Решение № 13774 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13568/2014 г.

Решение № 13774 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13568/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Тракия Дъш Тиджарет" АД, чрез процесуалния представител адв. Кристиан Влахов срещу Решение № 1873 от 13.08.2014 г. по адм. дело № 625/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 241103436/31.10.2011 г. издаден от главен инспектор по приходи при ТД на НАП Пловдив, офис-Кърджали в частта, потвърдена с Решение № 76/25.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив /сега Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив/ при Централно управление на Национална агенция за приходите .

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, не е изложил конкретни съображения поради какви причини приема, че не е доказано реалното извършване на доставката, а изложените такива били противоречиви. От друга страна, в касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и за необоснованост. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт /РА / № акт № 241103436/31.10.2011 г. издаден от главен инспектор по приходи при ТД на НАП Пловдив, офис-Кърджали, изменен с Решение № 76/25.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив.

С РА в изменената част от решаващия орган на "Тракия Дъш Тиджарет" АД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10/14.02.2011 г., издадена от "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД за доставка на маслодаен слънчоглед, в общ размер на 226 109,84 лева.

Ревизиращите органи са обосновали отказа за признаване правото на приспадане на данъчен кредит поради липса на категорични доказателства за предаване на процесните стоки - съответните количества слънчоглед от прекият доставчик "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД на получателя "Тракия Дъш Тиджарет" АД, както и такива, от които да се установи, че прекия доставчик е разполагал със съответното количество слънчоглед - 932,704 тона, фактурирано му от предходни доставчици "Страгъл Комерс" ЕООД и "Агрорекорд" ЕООД, тъй като при извършените насрещни проверки е установено, че няма доказателства за наличие на процесната стока в предходните доставчици, както и за прехвърляне собствеността върху нея на прекия доставчик. Прието е, че между доставчик "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД и ревизираното лице "Тракия Дъш Тиджарет" АД не е осъществена облагаема доставка на 932,704 тона слънчоглед, поради което данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД.

В рамките на съдебното производство са приобщени доказателствата по ревизионната преписка, както и е изслушано и прието заключение по ССчЕ, като са приети доказателствата, послужили на вещото лице за изпълнение на поставените задачи.

С обжалваното решение АС - Пловдив е приел, че РА е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обоснован е изводът за материална законосъобразност на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10/14.02.2011 г., издадена от "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД за доставка на маслодаен слънчоглед, в общ размер на 226 109,84 лева.

Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Настоящата касационна инстанция намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни.

1. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е постановени при неизяснена фактическа обстановка и неизлагане на конкретни съображения по основните спорни въпроси досежно реалното извършване на процесната доставка на 932,704 тона слънчоглед. В обжалвания съдебен акт се съдържат конкретни фактически установявания, като съдът е очертал правилно спорния предмет по делото и макар да е изложил по-общи мотиви, е изразил ясна воля за формиране на крайния правен извод относно наличието на материална законосъобразност на РА. Невярно е и оплакването в касационната жалба за противоречие в мотивите, изложени от първостепенния съд. АС - Пловдив е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства, както тези, събрани в хода на ревизията, така и тези по време на съдебното производство. Обсъдил е писмените доказателства по делото, както и ССчЕ съвкупно с останалия доказателствен материал съгласно изискването на чл. 202 от ГПК.

2. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - Пловдив за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото.

Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката.

В процесния случай предмет на процесната доставка са родово определени стоки - слънчоглед, което означава, че следва да се налице безспорни доказателства относно прехвърляне на собствеността върху стоките от доставчика на получателя, който упражнява правото си на данъчен кредит. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собствеността върху купувача се доказва или чрез индивидуализиране по съгласие на страните или чрез фактическото предаване на стоката.

