Решение № 1353 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2009 г.

Решение № 1353 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Началника на Гранично полицейско управление Рудозем против решение № 12 от 28.01.2009 г., постановено по адм. д. № 291/2008 г. по описа на АС - Смолян. Иска отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че е доказано извършеното нарушение, което се изразява в нарушаване на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Като доказателство за установяване на нарушението жалбоподателя сочи сигнал постъпил от ОД на МВР гр. Пловдив - писмо рег. № 8733/12.09.2008 г. Ответната страна Веселин Детелинов Текьов, чрез процесуалния си представител адв. Васил Василев от АК - София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалбата на Веселин Детелинов Текьов против заповед от 21.10.2008 г. на началник група при ГПУ Рудозем, потвърдена от началника на Гранично полицейско управление Рудозем, с която му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. За да отмени заповедта съдът е приел, че в заповедта не е посочено коя хипотеза на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР визира соченото нарушение - "управление, по време на отпуск, на собствения си лек автомобил, с превишена скорост". Освен това заповедта е немотивирана, защото наказващият орган не е посочил конкретно кои служебни задължения не са изпълнени, след като по време на извършване на нарушението по ЗДвП наказаният не е бил на служба, а и контролните органи не са му съставили акт за установяване на нарушение по ЗДвП. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че като нарушението се изразява в нарушаване на правила на Закона за движение по пътищата, наказаният следва да бъде санкциониран по този закон. Освен това по време на извършване на нарушението наказаният не е бил на служба. Наказан е за неизпълнение на разпоредбите на МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, зам. министъра и главния секретар на МВР и на преките си ръководители, поради което на още по-голямо основание наказващият орган е бил длъжен да посочи в какво конкретно се изразява нарушението на служебните задължения по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая е нарушено императивно изискване относно реквизитите на заповедта и като е отменил същата първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение. Съдът е констатирал несъответствие на фактическата обстановка и прилагането на материалноправните разпоредби от ЗМВР, което е съществен порок на заповедта и основание за отменяването й. В касационната жалба се сочи, че съдът не е извършил обективно и всестранно изясняване на материалите по делото, без да се посочва в какво се състои тази непълнота. Направеното възражение по отношение на страната, която следва да заплати разноските, също е неоснователно, доколкото страна в процеса е бил висшестоящия административен орган, който следва да понесе отговорността за разноски. Всички доводи развивани в касационната жалба относно нарушените от служителя разпоредби, регламентиращи служебно задължение, са ирелевантни за спора, защото не са изложени в мотивите на заповедта и не могат да санират процесуалното нарушение. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорвания административен акт - заповед от 21.10.2008 г. на началник група при ГПУ Рудозем, потвърдена от началника на Гранично полицейско управление Рудозем, е незаконосъобразна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,