Решение № 5717 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2017 г.

Решение № 5717 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], представлявано от управителя Т. Р., чрез адв. И. М., против Решение № 265 от 27.07.2017 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 80 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04000416002123-091-001/10.10.2016 г., поправен с РАПРА № П-04001516193544-003-001/15.11.2016 г. и РАПРА № П-04001517000201-003-001/04.01.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 12/09.01.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11. 2010 г., м. 02 и 03. 2011 г., м. 05, 06, 07 и 08. 2012 г., в размер на 77 002, 92 лева по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], и [фирма] и са начислени лихви в размер на 32 511, 83 лева, както и са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2012 г., в размер на 30 289, 76 лева и лихви в размер на 10 864, 56 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Необосновани на събраните доказателства били фактическите изводи на първоинстанционния съд за недоказана реалност на преките процесни доставки. Недопустимо било на добросъвестен получател по облагаема доставка да се откаже право на данъчен кредит поради ненамиране на доставчиците му на декларираните данъчни адреси или поради недоказване на произхода на стоките. Още в ревизионното производство са представени всички необходими доказателства за реалното извършване на процесните доставки. В РА и потвърждаващото го решение липсват твърдения за данъчна измама с участието на жалбоподателя, а първоинстанционният съд като съд по същество е следвало да изясни този въпрос. Иска се отмяна на решението и РА в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – ДД"ОДОП" В. Търново, чрез юрк. Н., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: На [фирма] е извършена ревизия за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за периода от 01.11.2010 г. до 30.11.2010 г., от 01.02.2011 г. до 30.04.2011 г., от 01.05.2012 г. до 31.08.2012 г., от 01.10.2012 г. до 30.11.2012 г., от 01.01.2013 г. до 31.03.2013 г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 95/23.03.2016 г. на ДОДОП Велико Търново, с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е частично отменен в обжалваната част първоначално издадения РА № Р-04001515004923-091-001/29.12.2015 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия за горепосочените данъчни периоди. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на всички събрани доказателства, е приел за обосновани фактическите изводи на приходните органи за недоказано реално извършване на фактурираните доставки на плодове, зеленчуци и захар като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и разходи по фактурите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е главното касационно оплакване за постановяване на решението в противоречие с материалния закон поради потвърждаване на отказа на данъчен кредит и разходи само поради недобросъвестност на доставчиците, ненамиране на някои от тях на декларираните данъчни адреси, и липса на доказан произход на стоките. Получателят по фактурите бил добросъвестен и органите по приходите не са твърдели участието му в данъчна измама. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено събраните доказателства относно фактурите на всеки един от преките доставчици. По фактурата на [фирма] с предмет плодове и зеленчуци съдът обосновано е приел, че не е доказано прехвърлянето на правото на собственост на родово-определената стока, ; не е потвърден обясненият от жалбоподателя механизъм на доставката - с транспортно средство на доставчика; никакви доказателства не са събрани за получаването, съхранението и последващото разпореждане със стоката /100 кг плодове и зеленчуци/. Само като допълнителен аргумент съдът е взел предвид, че фактурата не е включена в дневника за продажби на [фирма]. По фактурите на [фирма] с предмет "авансово захар" и "захар" съдът е обсъдил твърденията на жалбоподателя за транзитна продажба от предходния доставчик и обосновано е приел, че доказателства за договаряне на такава продажба между [фирма] и предходния доставчик [фирма] липсват, като такива не са представени нито по време на ревизията или в хода на административното обжалване, нито в хода на съдебно производство. По фактурите на [фирма] и [фирма] с предмет "захар" не са представени доказателства за търговски правоотношения между доставчиците и изпращачите, превозвачите и получателите на стоката, фигуриращи в представените товарителници за превоз на захар от Румъния. След като в тях доставчиците не са посочени като изпращачи на стоката, въпросното доказване е било необходимо, за да се установи, че посочените във фактурите продавачи са действителните доставчици. Само в този контекст, съдът е взел предвид неоткриването на доставчиците и липсата им на технически и персонален капацитет. От друга страна, съдът подробно е анализирал събраните доказателства от проверките на посочените превозвачи, едни от които са отрекли да са извършвали превози до жалбоподателя, а други са потвърдили, че са доставяли захар на адреса на жалбоподателя, но с получател, различен от ревизираното дружество. В тази връзка, съдът обосновано е споделил изводите на приходните органи, че постъпилата при жалбоподателя захар е доставена от различни доставчици от ЕС, а не от [фирма] и [фирма], за което ревизираното дружество е знаело или не е могло да не знае. С оглед наличието на тези обективни обстоятелства, установени от събраните в хода на ревизията доказателства, съдът обосновано е приел, че фактурираните доставки, по които жалбоподателят е ползвал данъчен кредит, са извършени при заобикаляне на закона, с цел предоставяне на право на приспадане на данъчен кредит в по-висок размер, каквото на практика не би било ползвано при режима на самоначисляване, ако жалбоподателят оформяше извършените вътреобщностни придобивания на свое име, съобразно действително развилите се правоотношения. От изложеното се вижда, че съдът е потвърдил процесния отказ на право на данъчен кредит не поради действията на доставчиците, а поради стопанското поведение на самото ревизирано лице, като не са установени кумулативно изискваните предпоставки за признаване на правото. Оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото от първоинстанционния съд е бланкетно и по него касационната инстанция не дължи произнасяне. В касационната жалба няма конкретни оплаквания против решението в частта му по ЗКПО. При служебното задължение на касационната инстанция за проверка на съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС, намира оспореното решение за правилно и в тази част. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това задължава предприятията да осъществяват счетоводството си на основата на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. В настоящия случай е установено, че фактурите, издадени от горепосочените дружества, не са подкрепени с необходимите съпътстващи документи и не отразяват вярно стопанските операции, тъй като не е доказано реалното получаване на стоките и прехвърлянето на правото на собственост от посочените във фактурите доставчици, което попада във фактическия състав на отказ на признаване на разходи при формиране на финансовия резултат за съответния данъчен период. Първоинстанционното решение следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 3 027, 52 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение