Решение № 16829 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2013 г.

Решение № 16829 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Зохаиб Манзур, гражданин на Пакистан, против решение № 5999 от 09.11.2012 г., постановено по адм. дело № 6176/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с доводи, че е немотивирано и незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Зохаиб Манзур срещу решение № 327/08.05.2012 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. За първи път чужденецът е подал молба с вх. № 1398 от 07.12.2009 г., като по нея има постановен отказ по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на ДАБ е обжалвано по съдебен ред, като отказа на държавния орган е потвърждаван. Настоящото производство е по втора молба вх. № 1464 от 22.11.2011 г. до ДАБ. С решение № УП 180 от 25.11.2011 г. на интервюиращ орган на РПЦ - София е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. С решение № 1105 от 01.03.2012 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 10715/2011 г. решението е обявено за нищожно и преписката е изпратена на председателя на ДАБ за произнасяне в производство по общия ред. В изпълнение на съдебното решение в производство по общия ред с кандидата е проведено интервю на 23.03.2012 г. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 327/08.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдебното решение е правилно. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е втора по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Зохаиб Манзур в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, абсолютно правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената втора молба от Зохаиб Манзур не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Както правилно административният съд е посочил в решението си обосновано административният орган е приел, че са налице противоречия и несъответствия между изложените от чужденеца обстоятелства в проведените административни производства, респ. интервюта. Не е без значение факта, че от момента, в който лицето твърди, че е избягало от религиозното училище до напускането на Пакистан, е изминал период от 10 години, през които той е живял в страната си и не е бил заплашван по какъвто и да е начин от лица или организации по повод бягството от училището или по друг повод, като това обстоятелство още повече доказва, че причините на Зохаиб Манзур за напускане на страната си по произход са от личен и икономически характер. Настоящата инстанция счита за редно да посочи и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В конкретния случай за чужденеца не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от последната официална справка вх. № 5805/16.11.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ и достигнал до обоснования извод за липса на данни за безогледно насилие и въоръжен конфликт в Пакистан. Твърдените от Зохаиб Манзур причини имат преди всичко личен и икономически характер и не могат да обусловят предоставянето на закрила в РБ, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата и в частта по чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение