Решение № 12619 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) - Митница Бургас (ТДМ Бургас) при Агенция Митници (АМ), чрез старши юрисконсулт В. Стамова - Стойкова, срещу Решение 432 от 08.06.2023 г., постановено по адм. д. 1157 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2022 г. С него, по жалбата на Еффе - 87 ООД, е отменено Решение с рег. 32-176229/31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. Наред с това на настоящия ответник по касация са присъдени разноски в размер на 870,00 лв. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че е постановен в нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът не взел предвид, че декларираната с митническата декларация стойност не е доказана, както и данните, на които се позовал административният орган, а именно, че автомобил със същите характеристики е продаден на по висока цена. Поддържа се становище, че съдът некоректно приел информацията от интернет адрес www.autoauctions.io за цена относно автомобил със същите характеристики за недостатъчно обоснована. Поддържа становище, че е налице превод от 05.02.2020 г., с който жалбоподателят е заплатил на Global Auto Exchange по-висока сума от посочената във фактурата, както и че същата е върната на Еффе - 87 ООД две години по-късно с цел прикриване на действително заплатената цена на автомобила. По изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмена молба, с която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът Еффе - 87 ООД, чрез адв. М. Филипова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. за касационното производство съобразно представените доказателства и списъка на разноските към отговора на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Хасково е било Решение с рег. 32-176229/31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ. С него, на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 (по-надолу и МК) за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008021195R0 от 18.06.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 12115,06 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1211,51 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 18.06.2020 г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 13526,57 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС в размер на 2705,31 лв.; 4. на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2684,40 лв. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на писмените доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното оспорване. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата персонална, териториална и материална компетентност, съобразно предоставените му правомощия, поради което е валидно. Приел също така, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, отговаря на изискуемата писмена форма, като в него са посочени фактическите и правните основания, въз основа на които е взето. Счел обаче, че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът съобразил, че процесната стока, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим "допускане до свободно обращение". Взел предвид разпоредбите на чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 74 МК, както и предписанието по чл. 48 и чл. 140 от Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложил съображения, че в случая митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент 2015/2447. Като се мотивирал, че в тежест на административния орган е да докаже приложимостта на избрания метод по спорното решение, съдът направил извод, че в случая приложението на основния метод за остойностяване на стоката е извършено без относими доказателствени източници и без да са отчетени всички обстоятелства, на които митническата администрация се е позовала, за да приеме, че действителната договорна стойност на автомобила е 6400,00 щатски долара. Съдът приел, че митническата стойност е определена също при приложението на чл. 70 от Регламент 952/2013 г., но при завишаване на стойността предвид приетото, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена от аукцион от 04.02.2020 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа, след отхвърляне на декларираната от управителя на дружеството цена на база представената фактура. Последното съдът намерил, че е допустимо само, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод на остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, пар. 2 и пар. 3 от Регламент 952/2013 г., което в случая не е предприето от митническите органи. Наред с това, съдът съобразил, че определянето на новата стойност е направено въз основа на разпечатка от интернет сайт www.autoauctions.io., но счел, че това не е достатъчно за обосноваване на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност. Аргументирал се, че тази информация не е част от митническите информационни системи и данните не били събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Тоест, не били налице никакви сравнителни данни, които да обосноват извод относно по ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност. Съдът приел, че жалбоподателят е предоставил всички документи, с които е разполагал и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно стойността на автомобила и така е оказал необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Обсъдил поотделно и в съвкупност представените инвойс - фактура за стойност на автомобила и включен транспорт, извлечение от банкова сметка за нареден валутен превод, МД, талон на автомобила, фактура за продажба и извлечение от счетоводни сметки за заприхождаване на стоката. Съобразил, че директорът на ТДМ Бургас не е изложил никакви мотиви, свързани с представените по вноса документи, от които да се установи, че е налице съмнение на декларираната стойност на внесената стока. Приел, че липсата на договори, поръчки, оферти, кореспонденция и невписването в преводния документ на номера на фактурата, по която е извършено плащането, както и липсата на всички реквизити, удостоверяващи договорните условия за плащане не може да бъде основание да се приеме, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платената или подлежаща на плащане цена. Не възприел и извода на административния орган, че не са налице данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката. Приел, че посоченото не може да освободи митническия орган, чиято е доказателствената тежест, от това да установи и докаже възникналите у него съмнения, че декларираната стойност е по ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. По тези причини първоинстанционният съд мотивирал извод, че като не е приел декларираната стойност на процесната стока, съответстваща на представената фактура и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в посочения интернет сайт, директорът на ТДМ - Бургас е издал незаконосъобразен административен акт при липсата на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС. По тези причини отменил спорния акт. Съобразно изхода на спора и представените доказателства присъдил на жалбоподателя своевременно поисканите и доказани разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта www.autoauctions.io, където наред с това, не е отразено, че именно жалбоподателя е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал управителя на дружеството, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност (фактура), а и на талон, в който липсват данни за собственост в САЩ, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. По делото не са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на САЩ, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил. Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е надлежно мотивирал неприложимост на чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Съобразно Член 74, § 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В този смисъл правилни са и изводите му, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон и неговата цел. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Хасково е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 400,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение