Решение № 11675 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2163/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. Георгиева, с [ЕГН], с адрес гр.Чепеларе, обл.Смолян, [улица], чрез адв. И. Иванов от АК Пловдив, съд. адрес гр.Пловдив, [улица], срещу Решение 346 от 23.12.2022г., постановено по адм. дело 310/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2021-47-1/01.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 94/00-2182-1/25.11.2021 г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе в частта му на установените данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 23 поземлени имоти, от които адресатът на акта притежава идеални части, подробно описани в АУЗ, с изключение на поземлен имот с идентификатор 80371.244.84, с площ 124 135 кв.м. с реализираното в него строителство върху 1 834 кв.м.. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че само обстоятелството, че процесните незастроени недвижими имоти попадат в урбанизирана територия не е достатъчно, за да се приеме, че за тях се дължат ДНИ и ТБО, както е приел първоинстанционният съд. Необходимо било за всеки от имотите да е налице влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), с който да е променено предназначението на територията за иглолистна гора. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което АУЗ да бъде отменен в тази част. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началник отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, чрез пълномощника адв. Н. Стамболова, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалби, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото и съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Смолян е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с който по отношение на И. Георгиева са установени задължения за данъчните периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 5 790,78лв., от които за ДНИ 3 383,16лв. главница и 871, 29 лихви, както и за ТБО 1 235,78лв. главница и 300,48 лв. лихви. От фактическа страна, съдът е установил следното: С Решение 2448/30.11.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Чепеларе (л. 42 47) на наследници на Н. Чичовски, сред които и И. Георгиева, е възстановено правото на собственост на идеални части от гори и земи от горския фонд. С Протокол 488/29.09.2021 г. (л. 33 от делото на АС Смолян) е констатирано, че г-жа Георгиева не е подала данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ по отношение на процесните 24 броя поземлени имоти, с трайно предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване иглолистна гора, подробно описани в административния акт и първоинстанционното решение. При съобразяване с тези фактически констатации, приходният орган е издал процесния Акт в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изречение трето, предложение второ от ДОПК. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице (л. 5099 л. 5105) процесните имоти попадат в строителните граници на к.к. Пампорово, съгласно одобрен регулационен план от 1966 г., като съгласно КККР на землището на гр. Чепеларе от 2006 г. са с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване иглолистна гора. Всички имоти, с изключение на имот с идентификатор 80371.244.84, са незастроени. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, също кредитирана от съда и неоспорена от страните. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на процесния АУЗ. Според съда чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ съдържа две отделни хипотези, като по отношение на процесните имоти приложение следва на намери първата, съгласно която с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, тъй като безспорно е доказано, че имотите попадат в строителните граници, поради което без значение е начинът им на трайно ползване иглолистна гора. В частта по ТБО решаващата инстанция е приела, че за всяка от процесните години по делото се съдържат заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и доказателства за реалното предоставяне на услугите, поради което правилно по отношение на 23 от имотите са определени задължения само за компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване при съобразяване с чл. 22, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Чепеларе (НОАМТЦУОЧ). Актът е потвърден и по отношение на имот с идентификатор 80371.244.84, тъй като същият е застроен и по отношение на него са представени доказателства за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; депониране на отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, като не са налице изключенията по чл. 71 от ЗМДТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, независимо от претърпените редакции, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата съдържа две отделни хипотези, като първата е относима за имоти, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, а втората за имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се отнася само за втората група имоти тези извън строителните граници на населените места. В конкретния случай не е спорно по делото, че процесните поземлени имоти се намират именно в урбанизирана територия и в границите на регулационен план за к.к. Пампорово от 1966г., поради което за тази категория имоти се дължи ДНИ (в този смисъл Решение 14082 от 13.11.2020 г. по адм. д. 6429/2020 на ВАС; Решение 8815 от 06.07.2020 г. по адм. д. 2620/2020 на ВАС и Решение 6223 от 12.06.2023г. по адм.д. 10647/2022г. на ВАС). Съгласно §6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ), Горски територии, включени в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания, определени с околовръстен полигон съгласно § 13, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (обн., Изв., бр. 76 от 1960 г.; попр., бр. 96 от 1960 г.; изм., бр. 92 от 1962 г.; изм., ДВ, бр. 47 от 1964 г.; попр., бр. 55 от 1964 г.; изм., бр. 64 от 1965 г. и отм., бр. 62 от 1973 г.), отразен в едромащабни топографски карти или в графични материали към създаване на съответния кадастрален план до 1 юни 1973 г., или определени със застроителен и регулационен план, одобрен до 1 юни 1973 г., се смятат с променено предназначение и за тях не се извършват процедури за промяна на предназначението по реда на този закон. В заключение обстоятелството, че имотите са част от горския фонд и имат начин на трайно ползване иглолистна гора, не обосновава извод, че са необлагаеми с ДНИ, доколкото попадат в строителните граници на Община Чепеларе и са определени в границите на регулационния план от 1966г. за к.к. Пампорово . Поради изложеното не намира приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, противно на твърденията на касатора. Решението е правилно и в частта досежно установените задължения за ТБО. Касационната инстанция дължи произнасяне служебно по правилното прилагане на материалния закон, защото в касационната жалба липсват конкретни оплаквания против тази част на решението. Съгласно трайната практика на ВАС, за да възникне дължимост на ТБО, е необходимо да са налице заповеди на кмета, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и услугите да са реално предоставени. В конкретния случай по делото се съдържат такива заповеди за всяка от процесните години, с които са определени границите и вида на предоставяните услуги. Доколкото, както вече бе посочено, 23 от имотите са незастроени, в съответствие с чл. 22, ал. 2 от НОАМТЦУОЧ, която предвижда, че за незастроени урегулирани поземлени имоти на граждани и юридически лица се дължи такса за поддържане на чистотата на обществените места, правилно актът е потвърден по отношение на посочения компонент. С оглед изложените правни съображения, решението на административния съд в оспорваните части е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,