Решение № 219 от 13.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2703/2013 г.

Решение № 219 от 13.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2703/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от ищеца Кооперация "Окръжен съюз на ТПК", [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 807 от 12.07.2012 г. по гр. дело № 750/2004 г. на Старозагорски районен съд, оставено в сила с решение № 315 от 03.01.2013 г. по в. гр. дело № 484/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. Молителят прави оплакване, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което е бил лишен от възможност да участва в делото пред първоинстанционния съд, тъй като без да е призован редовно за последното съдебно заседание е даден ход на съдебното дирене и ход по съществото на спора, като е постановено недопустимо решение извън предмета на спора, не по повод предявените за разглеждане обективно съединени искове. Излага съображения, че първоинстанционният съд не е спазил разпоредбата на чл. 41, ал. 6, предл. последно ГПК (отм.) и не е призовал ищеца за насроченото открито заседание на 06.06.2012 г. от 09.30ч. като призовката не е връчена нито на процесуалния представител и пълномощник на ищеца адв. С. Б. Б., нито на законния представител на ищеца председателя на управителния съвет Росица Т. К., а лицето, което е посочено, че е получило призовката - А. М. не е служител в Кооперация "Окръжен съюз на ТПК". Ответникът ТПК "И. А.", [населено място] оспорва молбата за отмяна и релевира доводи за нейната неоснователност поради това, че същото оплакване е направено във въззивната жалба и въззивникът не се е възползвал от процесуалните възможности във въззивното производство, а твърдението за недопустимост на решението поради произнасяне поради непредявен иск не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК - решението е влязло в сила на 03.01.2013 г., а молбата за отмяна е подадена на 03.04.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо страната вследствие нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да отстрани. В настоящия случай молителят твърди наличие на първата хипотеза на посочената правна норма. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно съединени искове, предявени от Кооперация "Окръжен съюз на ТПК", [населено място] срещу ТПК "И. А.", [населено място], и с определение от 01.02.2011 г. на Старозагорски районен съд е спряно. С определение от 07.05.2012 г. спряното първоинстанционно производство е възобновено и делото насрочено за открито съдебно заседание на 06.06.2012 г. от 9.30 ч. Призовката за това съдебно заседание е изпратена до ищеца на адреса на управление на кооперацията - [населено място], [улица], ет. 4 и е получена на 10.05.2012 г. от А. М., за която е отразено, че е служител. В съдебното заседание на 06.06.2012 г. не се е явил представител на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че същият е редовно призован, дал е ход на делото и след извършване на съдопроизводствени действия е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. Ищецът е обжалвал решението на Старозагорски районен съд, с което предявените искове са отхвърлени, и във въззивната жалба е направил оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно в нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 6, предл. последно ГПК (отм.) първоинстанционният съд не е призовал ищеца за насроченото открито заседание на 06.06.2012 г. от 09.30ч., не е връчил призовката на процесуалния представител адв. С. Б. Б., нито на председателя на управителния съвет Росица Т. К., а на лице, което не е служител в "ОС на ТПК". Въззивният съд е обсъдил релевираните от въззивника доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно призоваването и е приел, че същите са неоснователни, тъй като твърдението, че лицето, получило призовката, не е служител при него не би могло да бъде преценено към момента на даване ход на делото, а във въззивното производство ищецът разполага с процесуална възможност да направи доказателствени искания, от която не се е възползвал. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от молителя основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Доводът, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в делото и да защити правата и законните си интереси, е неоснователен. Първоинстанционното и въззивното производство се осъществяват по реда на отменения ГПК съгласно § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК и молителят е разполагал с възможност във въззивното производство да представи писмени доказателства и направи и други доказателствени искания. В производството пред въззивната инстанция по реда на отменения ГПК е предоставена сравнително неограничена възможност на страните да представят доказателства с оглед установяване на обективната истина в процеса. Дори и първоинстанционният съд да е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.), ищецът - въззивник в производството пред Старозагорски окръжен съд не е бил лишен от възможност за защита във въззивното производство и за представяне на относими и допустими доказателства, участвал е в него, но не е упражнил предоставените му от закона права и възможности. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство и в пълномощното не е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение