Решение № 4147 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2017 г.

Решение № 4147 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 10952 от 19.10.2016 г., постановено по адм. д. № 11471/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на И. И. И. срещу заповед рег. № 8121 К-2457/17.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Осъдил е И. И. И. за заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 400 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от И. И. И., чрез процесуалния му представител адв. Диан Петров с оплакване, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и навеждащи твърдения, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изложено е, че касационният жалбоподател е сгрешил самоличността на свидетеля по досъдебно производство 988/2014 г. по опис на РП – [населено място], но не е извършил това деяние умишлено. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което заповедта на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по делото – министърът на вътрешните работи, в писмени бележки, подадени чрез процесуалния му представител гл. юрк. Василева, оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, петчленен състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е била заповед № 8121 К – 2457/17.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на инспектор И. И. И. – разследващ полицай в РУ в ОДМВР към отдел "Разследване" при ОДМВР – [населено място], е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание са посочени нарушение на т. 19, т. 20, т. 25 и т. 53 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г.: отразеното от разследващ полицай И. в протокол за разпит на свидетел от 25.08.2014 г. на Д. П. Б. и в протокол за разпит на свидетел от 28.08.2014 г. на Р. Х. П., по досъдебно производство № 988/2014 г. по опис на РП – [населено място] (ЗМ № 125/2014 г. по описа на РУП – [населено място]), не съответства на действителното фактическо положение по разследването (към 28.08.2014 г. Д. Б. не е дала, а потърпевшият Р. Х. П. не е получил сумата от 100 лева, представляваща възстановяване на причинените щети от кражбата). Конкретно са посочени и основанията по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" – деяния несъвместими с етичните правила и поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Действията, на инспектор И. И. са станали достояние на граждани, прокурори, съдии, длъжностни лица и на други полицейски служители, с което е уронен престижа на МВР. По същността си, разследващият полицай е нарушил изискванията, в качеството си на държавен служител да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта и да изпълнява процедурите, предвидени в закона, и да допринася за събирането на достатъчно годни доказателства при разследването на престъпления и други нарушения. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд (ВАС) е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед рег. № 8121 К-2457/17.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжността инспектор – разследващ полицай в РУ в ОДМВР към отдел "Разследване" при ОДМВР – [населено място]. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма, от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на установените административнопроизводствени правила. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити съображения, че за да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", министърът на вътрешните работи обосновано е приел, че удостоверяването на неверни обстоятелства, от страна на разследващия полицай, а именно, че е провел разпит на 28.08.2014 г. със свидетеля Р. П., на който последният бил заявил, че е получил от Д. Б. сумата от 100 лева, представляваща възстановяване на причинените от нея вреди от кражбата, в действителност е довело до нарушение на т. 19, т. 20, т. 25 и т. 53 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е квалифицирано, като тежко дисциплинарно нарушение, тъй като е довело до намаляване или загуба на общественото доверие към полицейските служители. Противно на възраженията, маркирани в касационната жалба, фактът, че именно касаторът е попълнил и двата протокола за разпит на свидетели от 25.08.2015 г. и от 28.08.2014 г., без фактически тези свидетели да са присъствали на разпит е несъмнено установен. В тази връзка тричленният състав в дисциплинарното производство са приобщени обясненията на всички свидетели, като е направена обобщена справка рег. № 316 р-4622/12.02.2015 г. и становище рег. № 316 р-4863/16.02.2015 г. по описа на ОДМВР – [населено място], на които се е позовал и тричленният състав. Доколкото очертаната в заповедта фактология е установена на база представените към преписката писмени доказателства и не е опровергана от жалбоподателя, същата не обуславя различни от възприетите юридически изводи. Известно е в теорията и практиката, че наказателната (по аргумент от по-силното основание и дисциплинарната) санкция може да бъде основана не само на преки, но и на косвени доказателства, когато веригата от тях, води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторство на нарушението, и то по начин, който да изключва други възможни версии. В конкретния казус се касае за богата като обем и съдържание преписка, инкорпорираща доказателствена съвкупност. Тричленният състав е обсъдил приобщените към преписката доказателства и е анализирал тяхното съдържание, за да очертае правнозначимите фактически положения за вмененото дисциплинарно нарушение, при което формираното заключение за съставомерност на дисциплинарната простъпка е в съответствие с изискванията на материалния закон и липсва допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (Арг.: чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК). Представените пред настоящата инстанция шест броя сведения, дадени пред водещия дисциплинарното производство орган от 26.01.2015 г., 28.01.2016 г. и 10.02.2016 г. са допустимо доказателствено средство, доколкото материализират свидетелски показания, събрани в дисциплинарното производство, и подкрепят извода, че именно касаторът е написал двата протокола за разпит на свидетел от 25.08.2014 г. и 28.08.2014 г., на база, на които досъдебно производство № 988/2014 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, е прекратено, поради наличие на основанията по чл. 218б, ал. 1 от НК. Това, че в експертна справка № 299 от 22.12.2014 г., извършена от Базова научно-техническа лаборатория към ОД МВР – [населено място], не се посочва, че подписите на свидетелите не са поставени от касатора, не разколебава извода, че съдържанието на протоколите за разпит на свидетели е изготвено от него. Поддържаните в касационната жалба доводи за липса на умисъл и излагането на твърдения, че е допусната грешка от разследващия полицай, поради това, че не е проверил документ за самоличност на разпитвания, представил се за Р. П., поради което не е налице тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР са неоснователни. