Решение № 597 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2008 г.

Решение № 597 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравно-осигурителна каса (РЗОК), гр. Перник, подадена чрез упълномощения адвокат пълномощник Димитър Манов, срещу решение № 166 от 24.09.2008 г., постановено по административно дело № 384 по описа за 2008 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена писмена покана № 29-07-158/4.03.2008 г. на директора на РЗОК-Перник, с която е задължил "Групова практика за специализирана медицинска помощ - акушеро-гинекологична помощ 2000" ООД, гр. Перник, представлявано от д-р Емил Николов Иванов да възстанови сумата от 2185, 65 лева, представляваща стойност на заплатени средства за медико-диагностични изследвания, назначени извън разрешените надвишения на определените му регулативни стандарти за третото тримесечие на 2007 година. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на Пернишкия административен съд поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неточно приложение на чл. 233 и чл. 234 от Национален рамков договор - 2006 година. Ответната страна - "ГПСМП - АГП 2000" ООД, гр. Перник, представлявано от д-р Емил Николов Иванов не е ангажирала становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание прокурорът от ВАП Мери Найденова изразява становище, че обжалваното съдебно решение е правилно с мнение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е оспорената от д-р Емил Николов Иванов, в качеството му на управител на "Групова практика за специализирана медицинска помощ - акушеро-гинекологична помощ 2000" ООД, гр. Перник, писмена покана № 29-07-158/4.03.2008 г. на директора на РЗОК-Перник за доброволно внасяне на сумата от 2185, 65 лева в полза на РЗОК-Перник, представляваща стойност на заплатени средства за медико-диагностични изследвания, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените му регулативни стандарти за третото тримесечие на 2007 година. По осъществената в производството по чл. 145 и сл. от АПК съдебна проверка за законосъобразност на писмената покана № 29-07-158/4.03.2008 г. на директора на РЗОК-Перник съдът е приел, че съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който е незаконосъобразен, тъй като е издаден без да е спазена нормативно установената в чл. 233-235 от НРД-2006 г. процедура - няма издадена заповед за извършване на проверка на лечебното заведение, нито е съставен от съответния компетентен орган констативен протокол за неоснователно получени суми. Направен е извод, че писмо изх. № 29-07-158/4.03.2008 г. на директора на РЗОК-Перник е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Обжалваното решение е правилно и изводите на първоинстанционния съд като обосновани и законосъобразни се споделят от касационната инстанция. Събирането на недължимо платени от РЗОК суми след отправена писмена покана до ИМП е регламентирано по реда на Глава двадесета от НРД 2006 г. и конкретизирано с индивидуалния договор № 14 (РД-29-528 от 1.03.2007 г.), сключен между НЗОК и лечебното заведение за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, който договор съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО не може да бъде сключен при условия, по-неизгодни от приетите с Националния рамков договор. Оспореният пред първоинстанционния съд акт представлява писмена покана, която (независимо, че не е посочено изрично) е издадена на основание чл. 234, ал. 2 от Националния рамков договор (НРД) 2006 г. за възстановяване на неоснователно получени суми съгласно чл. 233, ал. 1 от НРД 2006 г. и подлежи на съдебен контрол по реда на административното правораздаване. С разпоредбата на чл. 233 и сл. от НРД-2006 г. е предвиден специален ред за извършване на проверка от контролните органи на РЗОК за установяване на изплатените от здравноосигурителната каса суми без правно основание, които подлежат на възстановяване от изпълнителя на медицинската помощ. За неоснователно получени суми, освен финансов и/или здравен протокол, на проверяваното лице се съставя "протокол за неоснователно получени суми", който му се връчва по реда на чл. 234 от НРД-2006 с възможност за писмено възражение в 7-дневен срок пред директора на РЗОК. Събирането се извършва с акт на директора на РЗОК, наречен писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. След изтичане на срока за доброволно плащане, писмената покана подлежи на изпълнение по указания административен ред в чл. 234, респ. чл. 235 от НРД - 2006 - чрез удържане от следващото плащане по договора, а когато договорът е прекратен и/или не се дължат плащания по него - по съдебен ред. Правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че не е спазена определената законова процедура за извършване на проверката, а именно: няма издадена заповед за извършване на проверка и не е съставен протокол за резултатите от проверката. Законосъобразен е направения извод, че обжалваният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Представеното писмено доказателство по делото - "Инструкция за административен одит на РЗОК № РД-16-13 от 2.06.2007 г. " и приложение № 1 към нея, озаглавено "Указания за осъществяване на контрол по изпълнение на регулативни стандарти" (л. л. 29-33) не представлява нито фактическо, нито правно основание за вменяване на създаденото с писмената покана № 29-07-158/4.03.2008 г. на директора на РЗОК-Перник задължение за възстановяване на суми от ответното ООД "Групова практика за специализирана медицинска акушеро-гинекологична помощ 2000", гр. Перник. Върховният административен съд преценява за неоснователно оплакването в касационната жалба, "че съдът не се е съобразил, че установената и посочена в чл. 233 и чл. 234 от НРД-2006 процедура се отнася за неправилно изплатени средства не на трети лица, а на жалбоподателя - изпълнител на медицинска помощ". Задължението на "ГПСМП - АГП 2000" ООД, гр. Перник да възстанови в бюджета на НЗОК заплатените на трети лица средства за медико-диагностични изследвания, които те са извършили по издадени от груповата практика направления, произтича от индивидуалния договор, без да се прилага процедурата по чл. 233 и 234 от НРД-2006 г. (според касатора индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ са типови договори, които по своето естество са граждански, т. е. облигационни договори). ВАС многократно се е произнасял с решенията си за характера на индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО индивидуалните договори не може да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с Националния рамков договор. Те не представляват договори на гражданското право, тъй като не се сключват по взаимно съгласие, между равнопоставени лица. С подписването на индивидуалния договор с НЗОК лечебното заведение придобива статут на изпълнител на медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица с присъщите на този статут взаимносвързани права и задължения. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и здравно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното право. Правоотношението между двете страни възниква в резултат на административен акт, каквото е положителното решение на директора на районната здравноосигурителна каса да сключи договор с изпълнител от вида на посочените в чл. 20, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Отказът за сключването на такъв договор изрично се урежда като административен акт, подлежащ на обжалване по административен и съдебен ред (чл. 59, ал. 7, предишна ал. 6 от Закона за здравното осигуряване) . По този ред се уреждат и всички спорове, произтичащи във връзка с изпълнението на индивидуалните договори и издадените въз основа на тях административни актове. Критерий за материална законосъобразност на тези актове е съответствието им с клаузите на НРД и с нормите на ЗЗО. Като е постановил решението си в този смисъл Пернишкият административен съд не е нарушил закона. В касационното производство не се установиха основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият като правилен и обоснован следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение