Решение № 5222 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Александров против решение 7829/ 22.12.2021 г. по адм. дело 7223/2021 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх. 20-41888/25.06.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София, за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. София за поземлен имот с идентификатор 68134.1007.822 по КККР на гр. София относно данните за предназначението на територията и начина на трайно ползване. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че за имота има одобрен ПУП и същият попада в границите на урбанизирана територия, в устройствена зона Жм по ОУП на София, поради което данните в КРНИ за имота следва да бъдат променени, като предназначението на територията се промени от земеделска на урбанизирана, а като начин на ползване се впише ниско застояване вместо нива. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен със задължителни указания за извършване на искането изменение. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът началникът на СГКК София оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за изменение на данните в КРНИ за ПИ с идентификатор 68134.1007.822 по КККР на гр. София, изразяващо се в промяна на предназначението на територията от земеделска на урбанизирана и в начина на ползване от нива на ниско застояване и отказът на началника на СГКК София е законосъобразен. Административното производство е образувано по заявление с вх. 06-3085/07.07.2021 г., подадено от жалбоподателя Александров, за извършване на изменение в КРНИ на гр. София, изразяващо се в промяна на данните за предназначението на територията и начина на ползване за собствения му имот ПИ с идентификатор 68134.1007.822 по КККР на гр. София, като предназначението на територията се промени от земеделска на урбанизирана, а начинът на трайно ползване от нива на ниско застояване. Началникът на СГКК- София констатира, че по отношение на имота не е проведена процедура за промяна на предназначението на земята по реда на чл. 17, ал.1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и по тези съображения, с писмо изх. 20-41888/25.06.2021 г., предмет на оспорване, отказва да извърши искането изменение. В хода на съдебното производство е установено, че ПИ с идентификатор 68134.1007.822 е нанесен в КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива. Съгласно представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебнотехническа експертиза за ПИ с идентификатор 68134.1007.822 по КККР на гр. София е отреден УПИ VII-1604,1447 в кв. 131 по плана на гр. София, м. Кръстова вада, одобрен със заповед РД-09-50-711/ 17.12.1997 г. на главния архитект на София. Имотът попада в границите на урбанизирана територия, в зона Жм- устройствена зона с преобладаващо ниско застояване съгласно ОУП на София, одобрен през 2016 г. Установено е също, че за имота процедура по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ не е проведена и няма данни за промяна на предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди (писмо от 29.01.2019 г. на директора на Областна дирекция Земеделие, обстоятелство неоспорено от жалбоподателя). При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Законосъобразно е преценено, че писмото е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на административния съд съответствие на постановения отказ с материалния закон, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 - 3 ЗКИР изменения в КРНИ се извършват при: възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, отпадане на основанието за извършеното записване или констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните. В случая административният съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КРНИ по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР не са осъществени, тъй като не е налице несъответствие между данните в кадастралния регистър и източника, удостоверяващ данните относно трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на ПИ с идентификатор 68134.1007.822 по КККР на гр. София. Съгласно чл. 25, ал.1 т. 2 ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира, като промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон. В случая първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано от доказателствата приема, че установеният от законодателя фактически състав не е завършен и трайното предназначение и начина на ползване на имота не са променени. Процесният имот е земеделска земя, която чл. 2 ЗОЗЗ определя като основно национално богатство, поради което промяната на предназначението за цели, различни от земеделските, се извършва по специален ред. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ предвижда, че след влизане в сила на подробен устройствен план, собственикът на земеделската земя предлага промяна на предназначението й за неземеделски нужди. Следва решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя и заплащане на дължимата такса - чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ, с което фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя е завършен и имотът губи земеделския си характер. Анализът на разпоредбите налага заключението, че промяната на предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва две предпоставки: наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и решение на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението. Следователно, обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, за промяна на предназначението на територията и начина на ползвана на процесния имот с оглед вписване на съответните изменения на данните в кадастралния регистър, не е достатъчно наличието на влязъл в сила подробен устройствен план или общ устройствен план, а е необходимо и изпълнение на предвидената в чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ специална процедура. Действително конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с влязъл в сила подробен устройствен план по смисъла на чл. 103, ал. 3 ЗУТ, но одобреният ПУП не осъществява всички елементи от фактическия състав на промяната на предназначението на имота от земеделска земя в друг вид. Влезлият в сила общ устройствен план определя характера на територията, на която се намира съответният имот - урбанизирана, както и нейния общ режим и структура, но не установява конкретното предназначение на имота (арг. чл. 106 ЗУТ), поради което доводът на жалбоподателя, че одобреният ОУП е достатъчън за промяна на данните за трайното предназначение на територията в КРНИ, е неоснователен. В случая, както се посочи по- горе, специалната процедура по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ не е проведена, фактическият състав не е завършен, поради което не са налице основания за промяна на вида на територията и начина на трайно ползване на процесния поземлен имот с идентификатор 68134.1007.822 по КККР на гр. София. Това мотивира и възприетото от административния съд заключение за законосъобразност на оспорения отказ на началника на СГКК - София, обективиран в писмо изх. 20-41888/25.06.2021 г. Ето защо като отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд София- град постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,