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е извършил описаното в мотивите на оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Липсата на умисъл и твърденията, които той излага, противоречат на събраните по дисциплинарното производство гласни и писмени доказателства. Установените в хода на дисциплинарното производство действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Доколкото при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество следва, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. В обществен план определена категория лица – политици, магистрати, служители на МВР и други, са обект на засилен интерес и внимание, както в личен, така и в публичен аспект. Именно поради това, за тези категории лица са разработени етични норми на поведение, инкорпорирани в служебните им задължения. Изготвянето на доказателства, които не са обективни, и не са изготвени по установения процесуален ред освен, че нарушава посочените разпоредби на Етичния кодекс, уронва и престижа на МВР. За законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е достатъчно от обективна страна да бъде установено несъвместимо с етичните правила, залегнали в одобрения с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е одобрен Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведение на наказания служител, с което се уронва престижа на службата. В случая, както бе посочено по-горе, тази обективна предпоставка за възникване на дисциплинарна отговорност е била налице. По силата на императивната норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарното наказание задължително трябва да бъде "уволнение". Налице е съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, предвид на изложените фактически обстоятелства в заповедта. Поради това и доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, инвокиращ нарушение на материалноправните норми е неоснователен. Фактът, че касаторът е бил председател на синдикално дружество при СФСМВР в РУ – [населено място], и е следвало да се ползва със защитата по чл. 247, ал. 2 от ЗМВР е неоснователен. Съгласно посочената норма служебните правоотношения на държавните служители по ал. 1 могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и 8 само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация. Съгласно ТР № 9 от 12.12.2014 г. по тълк. дело № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС с предварителна закрила при уволнение се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикална организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. В случая И. И. в качеството му на председател на синдикално дружество при СФСМВР в РУ – [населено място], не попада в посоченото изключение, тъй като синдикално дружество № 046 следва структурата и организацията на ОДМВР – [населено място]. Правилна е преценката на съда и по отношение на спазването на административнопроизводствените правила при упражняване на дисциплинарната власт на наказващия орган. Изискванията за провеждането му са посочени в разпоредбите на чл. 207 от ЗМВР. Спазена е процедурата по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като дисциплинарното производство е започнало по писмена заповед на министъра на вътрешните работи. С тази заповед жалбоподателят е запознат на 26.01.2015 г. Спазени са и изискванията на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, като за резултатите, изложени в изготвената обобщена справка рег. № 316 р-4622/12.02.2015 г. и становище рег. № 316 р-4863/16.02.2015 г. по описа на ОДМВР –[населено място], касационният жалбоподател се е запознал на 13.02.2015 г. Депозирал е и писмени обяснения на 28.01.2015 г. и на 06.02.2015 г., както и допълнителни писмени обяснения от 16.02.2015 г. С покана рег. № 8121 р-16753 от 02.04.2015 г. министърът на вътрешните работи е поканил И. са даде писмени обяснения пред него в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, която е връчена на 15.04.2015 г., а на 16.04.2015 г. дисциплинарно привлеченото лице е представило обяснения. Възползвал се е от правото да бъде подпомаган от посочен от него служител от МВР, направил е искане за отвод на дисциплинарно разследващия орган, което е прието за неоснователно с решение от 13.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. От изложеното следва, че в хода на производството пред административния орган, на жалбоподателя е било осигурено правото на защита, възражения и представяне на доказателства във връзка с нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Изпълнено е и изискването на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР относно запознаването му със заповедта, която е връчена лично на него на 22.07.2015 г. Обжалваната заповед е мотивирана и притежава всички изброени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, което е дало основание на съда да я прецени като законосъобразна и от формална страна. Спазени са и процесуалноправните норми при издаването й: изпълнени са изискванията на чл. 205 от ЗМВР за извършване на дисциплинарно производство. Противно на оплакването в касационната жалба, не са нарушени правата на дисциплинарно привлеченото лице, поради пристрастност на дисциплинарно разследващия орган, с оглед така проведената процедура и даденото му право на защита. Спазени са и предвидените в чл. 195 от ЗМВР преклузивни срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Тълкувайки разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, решаващият състав правилно е заключил, че материалите от проведеното дисциплинарно производство са изпратени с рег. № 8121 Р-16754/02.04.2015 г., когато е най-ранната дата, от когато министърът е могъл да установи нарушението, и като се вземе предвид, че от тази дата до 17.07.2015 г. И. И. е бил в отпуск (62 дни), а съответно заповедта е издадена на 17.07.2015 г., следва, че преклузивният двумесечен срок е спазен. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че законосъобразно решаващият състав е отхвърлил жалбата на И. И. И. срещу заповедта на министъра на вътрешните работи, с която му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като е приложил материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на делото и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Върховния административен съд на Втора колегия,