Решение № 7034 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2021 г.

Решение № 7034 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска" – гр. Варна чрез процесуалния си представител юриск. М. Р. срещу решение № 280/10.12.2020 г., постановено по адм. дело № 316/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Сливен, с което е отменено решение на директора на посочената дирекция с рег. № 32-239779/17.08.2020 г. към МД № 19 BG002002000391 R1/14.01.2019 г., с което е определена нова митническа стойност за внесени стоки от "Симо и Ко" ЕООД – гр. Сливен и увеличена митническата им стойност и въз основа на това са определени за довнасяне задължения за мито в размер на 6 147, 13 лв. и ДДС в размер на 8 513,82 лв. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място се твърди от касационния жалбоподател, че възприетата от съда съдебно-счетоводна експертиза не е била пряко относима към определената на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" и пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. стойност на стоките, поради което чрез експертизата не се установява безспорно, че цената е действително платена и, че представлява доказателство относно реалната митническа стойност. В тази връзка се сочи, че от експертизата единствено се установява какво е осчетоводено от дружеството, вносител на стоките. Касаторът не е съгласен с приетото от съда, че органът, издал акта се е позовал само на една митническа декларация за всяка стока и по този начин било невъзможно да се извърши преценка за наличието или липсата на по-ниска съответно по-висока договорна цена на сходни стоки, както и че липсвал пълен анализ на сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Твърди се в касационната жалба, че тези изводи се опровергават от представените служебни справки от митническата информационна система МИСЗА във връзка с допълнителното проучване на база сравнителен анализ, установената липса на идентични стоки и установените стойности на сходни стоки. Касаторът се позовава на решение по дело С-291/15 на СЕС относно тълкуването на чл. 181а (отм.); от Регламент (ЕИО) № 2454/93 може да се приложи по аналогия при оспорване на декларираната митническа стойност по реда на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и отговорът на СЕС по посочено дело е, че допуска практика на митническите органи съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в чл. 30 от регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за банков превод, представени допълнителни доказателства или сведения в отговор на искането на митническия орган за установяване на декларираната договорна стойност на тези стоки. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от ариск. П., както и поддържа подадената от юриск. Ш. молба за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с аргументи, че е налице противоречива съдебна практика, като се сочат съдебни решения на първоинстанционни съдилища, а не на ВАС.

Ответникът по касация "Симо и Ко" ЕООД – гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. в депозирани по делото писмен отговор и молба с характер на писмени бележки по съществото на спора, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение, както и претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административен прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната жалба и на искането за отправяне до СЕС на преюдициално запитване.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени по жалба на "Симо и Ко" ЕООД решението на директора на ТД "Северна морска", цитирано по-горе първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на внесените от дружеството от Китай стока 1 – чехли с горна част и ходила от пластмаси, свързани чрез цапфи - 9600 чифта на стойност 19 680 лв. и 2 – чехли с горна част и ходила от изкуствени материали – 16248 чифта на стойност 31 683, 40 лв. и съответно за незаконосъобразно са приети определените в митническото решение нова митническа стойност и задължения за довнасяне на мито 6 147, 13 лв. и ДДС 8 513, 82 лв. Съдът е приел, че в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличение на стойността на процесните стоки. Посочено е в съдебното решение, че по отношение на стока 1 митническият орган е приложил вторичен метод за определяне на митническата стойност, което обаче изисква обосноваване за неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойности в тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Според съда от доказателствата, събрани в административната преписка не става ясно по какви причини за стока 1 е приложен методът по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни стоки". Въпреки съмненията си митническият орган според решаващия съд е длъжен да мотивира решението си. При прилагане на чл. 74, § 2, б. "б" от посочения Регламент съдът е приел, че неправилно митническият орган се е позовал само на един брой ЕАД - 18 BG002002 Н0111425/10.08.2018 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност, без посочването на други данни за анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническата стойност на стоките, декларирани от дружеството – вносител по реда на чл. 70 или по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В хода на съдебното производство е прието, че митническият орган не разполага с мостра на стоките и не може да се установи по категоричен начин, че се касае за идентични стоки. Според съда липсва и анализ за сходство на стоките с посочения ЕАД и съобразно дефиницията на "сходни стоки" в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но митническият орган не е подкрепил изводите си за такива стоки.

По отношение на стока 1 съдът е приел, че според митническия орган приложим е чл. 74, § 3 на Митническия кодекс, но това е последната предвидена възможност за определяне митническата стойност на стоките, според която, когато не може да се определи митническата стойност по § 1 на посочената разпоредба, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на всяка едно от следните: а). Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и б). член VII от Общото Споразумение за митата и търговията и в). настоящата глава. Липсата на мотивиране в оспорения пред първоинстанционният съд акт, е обусловило последният да приеме, че решението на директора на ТД "Северна морска" е незаконосъобразно и го е отменил.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Правилно първоинстанционният съд е изложил фактите по спора, относими към определянето на нова митническа стойност, когато митническият орган поради основателни съмнения не приема декларираната митническа стойност при внос на стоки по чл. 70, § 1 от Митническия кодекс – основният метод – договорна стойност, която е действително платената или подлежаща на плащане цена. Възникналите у митническия орган съмнения по отношение на декларираната митническа стойност винаги трябва да са достатъчно обосновани от митническия орган, както и че, когато тази митническа стойност не може да се определи по чл. 70, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (Митнически кодекс), то се прилага реда по чл. 74 от същия по т. нар. вторични методи. Посочените методи правилно решаващият съд е приел, че се прилагат последователно, докато се стигне до първата от посочените хипотези. Обосновани са и изводите в обжалваното решение, че в чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е предвидено, че при основателни съмнения за декларираната договорна стойност, право на митническия орган е да поиска от декларатора да предостави допълнителна информация, която ако не е удовлетворителна, то съгласно чл. 140, § 2 от същия Регламент може да отхвърли декларираната цена, респ. да определи нова митническа стойност.

