Решение № 13036 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2012 г.

Решение № 13036 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас, срещу решение № 112 от 26.01.2012 г. по адм. дело № 856 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Мустафа Исмаил Ахмед от с. Планиница, Бургаска област, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 112 от 26.01.2012 г. по адм. дело № 856 от 2011 г. Административният съд - гр. Бургас, IV състав, е отменил решение № 43 от 29.03.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 511208 от 10.02.2011 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при РУ "Социално осигуряване" - гр. Бургас, и е върнал делото като преписка на пенсионния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания относно тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основният спорен въпрос по първоначалното дело се е свеждал до осигурителния стаж на Мустафа Ахмед за периода от 18.02.1977 до 15.06.1979 г., тъй като незачитането му от органите по пенсионното осигуряване е довело до отказа им за признаване на правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За цитирания период в представената по делото трудова книжка е отразено: "всичко трудов стаж в МТС с. Руен, окръг Бургаски 1 г., 8 месеца и 6 дни". В удостоверение № 211 от 25.01.2005 г., издадено от община Айтос, е посочено, че през периода 18.02.1977 - 15.06.1979 г. лицето е работило като тракторист и има трудов и осигурителен стаж 2 години, 3 месеца и 27 дни. Несъмнено между тези два официални документа е налице противоречие в размера на трудовия и осигурителния стаж. От удостоверение УП13 № 3-1528-УП2237 от 5.08.2010 г., издадено от архивохранилището към ТП на НОИ - гр. Бургас, за периода януари-декември 1979 г., се установява, че лицето е работило в лозарска бригада 4 месеца и 14 дни. В писмо изх. № 3-1528-УП2236 от 5.08.2010 г. на началник-сектор "Архивно стопанство" при РУСО - град Бургас, е отразено, че за периода 18.02.1977 - 31.12.1978 г. лицето не е открито в разплащателните ведомости на АПК - гр. Айтос. Вещото лице Карчева е установила, че във ведомостите на ТКЗС - Айтос - овощна градина, за 1.01.1978 - 31.12.1978 г. е записано името Мустафа Исмаилов на длъжност тракторист, като третото име на лицето не се разчита. Експертът е установил също така, че това име се среща за пръв път във ведомостта за м. март 1978 г., но с вписани 47 дни. Според вещото лице жалбоподателят има 246 отработени дни и тъй като са по-малко от нормативно определените 250 дни, следва да му се зачетат 9 месеца и 25 дни. При преобразуването на този трудов и осигурителен стаж от втора в трета категория той ще се равнява на 1 г., 0 месеца и 9 дни труд от трета категория. При зачитане и на този трудов стаж сборът от възрастта и трудовия стаж става общо 99 точки, 5 месеца и 28 дни, т. е. не му достигат 6 месеца и 2 дни за възникване на правото на пенсията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Същото вещо лице е констатирало, че през 1977 г. като тракторист в овощната бригада е работило лице с името Мустафа Мустафов. Мустафов не е бащино или фамилно име на жалбоподателя по първоначалното дело и е недопустимо да се правят произволни изводи за съвпадение. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данни от персоналния регистър на осигурените лица. Според втората алинея на същия текст документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При преценката на писмените доказателства първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с цитираните текстове на НПОС, като при посочените по-горе в настоящите мотиви доказателства е приел, че на жалбоподателя следва да бъде зачетен трудов и осигурителен стаж за периода 18.02.1977 - 31.12.1978 г., както и че Мустафа Ахмед отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Последният текст също е приложен неправилно от Административния съд - гр. Бургас. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като основателна, а обжалваното решение се отменя, като вместо него се постановява ново решение по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. В заключение на изложеното следва да се има предвид, че пред Мустафа Исмаил Ахмед съществува правната възможност за доказване на процесния осигурителен стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,