Решение № 5956 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2015 г.

Решение № 5956 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1596/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ПЕНЕВА-М" ЕООД ЕИК 116050034, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. "Тимок", № 7, вх. А, ап. 5, представлявано от В. О. Б., против Решение № 2869/15.12.2014 г. по АД № 1801/2013 г. по описа на Варненски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 1203808/18.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - град Варна и потвърждаващото ревизионния акт Решение № 111/15.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП, с които на "ПЕНЕВА - М" ЕООД, ЕИК 116050034 са определени данъчни задължения за внасяне както следва: за данъчни периоди от 01.11.2010 год- до 30.08.2011 г., задължения за ДДС по ЗДДС за внасяне в общ размер: Главница - 74 698,20 лв. и лихви - 13 405,07 лв., За данъчни периоди - 2010 г. и 2011 г., задължения за КД по ЗКПО за внасяне в общ размер: Главница - 11 136,55 лв. и лихви - 2 845,72 лв. В касационната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на решението поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - Варна я оспорва в писмено становище чрез процесуалния си представител и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, сътав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Оспореното в настоящото касационно производство решение на Варненския административен съд е валидно и допустимо. По доводите на касатора за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, както и материалната незаконосъобразност на решението настоящата касационна инстанция намира следното: Първоинстанционният съд е приел, че задълженията за ДДС, корпоративен данък и лихви са определени законосъобразно с РА. По отношение на отказаното право на приспадане по фактурите, издадени от " МК ОЙЛС'' ЕООД е установено, че същите са с предмет различни видове строителни материали, гуми за товарен автомобил и амониева селитра, компютърни компоненти, компютърна техника и софтуер по спецификация. В мотивите на оспореното съдебно решение са описани противоречия между осчетоводяването на плащането по доставките и издадените касови бонове, противоречия между заприходяването на стоките в складовите разписки и данните за извършения транспорт, противоречия в самите данни на транспотните документи по отношение място на натоварване и разтоварване. Посочено е също така, че не са ангажирани каквито и да е доказателства, че доставчика в действителност е разполагал със стоката, предмет доставките по фактури, не са установени релевантни факти досежно произхода на стоката, възможностите на доставчика да я стопанисва преди продажбата, поради неустановеност на склад или база, липсват каквито и да е установявания за счетоводството на "МК ОЙЛС" ЕООД, осчетоводени ли са били стоките, включени ли са в дневника за продажби и т. н. Първоинстанционният съд се е позовал и на заключението по СТЕ, съгласно което материалите и стоките -предмет на фактурите, съответстват по вид, но не и по количество, на вложените в строителството и ремонти в обекта на дружеството. Изложени са и мотиви за недоказаност на необходимост от закупуване на фактурираното количество гуми за автомобила на дружеството, както и за липсата на относими доказателства обосноваващи извод за превоз на опасен товар относно амониевата силитра. По отношение отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "К. К. инвест" ЕООД с ЕИК 116591958 е установено, че същите са с предмет изработка на интернет сайт, корпоративен интернет сайт, информационни брошури, преносим компютър, офис мебели. Изложени са мотиви, че цената на услугата за изработване на интернет сайтове е многократно завишена, както и че не е извършвана оптимизация на интернет сайта, поради което не следва да бъде призната реалността на сделката. По отношение другите доставки е прието, че не са ангажирани доказателства за предаване на стоките, а в ангажираните счетоводни регистри от см. 302-Материали за периода 01.01.-30.09.2012 г. се установява, че не е проведено завеждане и изписване на горецитираните брошури, като материали. Някои от фактурите са осчетоводени и по см. 651- Нефинансови разходи за бъдещи периоди в счетоводството на "Пенева М " ЕООД. По тези и други подробни съображения първоинстанционният съд е приел, че фактурите, издадени от "К. К. инвест" ЕООД не удостоверяват действителни доставки (сделки) на услуги с посочените във фактурите стойност, поради което по тях правилно е отказано правото на ползване на данъчен кредит. Относно задължението за корпоративен данък Варненският административен съд е приел, че правилно е извършено преобразуване на счетоводния ФР за ревизирания период с документално необоснованите разходи в размер на фактурите по доставките, описани по-горе. Решението е частично правилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно реалността на доставките от "МК Ойлс" ЕООД. Спорът по делото е за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 във връзка с чл. 6 от ЗДДС и изисква установяване преди всичко на фактите относно предаване, съответно транспортиране и получаване на стоките. В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-285/11 ("Боник"), според което, за да се установи дали по конкретните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки (т. 31). Проверката се извършва въз основа на правилата за доказване, установени в националния закон (т. 33). По делото са изслушани основна и допълнителна ССче, СТЕ, като и четирима свидетели. По отношение фактурираните строителни материали е вярна констатацията на първоинстанционния съд, че техническата експертиза се е произнесла относно влагане на идентични строителни материали в процесния обект в количество, по - малко от фактурираното - за 105 108,48 лв. Не е взето предвид и обсъдено обаче обстоятелството, че вещото лице изрично е отбелязало в заключението си, че не е взело предвид установените при ревизията налични в склада на ревизираното дружество строителни материали. Ето защо съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение, че като се вземат предвид намерените при инвентаризацията количества на 02.03.2011 г. и тези, вложени в СМР, съгласно СТЕ, се установяват по-големи количества от тези по процесните фактури. Предвид това заключение, преценено съвкупно с обстоятелството, че съпътстващите доставките документи: приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и експедиционни бележки са представени от доставчика и получателя още в ревизионното производство се оборва заключението за нереалност на сделките. Освен това са представени и договори за покупко-продажба, доказателства за транспорт и заскладяване на получените материали, актове обр. 19, искания за отпускане на материални ценности. Фактът, че представените доказателства са частни документи не означава, че съдът не следва да ги кредитира. Съдът следва да ги обсъди и прецени с оглед на останалите доказателства по делото, още повече, че не те не са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. С оглед на тези доказателства се установява наличието и получаването на собствеността върху вещите - строителни материали в патримониума на ревизираното лице, съответно - използването им в независимата икономическа дейност на получателя. Установено е още в ревизионното производство, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и покупки на доставчика и ревизираното лице. Установено е по делото, вкл. от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че доставчика е регистриран по ЗДДС при издаване на фактурите, получателят по фактурите и ревизирано лице е осчетоводил редовно и надлежно получените фактури, вкл. в справка декларация по ЗДДС и дневник за покупки, заприходил е надлежно получените стоки. Изтъкнатите от съда аргументи за разликата в датите на фактурите и издадените касови бонове за плащането по тях не могат да бъдат достатъчно основание за отказ на правото на данъчен кредит, още повече, че по делото има представени от доставчика още в ревизионното производство приходни касови ордери за получено плащане от негова страна /стр. 811 - 838 от първоинстанционното дело/, които въобще не са обсъждани и съответстват на датите на фактурите. А и самият факт на заплащане на стоката е потвърден от доставчика. Обстоятелството дали издадените касови бонове са издадени в противоречие на чл. 25, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. не е от значение за облагането по ЗДДС, нито за възникване или упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Частично непопълнените реквизити в част от пътните листи, като показания на километраж, подпис на изпращач и др. също не са достатъчно убедителни доводи за нереалност на доставките. Тези мотиви се отнасят и до описаните по-долу доставки от същия доставчик. По отношение трите фактури за доставка на амониева селитра единствения аргумент на първоинстанционният съд за непризнаване реалността на доставката е липсата на доказателства за превоз на опасен товар. След като е установено и от стоковата експертиза на "Софконтрола", подкрепена от свидетелските показания на св. Петров наличие в склада на ревизираното лице на процесната стока, то спазването на изискванията за превоз на опасен товар не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Относно доказване приемо-предаването на стоката са представени товарителници, пътни листи, експедиционни бележки, стокови разписки, складови разписки, приемо-предавателни протоколи. Относно доставените гуми за товарен автомобил основен мотив на съда е недоказаност на необходимостта от закупуване на тези гуми, а не приемо-предаването на процесните стоки. Настоящият касационен състав счита, че от показанията на свидетеля Керим, както и от наличието на собствени на дружеството 7 товарни автомобила и 9 ремаркета се доказва необходимостта от закупуване на процесните гуми, както и че от представените още в ревизията доказателства се установява приемо-предаването на процесната стока. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно - задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, както вече се посочи по-горе, няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че данъчно - задълженото лице е знаело за такава измама. Настоящата инстанция намира за правилни и споделя изводите на първоинстанционният съд относно доставките от "К. К. инвест" ЕООД с предмет изработка на интернет сайт, корпоративен интернет сайт, информационни брошури, преносим компютър, офис мебели. Съдебно - техническата експертиза е дала подробно заключение относно същността на сайта и цената за неговото изработване, които основателно са кредитирани от съда предвид липсата на доказателства за оспорването им. Относно останалите доставки правилно е констатирано, че липсват доказателства за приемане - предаване на процесните стоки. С оглед на гореизложеното, следва да се коригира ревизионният акт и в частта по ЗКПО, като се намали увеличения финансов резултат със сумата 13 257 лв. - отчетени разходи по фактурите на "МК Ойлс" ООД. Разноски: на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за касационната инстанция съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част от жалбата. Мотивиран така, върховният административен съд, състав на осмо отделение