Решение № 14276 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2013 г.

Решение № 14276 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, чрез пълномощника си юрисконсулт А. Георгиева, против решение № 628 от 31.01.2013 г., постановено по адм. д. № 5628/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № РД-01-37 от 1.02.2012 г. в частта по т. 1 за отказ да бъде предоставена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация по заявлението на Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията, гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че поисканата от сдружението информация за броя на новоучредените граждански организации с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в БУЛСТАТ и получили ЕИК в Службата по вписванията - Варна за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Тя е изключена от приложното поле на закона, тъй като се предоставя по специален ред, предвиден в Закона за регистър БУЛСТАТ. Иска отмяна на решението като неправилно. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), представлявано от Юлиян Чолаков, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Моли да му се присъдят направените разноски пред касационната инстанция за адвокатска защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото не се спори за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. От доказателствата по административната преписка е установено, че административният орган е сезиран от СОПА със заявление за достъп до обществена информация от 28.12.2012 г., в което сдружението иска да получи информация на хартиен носител по конкретни въпроси, касаещи дейността на Агенцията по вписванията. Въпросите са формулирани в шест точки. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-01-37 от 1.02.2012 г. директорът на Агенцията по вписванията е разрешил достъп до исканата обществена информация, с изключение на заявеното искане по т. 1 - Колко новоучредените граждански организации с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в БУЛСТАТ и получили ЕИК в Службата по вписванията - Варна за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г., поотделно за всяка календарна година. Според административния орган така търсената информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОИ и се предоставя по специален ред, предвиден в Закона за регистър БУЛСТАТ, след заплащане на съответните такси. За да отмени решението на директора на Агенцията по вписванията в оспорената част по т. 1, първоинстанционният съд е приел, че исканата информация, така, както е формулирана в заявлението на сдружението, е обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Приел е, че сдружението не търси информация, изискваща персонализиране и идентифициране на конкретните граждански организации с нестопанска цел за посочения период, а изисква само техния брой за посочения период, уточнен по години. Като е заключил, че дейността на сдруженията и фондациите с нестопанска цел несъмнено касае обществения живот в страната, съдът е достигнал до обоснован извод, че търсената информация е обществена по смисъла на специалния закон. Решението е правилно. Според чл. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министерството на правосъдието. Следователно е публичноправен субект по дефиницията на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, извън тези по ал. 1. Поради това за агенцията е възникнало задължението, след като е била надлежно сезирана със заявление по специалния закон, да постанови решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Според решение № 7 от 1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г. на Конституционния съд правото на всеки гражданин по чл. 41, ал. 1 от Конституцията да търси и получава информация "е гарантирано със задълженията на държавните органи да я предоставят". Конституционният съд изрично е подчертал, че от съдържанието на правото по чл. 41, ал. 1 на всеки гражданин да търси и получава информация произтича и задължение за осигуряване на достъп до информация, като съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път. От съдържанието на заявeната от СОПА информация следва да се приеме, че тя притежава белезите на обществена информация. Както правилно е посочено в обжалваното решение, исканата информация касае единствено броя на новорегистрираните граждански организации с нестопанска цел за посочения в заявлението период, по години. Достъпът до тази информация не е ограничен по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, нито е в противоречие с предвидените в специалните закони ограничения, включително и изключенията по чл. 8 от ЗДОИ. В конкретния случай достъпът не засяга интересите на трети лица. Отказът на директора на Агенцията по вписванията да удовлетвори направеното искане за достъп до информация по т. 1 от подаденото заявление на сдружението не се основава на нито една от законовопредвидените хипотези, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че същият е постановен, без да са налице материалноправните предпоставки за това. Съответен на закона и доказателствата по делото е и правният извод за незаконосъобразност на оспорения отказ поради липса на конкретни мотиви за постановяването му. Предвид изложеното настоящият състав приема касационната жалба по наведените в нея оплаквания за неоснователна. Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски, реализирани в касационното производство и представеното писмено доказателство, удостоверяващо размера и начина на заплащането им - договор за правна помощ от 3.10.2013 г., в тежест на Агенцията по вписванията следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв., на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 228 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд