно, е ирелевантно за съставомерността на деянието, още повече, че всяко дружество следва да обезпечи спазване на законите на страната, на чийто пазар оперира. Въз основа на коректен анализ на данните по преписката, който извод се налага от представените доказателства, КЗК е извела обоснования извод за наличието на всички елементи от състава и на това процесно нарушение. От значение в случая е наличието на рекламни послания със съдържание, целящо да привлече клиенти, акцентирайки на възможността да им получат подарък, добавка на значителна стойност "безплатно" към това, което заплащат, след направена поръчка на два еднородни продукта, т. е допълнително стока от същия вид, представляваща добавка с безвъзмезден характер. Затова и твърденията на оспорващото дружество, че в процесната кампания е предлагало "търговска отстъпка в размер на цената на една от двете поръчани кафемашини, която е на по-ниска стойност", не намират опора в доказателствата по делото, тъй като реално клиентът не получава отстъпка от обща цена на две стоки, а подарък в рамките на стойността на една от стоките, която стойност реално не заплаща. Горното обуславя извод, противоположен на твърдяния за липса съставомерност на даването на добавка извън изрично уредените в закона три изключения. Не намира опора в доказателствата по делото и последното от тази група възражения-за необоснованост на решението, предвид липса на аргументиран анализ на относимите норми на ЗЗК. Напротив, с оглед изложеното по-горе се налага изводът, че КЗК точно е спазила чл. 1, ал. 1 от ЗЗК, като съобразила решението си с целта на закона да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. По тези съображения ВАС намира, че КЗК законосъобразно е квалифицирала действията на дружеството-жалбоподател като нарушения по тези два текста и правилно е е ангажирала отговорността на дружеството за поведение, представляващо недобросъвестна търговска практика и е наложила санкции за тях. Нито един от тези изводи не се разколебава от доводите в жалбата и тези, развити от жалбоподателя в съдебното заседание на ВАС, нито от представената писмена защита . По тези съображения не е налице твърдяното нарушение на материалния закон. По изложените съображения оспореното решение в частта досежно наличие на нарушения по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК - заблуждаваща реклама и чл. 36, ал. 2 от с. з. -нелоялно привличане на клиенти, е законосъобразно, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава в тази част следва да се отхвърли. Жалбата е частично основателна обаче в частта на размера на наложените имуществени санкции. Възражението, че санкциите са необосновано високи и в крайна сметка не кореспондират с тежестта на нарушенията, са основателни. Настоящата съдебна инстанция счита, че размерът им е определен неправилно, т. е. е необосновано е завишен. С оглед приетия за законосъобразен извод на КЗК за извършени от жалбоподателя нарушения на ЗЗК, то обосновано, на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, му са наложени имуществени санкции съответно за не особено тежко нарушение и за леко нарушение. Последните са определени над средния размер. В тази връзка и противно на твърдяното в настоящата жалба досежно първата санкция и предвид разпоредбата на т. 17а от методиката за определяне на санкции, визираща размер на имуществената санкция за не особено тежки нарушения до 5 %, органът по конкуренция правилно е съобразил, че нарушението, макар и с продължителност от кратък период от време, води до по-голямо негативно антиконкурентно въздействие върху пазара, т. е. е с неблагоприятни правни последици, които могат да доведат до значителен негативен ефект върху конкуренцията, т. е. могат да се увредят значително интересите на конкурентите, т. е. е не-особено тежко, а не леко. Но съдът счита, че размерът на тази санкция, изчислен като 4% от размера на нетните приходи от продажби, реализиран през предходната финансовата година, е завишен и не кореспондира на характера на допуснато нарушение. Направеното в тази връзка алтернативно искане, в частта досежно размера на тази санкция е основателно. Съдът съобрази, че размерът на санкцията има превантивен и възпиращ ефект, но не следва да се изолира от сложилите се обществено-икономически фактори и следва да се преценява съобразно конкретното финансово състояние на търговските субекти в конкретната икономическа ситуация. Намира също, че в случая съответният размер следва да се определи на 2 % от нетните приходи от продажби на търговеца, реализирани през финансовата 2013 г., т. е близо, но под средния размер, т. е. да възлиза на 275 774,89 лв. В този смисъл оспореното решение следва да се отмени в частта относно наложената санкция по чл. 32, ал. 1 ЗЗК за размера над 275 774,89 лв. до определения от КЗК размер, т. е. че санкция в размер, възлизащ на 275 774,89 лева в конкретния случай би била справедлива и обоснована, така че от една страна да има превентивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга да не осуетява възможностите му да осъществява дейността си. Не са налице твърдяното като смекчаващо отговорността обстоятелства, а именно за съдействието, което дружеството е оказало на КЗК "по време на извършеното разследване", тъй като няма данни то да е активно, извън обхвата на задължението за съдействие по ЗЗК, по смисъла на чл. 18а от Методиката Другите твърдяни като смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно -възможността за връщане на закупената стока в по-голям от предвидения в ЗЗП срок-14, вместо изискуемия 7 дневен, е ирелевантно за спора, предвид многото неудобства от такова решение за потребителя, а данните по служебно известното на съда решение по адм. д. 7280/2016 г. на ВАС не сочи на съобразяване с позицията на КЗК в следващата кампания. Това за липсата на доказателства за значителни вреди, с оглед характера на нарушението, е ирелеватно по въпроса Намира също, че в случая, в частта относно наложената санкция по чл. 36, ал. 2 от ЗЗК, и при съобразяване с изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК, съответният размер следва да се определи с оглед наличието на едно смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно изключително малкото количество на продадени продукти за такъв тип кампания-само 12 броя кафе-машини, поради което да възлиза на 0.75 % от нетните приходи от продажби на търговеца, реализирани през предходната финансова година, т. е под средния размер и конкретно на 103 415,58 лв. В този смисъл оспореното решение следва да се отмени в частта относно наложената санкция по чл. 36, ал. 2 за размера над 103 415,58 лв. до определения от КЗК размер, т. е. че санкция в размер, възлизащ на 103 415,58 лева в конкретния случай също би била справедлива и обоснована, с превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, без да осуетява възможностите му да осъществява дейността си. Другите твърдяни като смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно че от деянието "не са последвали реални вреди, а хипотетичните са нищожни", за"добросъвестност на поведението - т. е. без цел да се вреди на пазара" са обсъждани с оглед съставомерността и не могат да се преценят като такива, а това, че кампанията била изключително кратка - е съобразено с оглед преценката на нарушението като леко, а че е "нерекламирана" е в грубо противоречие с установеното по делото-а именно, че е осъществено чрез рекламна кампания. С оглед изхода на правния спор, частично основателни са претенциите на жалбоподателя и изцяло на ответника за присъждане на направени съдебни разноски. Направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, и предвид нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, настоящата съдебна инстанция намира за основателно. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение в размер на 14 668.73 лева е прекомерно, поради което и в полза на жалбоподателя/при съобразяване с факта на оставено в сила решение в частта за допуснати нарушения, и частично отменено-само в частта на санкциите и частично за размера им/, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лева, а в останалата част да ги остави без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК, съобразно уважената част от жалбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в този размер, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати разноски на Комисията за защита на конкуренцията в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,