Решение № 3302 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15589/2018 г.

Решение № 3302 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15589/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба ЕТ "Д. – Е. Димитров", със седалище [населено място], представлявано от Е. Т., чрез процесуален представител адв. М. Йотова, срещу решение № 12103 от 10.10.2018 г. по адм. д. № 9405/2017 г. по описа на Върховен административен съд. По обстойно изложени съображения се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане решението на ВАС да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се реши делото по същество като се отмени изцяло Заповед № 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Алтернативно се прави искане в случай на наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, същото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав. Претендира присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции, в това число за адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция. Ответникът – министъра на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. Колева, в депозиран писмен отговор и в пледоария по съществото на спора, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по подробните съображения, изложени в писмения отговор. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин с УРН184433, като за 2016 г. е заявил за подпомагане 22 парцела, за което няма спор по делото. Със заповед № РД 46-21 от 24.01.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, е одобрил обновения специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за кампания 2016 г. едноличния търговец е подал възражение срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, в частта относно парцел с идентификатор № 10135-253-1-3, с декларирана площ 3.87 ха. Последвало е издаване на заповед №РД 46-141/01.03.2017 г., издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006, Министър на земеделието и храните, с която е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като част от СИЗП. След като касатора в настоящото производство е установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е било уважено е подал жалба срещу частта от заповедта на министъра. В предоставено писмо от страна на административния орган се пояснява, че за тази територия МЗХ е посочило, че не разполагат с актуална за кампанията Цифрова ортофотокарта; в случая актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП за кампания 2016 година е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване "допустим слой. В мотивите си съдът е констатирал, че са представени и протоколи за теренни проверки, ведно със снимка. Въз основа на установеното първоинстанционния съд е приел, че заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, напълно мотивирана с посочване на фактически и правни основания, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На следващо място първоинстанционния съд е установил, че процесната заповед не е издадена в нарушение на материалния закон. Обсъдил е оплакванията на жалбоподателя в контекста на разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол ("Наредба № 105", ), в която е разписан редът за извършване на специализираните теренни проверки. Съдът е посочил, че макар теренната проверка да е извършена без присъствието на жалбоподателя, това обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Също така първостепенния съд е приел за неоснователно позоваването от страна на едноличния търговец на влязло в сила Решение № 1155 от 02.02.2015 г. постановено по адм. д. № 10538/2014 г. на ВАС. Неоснователен е и довода отнасящи се до опожаряването на площите. В решението си съдът е посочил, че не кредитира част от изготвената съдебно-агрономическа експертиза. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно. Наведения в касационната жалба довод за нарушение на чл. 168 от АПК, от страна на първостепенния съд, водещо до неверни фактически и правни изводи в обжалваното решение, следва да се приеме за неоснователно. Решението е постановено въз основа на вярно установена фактическа обстановка след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът е проявил необходимата процесуална активност съобразно принципа на установяване на истината, в резултат на което е извършил правилни фактически установявания на спорните факти и обстоятелства и въз основа на тях е достигнал до верни и обосновани правни изводи. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че съдът не е разгледал възраженията относно извършените теренни проверки. Видно от постановеното съдебно решение, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви в тази насока. Не намира основание оплакването на касатора, че ВАС се е произнесъл с окончателно решение, според което отменя теренните проверки, както и че същите са абсолютно незаконосъобразни. Оспореният административен акт е издаден в рамките на правомощието на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), регламентирано в чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., в приложимата и редакцията, както и в съответствие с действащите нормативни актове, приети от ЕС, задължителни за изпълнение от всички държави-членки. Съгласно чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, в приложимата и редакция, данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. При тази нормативна уредба в закона, действала и към момента на извършване на проверките на 06.10.2016 г., е напълно допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" чрез специализирани теренни проверки на физически блокове, извършени от съответната ОСЗ. Противно на схващането застъпено в касационната жалба същите не са незаконосъобразни, тъй като нормативният текст изрично сочи специализираните теренни проверки, като възможен способ за актуализиране на данните в СИЗП относно физическите блокове и специализирания слой ПДП. На следващо място настоящия съдебен състав споделя като правилен извода на първостепенния съд, отнасящ се до приетата неоснователност на позоваването от страна на едноличния търговец на влязло в сила решение № 1155/02.02.2015 г. постановено по адм. д. № 10538/2014 г. на ВАС. Правилно е прието, че при извършените специализирани теренни проверки не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От нормата на чл. 15, ал. 7 от Наредба № 105/2006 г. е посочено, че присъствието на жалбоподателя не е задължително, като във второто изречение на нормата се уточнява, че специализираната теренна проверка се извършва и без присъствието му. Правилен е и направения извода в процесното решение, че правото на защита на едноличния търговец също не е нарушено, тъй като той е подал възражение, същото е разгледано и същото не е уважено, а освен това е подал жалба и до съда. Твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение изразяващо се в неподдържане на почвената повърхност на парцела, което е причина за изключването от слоя, което е видно от снимките следва да се приеме за неоснователно. Тъй като неоспорените по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК писмени доказателства, в това число протокол за теренна проверка и фотоснимки към него /л. 58 и сл./, обосновано тричленният състав е отбелязал, че актуалното състояние за 2016 г. на претендираните площи е установено с допустими доказателствени средства като се има предвид регламентацията в ЗПЗП и Наредба 105/2006 г. както и че са установени основанията по чл. 8, т. 2 от Наредба 2/2015 г. неподдържане на почвената повърхност, съобразно нормативните изисквания. Наведения довод за необсъждане на съдебно-агроикономическата експертиза /САИЕ/ също следва да се приеме за неоснователно. Оспорената от административния орган САИЕ е обсъдена съгласно чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК и са изложени убедителни мотиви относно частичното й некредитиране предвид неотносимостта й към периода 2016 г. с оглед на констатациите направени при огледа през 2018 г. Основателно съдът е посочил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за спазването на чл. 13, ал. 1 от Наредба 5/2009 г., с оглед своевременно уведомяване на ДФЗ за форсмажорни обстоятелства пожар и не се доказва изключението по чл. 9, ал. 5 от Наредба 2/2015 г. относно допустимостта за подпомагане на процесната площ. Представените пред настоящото производство писмени доказателства – становище към съдебно - агрономическа експертиза, договори за наем с дата 21.01.2016 г., два броя скици и една снимка на основание чл. 219, ал. 2 АПК поради това че навеждат нови фактически установявания са неотносими в настоящото производство и не следва да бъде обсъждани, а чл. 220 АПК - забранява новите фактическите установявания в настоящото производство. Въз основа на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че правилно тричленният състав на ВАС въз основа на приетото от фактическа страна е установил, че обжалваната част от заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и е отхвърлил жалбата като неоснователна. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,