Решение № 1621 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2008 г.

Решение № 1621 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение "Център на НПО в Разград", срещу решение от 25.01.2008 г., постановено по адм. д. № 219/2007 г. по описа на Търговищкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 29 от 8.10.2007 г. на кмета на Община - Разград, с което е отказъл достъп до обществена информация по заявление вх. № 74-00-431/11.09.2007 година. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго по същество, с което се отмени отказът за предоставяне на търсената обществена информация. Ответникът по касационната жалба - Община - Разград в писмено становище счита същата за неоснователна. Заинтересованата страна по делото също поддържа доводи за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените касационни основания, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Георги Милков Димитров представляващ "Център на НПО в Разград" срещу отказ на Кмета на Община Разград постановен с Решение № 29 от 8.10.2007 г., по заявление за достъп до обществена информация их. № 74-00-43.1/11.09.2007 година, с което на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ заявителят е поискал да му се предостави информация относно участието на адвокат Марин Димитров Маринов в комисии, работни групи и други органи на Община - Разград а именно : в какви органи е участвал, на какви позиции и получавал ли е възнаграждение. С обжалваното пред Административния съд решение, подписано от упълномощено лице по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ (заповед № 1/3.01.2007 г.), на заявителя е отказан достъп до търсената обществена информация. Изричният отказ е обжалван пред Търговищкия административен съд. За да отхвърли жалбата срещу описаното решение, решаващият съд е приел, че поисканата информация не представлява обществена така по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тя по своя характер засяга трето лице и с оглед липсата на съгласие от страна на третото засегнато лице е налице основание за формиране на отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Решението е правилно. Законовото определението на понятието обществена информация дава разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно тази разпоредба обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В контекста на легалната законова дефиниция търсената от касатора информация, предмет на оспорения отказ не представлява обществена информация, създадена и съхранявана от Кмета на Община Разград в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. По своя характер исканата информация действително засяга трето лице, както правилно е приел решаващия съд. С така поисканата и формирана информация, правилно задължения субект е преценил, че тя не е обществена по своя характер, а исканите данни засягат личността на трето лице, и не се субсумират в понятието обществена информация. Съдът подробно е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е същите ведно със становищата на страните и приложимата правна уредба за което е изложил обосновани мотиви споделящи се и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ал. 1 от ЗДОИ, когато информацията засяга трето лице е необходимо неговото съгласие за да бъде даден достъп и такова административния орган е поискал. Липсата на съгласие на лицето е материалноправна предпоставка по чл. 37 ал. 1 т 2 от ЗДОИ за отказ за представяне на исканата информация. В рамките на тези ограничения попада и информацията, достъп до която е отказан на касатора, поради което правилно съдът е счел оспореният пред него отказ за законосъобразен. В случаите липса на съгласие от третото лице за предоставяне на търсената обществена информация, разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ дава на административния орган правото на свободна преценка дали да откаже достъп до поисканата информация, или да го даде в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до това лице. Тази преценка обаче е в сферата на оперативната самостоятелност на субекта по чл. 3 от ЗДОИ и представлява само правна възможност, без да бъде задължение за него, поради което не подлежи на съдебен контрол. В тази насока е и практиката на Върховния административен съд, която е постоянна и непротиворечива. Предвид изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Като е приел, че атакуваният отказ е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е позоваването на законови промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като в конкретния случай приложим закон е ЗДОИ и преценката е на административния орган задължен по ЗДОИ. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,