Решение № 274 от 25.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 291/2009 г.

Решение № 274 от 25.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 291/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 221 от 30.12.2008 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по ВНОХД № 269/2008 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 31, постановена от Ловешки окръжен съд на 14.07.2008 г. по НОХД № 112 по описа за 2008 г., подс. Д. С. К. e бил признат за невиновен в това, че в периода от 01.01.2003 г. до 31.03.2004 г. в гр. Л. при условията на продължавано престъпление в качеството му на управител и представляващ "Товарни превози - Ловеч" ЕООД с цел да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери не подал данъчни декларации за финансовите 2002 и 2003 години, като размерът на укритите данъчни задължения е 49 873,67 лева, поради което е бил оправдан по обвинението по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Касационният протест релевира касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон. С него се прави искане за отмяна на въззивното решение. С Определение № 166/2009 г. от 07.04.2009 г. състав на III н.о. на ВКС е констатирал, че касационният протест не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, тъй като не посочва в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. С определението протестът е оставен без разглеждане, производството е било прекратено и върнато на ВтАС с цел изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК. В дадения от въззивния съд срок е постъпило допълнение към касационния протест, послужило като основание за образуване на настоящето касационно производство. В него се поддържа твърдението, изложено в самия протест, като се сочи довод за подкрепа на същия, съдържащите се в делото доказателства, които налагали осъждане на подсъдимия по възведеното срещу него обвинение. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста, като сочи, че макар и непрецизен, в него се съдържат доводи за касационните основния по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на това сочи, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение, което е пречка да се разбере неговата действителна воля, че е налице превратно тълкуване на доказателствата, че е неправилен изводът за липса на умисъл за инкриминираното престъпление, както и че като управител и представляващ дружеството той е знаел за произтичащите от тези му качества задължения, аргумент за което се съдържа и във факта, че данъците, които са се дължали, са внесени в ТДД още преди започване на производството по делото. Пледира за отмяна на въззивното решение и връщането му на въззивния съд, който да постанови осъдителна присъда, с която да приложи чл. 78а от НК спрямо подсъдимия. Защитата на подсъдимия пледира за това, че не е налице годен протест, който да обоснове провеждането на касационно производство, както и че в него е налице твърдение за наличие само на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възразява срещу доводите на прокурора, като счита, че е била налице дейност от името на дружеството, но за сметка на физически лица, в чиято полза са отивали престациите по договорите за превоз. Поради това намира аргументите на въззивния съд за липса на субективната с. на инкриминираното престъпление за основателни, с оглед на което и обосновава искането си за оставяне на въззивното решение в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и прецени протеста и допълнението към него, установи следното: Протестът на Великотърновската апелативна прокуратура не отговаря на законовите изисквания за процесуална годност. Прочитът на протеста на прокурора от въззивната прокуратура, депозиран срещу въззивния съдебен акт, сочи, че той не съдържа каквато и да е съобразителна част, нито пък са изложени доводите срещу решението, а само декларативно се заявява неговата неправилност в резултат на неправилен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Този недостатък не е отстранен и с допълнението към протеста, въпреки дадената възможност на прокуратурата да стори това. В допълнението са преповторени думите от протеста и са изброени имената на свидетелите, показанията на които според прокуратурата са в подкрепа на обвинението. Така депозираният протест и допълнението към него по мнение на касационния съд не са годни да поставят началото на касационното производство и да предизвикат каквато и да е касационна проверка на атакувания съдебен акт. В тях не се сочат никакви правни и фактически съображения в подкрепа на твърденията за неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на декларираната с твърде общи изрази нередовност на въззивния акт, " в който е направен неадекватен и неправилен анализ на доказателствения материал", касационната инстанция не би могла да извърши каквато