В процесния случай, от ревизираното лице са представени договор за покупко-продажба на маслодаен слънчоглед, сключен на 14.02.2011 г. в гр. Къркаларели, Р Турция, с който "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД, като продавач и "Тракия Дъш Тиджарет" ЕООД, като купувач се споразумяват за доставка на 1614,32 тона маслодаен слънчоглед с местонахождение в гр. Харманли, в склада на "Агросфера" ООД и 403,600 тона маслодаен слънчоглед с местонахождение в гр. Димитровград, в склада на "Агротис 2010" ООД, единичната цена на тон и общата цена на доставката, срока на доставката - същия ден - 14.02.2011г и плащане по банков път. Представени са също два приемо-предавателни протокола от същия ден - 14.02.2014 г., първия подписан в гр. Харманли, а втория - в гр. Димитровград между "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД и "Тракия Дъш Тиджарет" ЕООД, съгласно които "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД предава на "Тракия Дъш Тиджарет" ЕООД по първия 1614,32 тона маслодаен слънчоглед, а по втория 403,600 тона маслодаен слънчоглед. Няма спор, че от тези доказателства не се установява начина на отделяне и предаване на тоновете маслодаен слънчоглед, предмет на фактурираната доставка, намиращи се в складовете на "Агросфера" ООД и "Агротис 2010" ООД, начина на натоварване и транспортиране, както и липсва индивидуализация на качеството на слънчогледа, по показатели и година на реколтата. Поради липса на други доказателства за предаване на стоката - слънчоглед по пряката доставка, правилно ревизиращите органи са изследвали факта на придобиване на посоченото количество слънчоглед от прекия доставчик "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД от негови доставчици - "Агросфера" ООД, "Страгъл комерс" ЕООД, "Борени" ООД и "Агрорекорд" ЕООД. Въз основа на извършените множество насрещни проверки на предходни доставчици, както и на транспортни фирми, правилно органа по приходите е приел, а в последствие и съда, че по фактурите от предходен доставчик "Агросфера" ООД и "Борени" ООД, са осъществени реални доставки към прекия доставчик "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД, а по фактурите от другите двама предходни доставчици - "Страгъл комерс" ЕООД и "Агрорекорд" ЕООД не са осъществени реални доставки на слънчоглед. Настоящата инстанция, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което счита, че не следва да ги преповтаря. В този смисъл е и издадения на прекия доставчик "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД РА № 261101590/08.07.2011 г., влязъл в сила след потвърждаването му по съдебен ред. От издаденият на прекият доставчик РА става ясно, че на същият е отказано правото на данъчен кредит по доставки от "Страгъл комерс" ЕООД и "Агрорекорд" ЕООД, касаещи доставката на зърно което "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД би трябвало впоследствие да е доставило на "Тракия Дъш Тиджарет" АД. Ето защо, в случая правилно ревизиращия екип и съда са обсъждали доставките от "Страгъл комерс" ЕООД и "Агрорекорд" ЕООД, доколкото чрез тях прекият доставчик би придобил количеството слънчоглед, което да достави на ревизираното дружество. В този смисъл, твърдението на касатора, че установяването на произхода на стоката е ирелевантно за признаване правото на данъчен кредит по принцип се споделя от настоящата инстанция, и е прието в многобройната практика на СЕС по този въпрос, но в случая с извършените множество проверки на предходните доставчици не се е целяло установяване произхода на стоката и такива мотиви не са изложени в РА, а установяване възможността на прекия доставчик с оглед неговата ресурсна обезпеченост да достави стоката по фактурираната доставка, въпрос, който безспорно е относим към признаването на правото на данъчен кредит.

Предаването на тонове селскостопанска продукция /в случая слънчоглед/, следва да бъде безспорно доказана, за да не остава съмнение за префактуриране на нереални доставки, а доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което претендира право на приспадане на данъчен кредит за реално извършени доставки на стоки.

Правилно в оспореното решение, съдът е достигнал до извода, че поради липса на категорични доказателства за предаване на процесните стоки - съответните количества слънчоглед от прекият доставчик "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД на получателя "Тракия Дъш Тиджарет" АД, както и такива, от които да се установи, че прекия доставчик е разполагал със съответното количество слънчоглед - 932,704 тона, фактурирано му от предходни доставчици "Страгъл Комерс" ЕООД и "Агрорекорд" ЕООД, между доставчик "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД и ревизираното лице "Тракия Дъш Тиджарет" АД не е осъществена облагаема доставка на 932,704 тона слънчоглед, поради което данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 226 109,84 лева, по фактурата, издадена "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД .

Представените доказателства от ревизираното лице за последваща реализация на стока - слънчоглед, чрез износ в Р Турция доказва само, че ревизираното лице е изнасяло слънчоглед в големи количества за Р Турция, но не установява идентичност между изнесената стока и предмета на доставката - слънчоглед, в посоченото количество, което да е било придобито от "Алтън Дъш Тиджарет" ЕООД .

Фактът на осчетоводяване на издадените фактури, не поражда сами по себе си правото на данъчен кредит, тъй като реалността на процесните доставки е следвало да бъде доказана от РЛ, което черпи права от този факт.

Неоснователно е позоваването на касатора на Решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/2011 г., тъй като същите са неприложими към процесния казус, в който спорът е за наличието на реална доставка.

По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се дължат разноски, а такива не следва да се присъждат и на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, тъй като АС- Пловдив е присъдил юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за цялото съдебно производство съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение