Решение № 6725 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2016 г.

Решение № 6725 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от адвокат Бисерка Каменова от АК Добрич като процесуален представител на представляващия "Медицински център 1 Каварна" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич против решение № 24 от 09.02.2016 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 707/2015 г. С него се отхвърля жалбата на представляващия дружеството срещу отказ с изх. № РД3815 от 13.11.2015 г. на директора на РЗИ - Добрич за вписване на промяна в обстоятелствата по отношение на лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ "Медицински център - 1 Каварна" ЕООД, постановен по заявление с вх. № РД 6929 от 30.09.2015 г. с искане за вписване на нов управител на заведението в лицето на д-р Евгени Чобанов. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗИ Добрич не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитирания отказ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Изведен е правен извод от разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ, / че медицинският център се управлява от лекар с призната специалност. Тази призната специалност е прието, че следва да е различна от призната специалност по обща медицина и тъй като се иска вписване на нов управител на медицинския център с призната специалност - обща медицина той не отговаря на законовите изисквания, да поради което е постановен законосъобразен отказ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Спорът е по правото и се изразява в това дали управителят на медицински център за специализирана извънболнична специализирана медицинска помощ може да бъде и лекар с призната специалност - обща медицина. Спорът възниква от разпоредбите на чл. 13 и чл. 16 от ЗЛЗ в които се употребява изразът "лекар с призната специалност" като е употребен и изразът "призната специалност обща медицина". В настоящият случай жалбоподателят представлява медицински център - регистриран като лечебно заведение с предмет на дейност- осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ по специалностите от приложение № 1. В чл. 16 от ЗЛЗ се предвижда, че медицински център или медикодентален център е лечебно заведение в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по малко от трима лекари с различни признати специалности, като този център, се управлява от лекар съответно лекар по дентална медицина с призната специалност. За регистрацията на такова лечебно заведение и за промяната в регистрацията му относно управителят са валидни изискванията да е лекар/лекар по дентална медицина с призната специалност. Тъй като за медицинска помощ и за специализирана медицинска помощ се изисква различна подготовка в ЗЛЗ е разграничено това изискване по отношение на индивидуалната, груповата и специализираната медицинска помощ като за управляващ ДКЦ изискването е за лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с придобита образователна и/или научна степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на здравния мениджмънт - чл. 17 от ЗЛЗ. Разрешаването на спора зависи от това какво съдържание се влага в термина лекар с "призната специалност". Този израз е употребен в чл. 13, ал. 1 от ЗЛЗ където се поставя изискване при индивидуална практика за първична медицинска помощ лекарят да е с призната специалност по обща медицина, като за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ се изисква лекарят да е с призната специалност, извън тази по ал. 1 /обща медицина/. Тези законови разграничения се предопределят от вида на медицинската помощ на обща и специална която ще се осъществява от лекарите. Тези изисквания следва да не се разпростират и по отношение на лекарите които само ще управляват лечебното заведение, но няма да оказват медицинска помощ извън призната си специалност - обща или друга специална медицина. В такъв смисъл разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗЛЗ постановява, че управителят на медицинския център може да се управлява от лекар с призната специалност - всички видове, включително и по обща медицина. Оказването и на медицинска помощ от лекар - управител на дружество е в зависимост от специализацията на дружеството и съответната на нея специалност на управителя, в противен случай ще е налице нарушение на законовите изисквания. Предвид изложеното решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което бъде отменен обжалвания отказ и делото върнато като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. При този изход на делото на касатора се дължат разноските в размер на 435 лева за двете инстанции, доказани и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение