Решение № 9512 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2257/2009 г.

Решение № 9512 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2257/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124 ал. I от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Светослав Ников Ников от гр. Асеновград, подадена чрез представители по пълномощие - адв. М. Запрянова и адв. Р. Сидерова от АК гр. София, против Решение № 1074/26.11.08 г., постановено по адм. д. № 3979/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването на Заповед № 411/03.06.08 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", прекратяваща служебното му правоотношение на основание чл. 12 ал. I от ЗДСл. Касационният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на решението, като счита, че то е постановено при допуснати нарушения на съдо производствените правила, които са ограничили правото му на защита и са повлияли върху постановения правен резултат; твърди още, че вследствие на горното нарушение атакуваният съдебен акт е и необоснован - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Настоява за отмяна на обжалваното съдебно решение и при решаване на спора по същество - за отмяна на първоначално оспорената прекратителна заповед. В постъпили писмени бележки от адв. М. Запрянова се поддържат доводите от жалбата. Заявена е претенция и за съдебни разноски. Ответникът по касация - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Хаджииванова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение на АССГ. В писмени бележки по делото излага подробно аргументи в подкрепа на изразеното становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване и предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването на уволнителната заповед № 411/03.06.2008 г., издадена от ответния по касация орган по назначаването, Административният съд София-град, е приел, че са осъществени предпоставките на приложеното прекратително правно основание по чл. 12 ал. I от ЗДСл. Счел е, че при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително относно компетентността на издателя й и законоустановената форма (чл. 108 ЗДСл). При така изградените фактически и правни изводи, съдът е постановил атакувания, отхвърлящ жалбата на касатора, резултат. Дал е положителен отговор на спорния въпрос - издадена ли е обжалваната заповед в законоустановения едногодишен срок от първоначалното постъпване на държавна служба на жалбоподателя. Даден е законосъобразен отговор и на поддържания довод, че опорочената процедура по връчване на заповедта, следвало да се преценява като незаконосъобразност на самия акт, като съдът е обосновал извода, че действията по съобщаването на акта или по неговото изпълнение изначално не могат да засегнат законосъобразността му, която по аргумент от чл. 142 АПК се преценява към момента на неговото издаване. Отделно от това е приел, че връчването на оспорената заповед е редовно извършено, позовавайки се на нормата на чл. 61 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция изцяло възприема установената фактическа обстановка от АССГ. При отсъствие на спор за факти, или за верността на тяхното установяване от първоинстанционния съд, предметът на настоящия касационен контрол е сведен до законосъобразността на правните изводи, които са изведени от тези факти. Касационният жалбоподател оспорва именно тях, тъй като счита, че към момента на уволнението, правото на органа по назначаването да прекрати служебното му правоотношение по облекчения ред на чл. 12 ал. I от ЗДСл, е било преклудирано, което неправилно не било възприето от съда. Установено е по делото, че касаторът е бил назначен за първи път на държавна служба със Заповед № 742/ 28.05.07 г. на изпълнителния директор на ИА"АА", считано от 04.06.2007 г., в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Пловдив, отдел "Контрол и АНД" на длъжността "младши инспектор", с ранг V младши и длъжностно ниво по ЕКДА- Б9. Законът за държавния служител определя точно момента на възникване на служебното правоотношение, който е релевантен и към приложеното прекратително основание по чл. 12 ал. I ЗДСл. Според чл. 14 ал. I от с. з. това е датата на встъпване в длъжност, която по делото правилно е установена на 04.06.2007 г. В течение на една година след това, назначаващият орган може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, като не са въведени други изисквания от законодателя. Факти за изразено преди този момент отношение на назначаващия орган, респ. на прекия ръководител, към дейността на държавния служител, са ирелевантни за повдигнатия спор по прекратяване на правоотношението. В тази връзка изцяло неотносимо към процеса е упорито поддържаното възражение от касатора, че необсъждането от АССГ на доказателството, представляващо Резолюция към документ 11-22-1552/04.06.08 г., било особено съществено нарушение на процесуалните правила, защото освен, че с подправената дата компрометирало извода за спазен срок по чл. 12 ал. I ЗДСл, още се свързвало и с особено съществен момент в прекратителната процедура по чл. 12 ЗДСл, тъй като назначаващият орган не можел да формира законосъобразно извод за прекратяване или не на служебното правоотношение в срока за изпитване, без мнението на прекия ръководител на касатора. Не е ясно откъде черпи доводи за подобни твърдения, тъй като в чл. 12 ал. I ЗДСл не е уредена някаква специална процедура, а още по-малко е въведено изискване за органа по назначаването да взема предвид мнението на прекия ръководител на държавния служител, преди упражняване на правомощията си по този текст от закона. Вметнатият аргумент в писмените бележки по делото, че ставало въпрос за "вътрешните административнопроизводствени правила" е несъстоятелен и голословен, тъй като не се подкрепя от никакви доказателства. Отделно от това следва да се отбележи, че процесната Резолюция към документ 11-22-1552 е технически попълнен образец, даващ насоката на движение на документа, като действителният административен документ (за който се отнася резолюцията) е входиран в ИА"АА" на 02.06.08 г. (л. 46) с № 11-22-1540, а на 04.06.08 г. с нов № 11-22-1552 - е заведен за втори път. Самият той представлява мотивирано предложение на директора на РД"АА" гр. Пловдив за прекратяване на служебното правоотношение с касатора. Ето защо, от една страна, не е годно средство за опровергаване на датата на издаване на оспорената уволнителна заповед, а от друга - не може да обслужи защитната теза на касатора, защото мнението на прекия му ръководител съвпада изцяло с това на назначаващия орган. Правилно първоинстанционният съд е приел, че прекратяването на служебното правоотношение между страните по делото е извършено в едногодишния срок по чл. 12 ал. I ЗДСл, противно на което са главните оплаквания на касационния жалбоподател, откъдето извежда и довод за твърдяната необоснованост на съдебното решение. Съгласно чл. 6 от АПК, административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, така че административният акт да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил прекратяващ служебно правоотношение акт, който особено чувствително, поради естеството си, засяга правната сфера на държавния служител - негов адресат. Ето защо, правилно съдът е изследвал задълбочено повдигнатия въпрос за момента на волеизявлението на компетентния орган, тъй като в практиката на ВАС се приема, че срокът по чл. 12 ал. I ЗДСл е преклузивен, т. е. с неговото изтичане се погасява правото на назначаващия орган да прекрати по този облекчен ред правоотношението. Няма спор, че обжалваната Заповед № 411 е издадена на 03.06.2008 г., т. е. в едногодишния срок по чл. 12 ал. I ЗДСл. За да настъпят нейните последици е от значение и момента на узнаването й от адресата, който е установен на 03.06.2008 г. в 17.15 часа, със саморъчния подпис на жалбоподателя. Без значение са начина и обстоятелствата, при които той е узнал пълното и точно съдържание на акта. Правилно първоинстанционният съд е установил, че специалният ЗДСл не е предвидил ред за връчване или уведомяване на държавните служители за издадените актове от органа по назначаването. Ето защо, са приложими общите правила по АПК, а по делото е несъмнено установено запознаването на касатора със съдържанието на уволнителната заповед, тъй като не се установяват несъответствия между текста на подписаното от него факсово копие и този на самата заповед. Настъпилото прекратяване на служебното правоотношение при връчването на обжалваната заповед (без мокър печат и подпис на органа, но напълно съответна на действително издадената такава), сочи момента на действие на заповедта, т. е. откога поражда правните си последици, а самото връчване е елемент от нейното изпълнение, поради което и едното, и другото, не биха могли да се обсъждат с оглед преценката на нейната материална законо съобразност. АССГ не е обсъждал обстоятелствата, свързани с приложението на чл. 12 ал. III ЗДСл за регламентирано удължаване на разпоредения с ал. I едногодишен срок, поради направената констатация за редовно връчване на заповедта на 03.06.08 г., т. е. недвусмислено в 1-годишния срок. Настоящият състав намира за необходимо да допълни мотивите на първоинстанционния съд с категорично установения факт на ползван платен отпуск в размер на 5 дни от касатора (л. 39), както и данните в предложението на директора на РД"АА" гр. Пловдив (въпросният документ 11-22-1552), че касаторът от постъпването си на държавната служба е ползвал 50 дни отпуск по болест, което не е опровергано в процеса. При разпореденото с чл. 12 ал. III ЗДСл удължаване на срока за изпитване, който не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск, става ясно, че регламентираният едногодишен срок изтича 55 дни по-късно от изследваната по делото дата - 04.06.2008 г., което води до извод, че към момента на постъпването на жалбата на настоящия касатор в АССГ, той още не е бил изтекъл. Ето защо, изцяло несъстоятелно е възражението в горния смисъл, както правилно се е произнесъл и първоинстанционният съд. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се свързва от жалбоподателя с недопускането на своевременно поискани от него доказателства, които видно от писмената му молба, се отнасят до установяване размера на претенцията по чл. 104 ал. I ЗДСл, производството по която е отделено от настоящото, и до установяване на обстоятелствата, при които е подписал факсовото копие на уволняващата го заповед. Правилно, с нарочно определение от 16.10.08 г. по делото (л. 125-л. 126), съдът е обсъдил тяхната неотносимост към предмета на доказване в производството и ги е оставил без уважение. Съгласно чл. 153 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, на доказване подлежат "спорните факти от значение за решаване на делото". В настоящия случай не са се оспорвали твърденията на жалбоподателя, че обжалваната заповед му е съобщена по факса на 03.06.08 г. в 17.15 часа, както сам той е удостоверил с подписа си. Ето защо, обстоятелствата, при които е бил уведомен за нейното съдържание не са се нуждаели от друго доказване, като те и към настоящия момент не са спорни. Спори се по изводите, които съдът е извел от тези факти. Исканията, свързани с установяване размера на обезщетението по чл. 104 ал. I ЗДСл, са без връзка с настоящото дело и не касаят неговия спорен предмет, щом производството по него е отделено с Определение от 16.10.08 г. (л. 121-л. 122), което като необжалваемо е влязло в сила. Поради това, с неуважаването на горните доказателствени искания на оспорващия, съдът не е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с тяхното събиране по делото, не може да бъде повлиян крайния му изход. Неоснователно е и възражението за допуснато процесуално нарушение от АССГ във фазата на обсъждане и преценка на доказателствата и формиране на фактическите установявания по делото, което било предопределило и неправилното приложение на закона. Касаторът е недоволен от това, че съдът не е изложил нарочни мотиви защо не обвързва с никакви правни последици обсъдената по-горе Резолюция към документ 11-22-1552/04.06.08 г., на която се придава правно значение, каквото тя няма. Като ирелевантна за спорните правоотношения, съдът изобщо я е игнорирал от относимия доказателствен материал, което не е нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като няма правен способ, по който тя би могла да се отрази на решаващия резултат. В тази насока са допълващите атакуваното съдебно решение съображения, изложени по-горе. В хода на служебната проверка за материалната законосъобразност на обжалваното решение, в пределите на разписаното в чл. 218 ал. II от АПК, настоящият състав намира, че то е съответно на фактите и закона. Правилен е извода на АССГ, че в настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12 ал. I ЗДСл са осъществени - жалбоподателят е бил назначен за първи път на държавна служба в администрацията, ръководена от ответния едноличен орган и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение не е бил изтекъл едногодишния срок, наречен от законодателя "срок за изпитване" (сравни наименованието на текста на чл. 12 ЗДСл). Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта, заложена в чл. 12 ал. I ЗДСл, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални грешки и неудачи при назначението им, след като провери професионалните и служебните им качества. Тази проверка може да бъде извършена през достатъчно продължителен период от време и то в активна, работна среда, каквато именно е обективираната законодателна идея в приложимата правна норма. В срока по чл. 12 ал. I ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавния служител без предизвестие и без мотивите му за това решение да подлежат на оповестяване, а от там и на съдебен контрол. В настоящия случай дискреционната власт от ответния орган по назначаването не е упражнена превратно, а в рамките на закона, както се установява от извършената проверка съобразно разписаното в чл. 169 от АПК. С оглед изхода на процеса пред настоящата съдебна инстанция, неоснователно се явява искането на касатора, а съответна на нормативните правила - претенцията на ответния по касация орган, за присъждане на съдебни разноски, което произтича от прякото приложение на чл. 143 ал. IV, във връзка с чл. 228 АПК и не се нуждае от друго мотивиране. Съгласно този текст от АПК, във връзка с Наредба № 1/09.07.04 г. (наредбата по чл. 36 ал. II ЗАдв .) за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/23.07.04 г., изм. ДВ, бр. 2/09.01.09 г.) и доколкото ИА"Автомобилна администрация" е юридическо лице по силата на чл. 2 ал. III от Закона за автомобилните превози, съобразно изричното предписание на чл. 78 ал. VIII от ГПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, при съобразяване с чл. 8, във връзка с чл. 7 ал. I т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение