Решение № 12481 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2016 г.

Решение № 12481 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2016 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2065 от 4.11.2016 г. по адм. дело № 2470 по описа за 2015 г. на Административен съд П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001614002332-091-001/1.06.2015 г., поправен с РА № П- 16001615097859-003-001/02.06.2015 г., издадени от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 684/21.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-П. при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС. Касаторът поддържа твърдения за незаконосъобразност на решението, иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 2755 лв. за всяка инстанция. Ответникът - "М. И.-2001" ООД, гр. П., не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА с установени на дружеството задължения по ЗДДС. За да прогласи нищожността на ревизионния акт, съдът е приел, че същият е издаден при спазване на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият издател на акта не е сред лимитативно посочените експертни длъжности по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Съдът се е позовал на постановени решения от Върховния административен съд в този смисъл. Решението е неправилно. Цитираните в обжалваното решение на първоинстанционния съд решение на Върховния административен съд не са приложими, тъй като същите като изолирана практика са повод за образуване на тълкувателно дело пред Върховния административен съд. Мотивите в решението на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, като издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни и в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Посоченото тълкувателно дело е било инициирано за образуване с въпросът: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена на 01.01.2017 г.). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Предвид изложеното, доводите на касатора са основателни, че процесният РА не е нищожен, предвид издаването му от компетентен орган. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,