Митническият кодекс предвижда, че основният метод е този на договорната стойност, а вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него основателно съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки – арг. от чл. 22, § 2 от Митническия кодекс.

Дефинирането на понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" е разпоредено в чл. 1, § 2, т. 4 и 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, като първите са тези, които са еднакви във всяко отношение – физически характеристики, качество и репутация, а вторите са тези, които въпреки, че са еднакви, имат подобни характеристики и съставни материали, което позволява взаимозаменяемост в търговско отношение.

В настоящия казус в оспорения административен акт възникналите съмнения у издателя на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт са, че декларираната договорна стойност като платена или подлежаща на плащане е по-ниска от средностатистическата стойност на сходни стоки и това е обусловило определянето на нова митническа стойност и въз основа на нея задължения за довнасяне на мито и ДДС. Относно методът на идентични стоки (за стока 1) в административния акт е посочено, че 6/8 от митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително време е недостатъчно предвид, че то не включва качество на изделията, описание на артикулите, състава на материала и др. По отношение на стока 1 митническият орган е приел определянето на нова митническа стойност за "сходни стоки" по чл. 74, § 1, б. "б" от Митническия кодекс, като правилно в обжалваното решение е прието, че то не е мотивирано от административиня орган категорично защо е определена по този начин митническата стойност. В акта също е посочено, че за стока 2 в митническата информационна система (МIS3 A) за оформени митнически декларации в същия или приблизително същия период за допускане на свободно обращение на сходни стоки, не са намерени резултати. В акта на митническия орган е посочено, че новата митническа стойност на стока 2 също не може да се определи и по чл. 74, § 2, б. "в" от Митническия кодекс - третия вторичен метод, който се основава на единичната цена, по която се продава на митническата територия на ЕС "най-голямото сборно количество от внасяните стоки или внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите", тъй като липсвала статистическа или друг вид база данни на територията на ЕС.

Относно приложението на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс правилно в обжалваното решение е посочено, че в посочената разпоредба, на която се е позовал и митническия орган е регламентирана последната възможност за определяне на митническата стойност на стока 2, но в административния акт не са изложени фактически обстоятелства за невъзможността за определяне на митническата стойност по предходните методи.

Крайният извод на съда също следва да бъде споделен, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като липсва обосновка за неприложимостта на последователността на уредените в чл. 74, § 2 от Митническия кодекс хипотези, поради което не е следвало да се преминава към последната възможност по чл. 74, § 3 за стока 2.

Правилно съдът се е позовал на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, според която цената на спорните стоки съответства на декларираната с митническата декларация договорна стойност.

Обосновано с приетата по делото справка съдът е заключил, че за периода 14.10.2018 г. – 14.01.2019 г. са подавани митнически декларация по същия тарифен номер 6402993900, което означава че е близък до процесния внос период, поради което неправилно митническият орган не е приложил разпоредбата на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс.

С оглед изложеното обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителното основания, визирани в касационната жалба.

Относно искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС са поставени следните въпроси: 1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база "справедливи цени", съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г. ?

1. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

1. Изхождайки от понятието за "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

1. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", съгласно т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г., по дело С-291/15 г. ?

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита искането за неоснователно, тъй като не се сочи от касатора наличието на неяснота в нормата от правото на ЕС, която е относима към настоящия правен спор.

По първия въпрос относно рисковата прагова стойност, която се определя от конкретната митница и представлява процент от справедливата цена, за нея липсва нормативна уредба, поради което искането за тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните т. 38 и 39 от решение по дело С-291/15 на СЕС..

По втория въпрос в искането не се сочат определени правни норми, за които да се направи съответното тълкуване. В информационната система на митницата и съдържащите се в нея данни следва да се извърши конкретна проверка с оглед твърденията, респ. възраженията на страните по конкретно дело. Така поставеният въпрос е относно фактически установявания, а не неясна и относима съюзна или национална норма, подлежащи на тълкуване от СЕС. Освен това предвид хармонизираното законодателство в областта на митническото право в ЕС, националната юрисдикция прилага пряко приложимите и посочени по-горе в съдебния акт Регламенти, а не Закона за митниците.

По третия въпрос следва отново да се посочи, че и той не е свързан с неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дефинира понятието "сходни стоки", чл. 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от митническия кодекс се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Липсва колизия между посочените разпоредби и същите са ясни и не се налага тълкуване от СЕС.

По четвъртия въпрос, с него също не се сочи конкретна неясна норма, която да подлежи на тълкуване. Според чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база "справедливи цени", европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от решение по дело С-291/15 на СЕС, на което се позовава касационния жалбоподател, са приложими при идентични фактически установявания. В същия смисъл е отклонено искането за отправяне на преюдициално запитване по същите поставени въпроси и в решение по адм. дело № 453/2010. на ВАС, Първо отделение, както и становището, изразено в депозирана по делото молба с характер на писмени бележки от процесуалния представител на "Симо и Ко" ЕООД – адв. С. Ж.

Предвид изложеното обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, а искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС на поставените от касационния жалбоподател въпроси, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лв. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника по касация предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение