Решение № 3212 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2020 г.

Решение № 3212 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. - К., от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Панайотова, против решение № 1080 от 07.08.2020 г. постановено по адм. дело № 420/2020 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община - Приморско, област Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Пред АС-Бургас Нина Г.-К. е оспорила Заповед № 1110/05.12.2019 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "навес към тераса" в самостоятелен обект с идентификатор 58356.506.1. 10 по КККР на [населено място], находящ се в УПИ XX, кв. 34, като извършен без строителни книжа. Адресат на заповедта е Н. Г.-К., като собственик на обекта и строежа. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда разпореденият за премахване навес представлява строеж, като преустройство на обекта към който се отнася, за който се изискват строителни книжа, с каквито строежа не разполага, което го прави незаконен. Отхвърлил е твърденията на оспорващата, че строежът е слънцезащитно съоръжение за което не се изискват строителни книжа, както и че е преместваем обект по чл. 56, ал. 1, вр. § 5, т. 80 ДР ЗУТ, за което е изложил подробни мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По спорния въпрос дали процесният навес представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, или е "преместваем обект" по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, съдът е дал законосъобразен и обоснован отговор, че е налице строеж, който се споделя изцяло. По делото е установено, че навесът към тераса, която е част от собствения на касатора апартамент в [населено място], е с метална конструкция, трайно закрепена към фасадата на сградата, изпълняваща и функцията на козирка. Навесът не е предвиден в одобрения инвестиционен проект на сградата, част "архитектура", а представлява преустройство на предвидени по проект тераса и цветарник към жилището на касатора. Във вида си навесът не е предназначен за административни, търговски или други подобни обслужващи дейности, а предпазва жилището от неблагоприятните атмосферни условия - слънце, дъжд, сняг и пр. По заключение на СТЕ, той може да бъде демонтиран на части и преместен на друго място с възможност за сглобяване, но поради "нестандартната си форма и размери, не притежава универсално приложение". Това му описание го изключва като преместваем обект, както правилно е прието от съда. Преместваемият обект, освен по предназначението дадено в чл. 56, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУТ, следва да отговаря и на следните условия: да може да бъде отделен от недвижимият имот към който е прикрепен в цялост, без демонтиране на отделни части и да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята конструктивна цялост, както и да е възможно ползването му на друго място със същото предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен. В случая правилно е прието, че навесът на отговаря на тези кумулативно дадени условия за да бъде определен като преместваем. Той не е и леко слънцезащитно съоръжение, по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНТСУ, с оглед начина му на изпълнение, конструкцията, включваща метални и дървени елементи, а и поради това, че не е само към терасата, а обхваща и цветарника към жилището, който по проект не е тераса. Предвид изложеното се налага извод, който е направен и от решаващия съд, а именно, че процесният навес е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. При липсата им строежът е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Незаконният строеж не подлежи на премахване, ако е търпим, в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 или 3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Разпоредбите са приложими, ако строежът е реализиран най-късно до 31.03.2001 г. В случая, видно от приетите доказателства и най-вече от РС № 11/05.02.2014 г. /стр. 68 относно сградата като цяло, строежът й е започнал след 05.02.2014 г., от което следва, че и процесният строеж е извършен след тази дата, поради което разпоредбите са неприложими и строежът не е търпим. Като е достигнал до същите изводи съдът е постановил правилно решение. По изложените съображения оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради наличие на преместваем обект, респ. слънцезащитно съоръжение, които не изискват строителни книжа, са неоснователни. Неоснователно се поддържа и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на мотиви в заповедта, обуславящо съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка, касационният съд споделя изцяло мотивите на решаващият съд, без да е нужно да ги повтаря - чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При неоснователност на касационната жалба същата подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение