Решение № 16121 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2012 г.

Решение № 16121 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Фаез Абдул Хамза Хасун, гражданин на Ирак, срещу решение № 3831 от 06.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4887/2012 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Фаез Абдул Хамза Хасун срещу решение № 250 от 05.04.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е постановено в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби, след съобразяване с разпоредените в ЗУБ и процесуалните правила. Според съда липсвали каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Ирак жалбоподателят е бил обект на тежки посегателства или е бил изложен на опасност от такива. Поради това е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка е обсъдил приложимата Директива 2004/83/ЕО - чл. 15, чл. 4, § 1 и § 2 относно начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила, чл. 4, § 3 относно начина на оценяване на фактите и на представените доказателства. Според съда ответникът е положил усилия да оцени фактите и обстоятелствата и обосновано е приел, че твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства. По отношение на Фаез Абдул Хамза Хасун не можело да се приеме, че съществува реална заплаха от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Даденото с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директивата във вр. с чл. 2, б. "д" от същата не променяло този извод, тъй като актуалната ситуация в Ирак, въпреки констатациите за несигурност и нестабилност, и въпреки случващите се въоръжени инциденти не можела да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Председателят на ДАБ бил обсъдил всички релевантни за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила. Решението е правилно. С решение № 383 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 10398/2011 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Фаез Абдул Хамза Хасун срещу решение № УП-173/11.11.2011 г. на интервюиращ орган в ДАБ в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец. В тази част решението е влязло в сила. Със същото решение съдът е отменил административния акт в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, като е върнал преписката за ново произнасяне, съобразно дадените указания. В отменената част административният орган се е произнесъл с решение № 250 от 05.04.2012 г., което е предметът на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Съдът е стигнал до обоснован и правилен извод за недоказаност на обстоятелството, че в Ирак жалбоподателят е бил обект на тежки посегателства или е бил изложен на опасност от такива. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че оспореният съдебен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ. От данните по делото се установява, че Фаез Абдул Хамза Хасун не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд не само, че задълбочено е анализирал чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но и е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2009 г. на Съда на Европейския съюз. В съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак, съдържаща се в справка от 27.01.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ, административният съд е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,