и да е проверка на атакувания съдебен акт. К. се има предвид, че по същество с протеста се иска от касационния съд да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, то такова правомощие ВКС би могъл да упражни единствено при наличие на протест, позволяващ му да извърши проверка на правилното приложение на материалния закон. Това означава, че в него трябва с достатъчна яснота да се съдържат конкретните съображения на прокурора, обосноваващи искането му за постановяване на такъв съдебен акт. Това изискване, отправено към прокурора в разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК, не е самоцелно, а е предвидено с оглед възможността на касационния съд да извърши проверка на въззивното решение само в пределите, посочени в чл. 347 от НПК и в контекста на съдържащите си в протеста доводи и евентуално да постанови искания от прокурора съдебен акт. В същото време бланков протест, какъвто е депозирания по настоящето дело, съществено би ограничил правото на подсъдимия на защита в касационната инстанция, тъй като той не би могъл да е наясно срещу какви доводи на прокурора да се защитава. Въззивният съд не е констатирал това обстоятелство и съдията-докладчик не е упражнил правомощието си по чл. 351, ал. 4 от НПК - да върне протеста. Въпреки това по указание на ВКС е дадена възможност на прокурора от въззивната прокуратура да допълни протеста си, което не е сторено по указания в закона начин. Допълнението към протеста продължава да е бланкетно, изготвено с най-общи изрази, от които не може да се направи извод "в какво се състои твърдяното касационно основание и кои са данните, които го подкрепят". К. се вземе предвид, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, но е изменил мотивите на същата, ролята на подаващия протеста прокурор /и изготвящ допълнение към протеста/ е била да изложи всички аргументи, поради които изразява несъгласие с мотивацията на въззивното решение, а не да посочва от кои доказателства се подкрепя обвинението /което междувпрочем е направено още с обвинителния акт/. Прокурорът като орган, осъществяващ в наказателния процес функцията по повдигане и поддържане на обвинението, е компетентен орган с юридически познания и следва да мотивира протеста си и да изложи съображения за несъгласие с въззивното решение. Бланкетният протест, какъвто се явява настоящият, въпреки допълнението, не може да определи рамките на касационната проверка, тъй като това би означавало касационният съд да предполага аргументите на прокурора и да дава отговор на тях. Това безспорно би поставило под съмнение функцията на съда като арбитър в наказателния процес и би го поставило в услуга на едната от страните в процеса и то безспорно по-силната и по закон юридически образованата. Що се касае до възражението, че разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от НПК дава право на страните да представят допълнения към жалбата или протеста до даване ход на делото, то и прокуратурата като с. в процеса не може да бъде лишена от тази възможност. Изготвянето и представянето на допълнително изложение към протеста /жалбата/ е право на страната по смисъла на чл. 351, ал. 3 от НПК, което тя може да упражни съгласно закона до даване ход на делото пред касационния съд. Възможността обаче да се представят допълнителни изложения съгласно чл. 351, ал. 3 от НПК предполага наличие на процесуален документ /протест, жалба/, който съдържа доводи, съображения, аргументи, но които се нуждаят от допълване. Недопустимо е по силата на тази норма да се заобикаля изискването за излагане още в иницииращия касационното производство документ /протест или жалба/ визираните в чл. 351, ал. 1 от НПК реквизити. Обратното би поставило останалите страни в процеса в положение на неяснота до самото заседание относно исканията и съображенията на другата страна. Ето защо и законодателят е предвидил възможност по чл. 351, ал. 3 от НПК единствено за "допълване" на вече изложени доводи /каквито в протеста и допълнението липсват/, а не възможност те да бъдат изложени за първи път. В този смисъл настоящият касационен състав намира това възражение на прокурора за неоснователно и счита, че то не може да бъде уважено. При тази процесуална негодност на протеста и допълнението към него да предизвикат касационна проверка, такава не може да бъде адекватно извършена от настоящия съд. Поради това протестът следва да бъде оставен без разглеждане. Касационната инстанция би могла единствено да извърши проверка с оглед наличието на абсолютните касационни основания по чл. 348, ал. 3 от НПК с оглед конституционносъобразност на въззивното решение. При нея не се констатира да е налице някое от основанията за намеса на касационния съд, поради което и той не упражни свое правомощие за отмяна на въззивното решение. С оглед на това Върховният касационен съд, трето наказателно отделение