Решение № 6392 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2020 г.

Решение № 6392 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МИНИ ВЕЦ ТЕА" ООД – град Смолян, подадена чрез адв. И. А. от САК, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 218 от 31.07.2020 г. по административно дело № 179/2020 г. на Административен съд- Смолян (АС Смолян), с което е отхвърлена жалбата против Решение № РР- 3810 от 18.05.2020 г. на Директора на БД "Източнобеломорски район" гр. Пловдив. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на закона, поради това, че според съдът не е било необходимо уведомяване на дружеството от административния орган за проведеното административно производство. Това нарушаване на задължението за уведомяване е довело до лишаване от възможността на дружеството да участва в административното производство, да изрази становище и да прави възражение. Твърди, че съдът не е обсъдил, че издадените разрешително и решения за неговото изменение и продължаване са влезли в сила административни актове и се ползват със стабилитет. Посочва, че съдът не е обсъдил твърдението, че в оспореното решение е налице противоречие в мотивите и диспозитива, като в диспозитива липсва посочване, че се намира в защитените територии, а само се сочи нарушаване на условията за завършване на строителството и неупражняване на правата, предоставени с разрешителното за водовземане. Счита, че съдебният акт е необоснован, защото в него липсват мотиви, като не са обсъдени изразените от дружеството заявител аргументи, свързани с причини, поради които не е извършено строителство. Намира, че с обжалваното съдебно решение е нарушен и материалния закон. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира да бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски. Касационният жалбоподател- "МИНИ ВЕЦ ТЕА" ООД в открито съдебно заседание, чрез адв. С. С. от САК, моли да се уважи касационната жалба и отмени обжалваното решение на АС- Смолян, както и обжалвания административен акт. Ответникът- Директор на БД "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, в представения писмен отговор счита, че АС Смолян е постановил решение, съответстващо изцяло на Закона за водите, без нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Ответникът в съдебно заседание чрез юрисконсулт Г. моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и да се потвърди решението на АС- Смолян. Счита, че същото е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваният съдебен акт е правилен, като не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 218/31.07.2020 г. по адм. дело № 179/2020 г. на Административен съд- Смолян е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "МИНИ ВЕЦ ТЕА" ООД– гр. Смолян, срещу Решение № РР- 3810 от 18.05.2020 г. на Директора на БД "Източнобеломорски район" гр. Пловдив. За да достигне до този правен извод решаващият съд е приел, че жалбоподателят е титуляр по издадено Разрешително от 22.10.2004 г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Черна, с цел производство на електроенергия, посредством МВЕЦ "ТЕА", със застроена мощност 305 кw и нетен напор 81 м и разрешено водно количество 0, 50 м/ сек. В този адм. акт начален срок на действие на разрешителното е 22.10.2004 г., като краен е 22.10.2012 г. Последвали са изменения на разрешителното от административния орган, като с последното от тях Решение № РР- 2779 от 19.02.2016 г. е изменено издаденото разрешение, като срок на "завършване на строителството", вместо 22.10.2015 г. е определен 22.10.2018 г. Процесната административна процедура е започнала със Заявление от 11.09.2018 г., с което дружеството отново е направило искане за продължаване действието на разрешително за водовземане. Решаващият съд е обсъдил, че от съставения Констативен протокол № СМ -141 от 23.04.2020 г., е видно, че при извършен оглед в землището на село Киселчево и град Смолян в речното легло на река Черна не са изградени съоръженията от предвиденото водохващане. Не е изградено и не е започнало изграждането на ВЕЦ "ТЕА". Отбелязано е, че е изтекъл срока на завършване на строителството на 22.10.2018 г. Не е издадено разрешение за строеж, съответно не е реализирано водовземането. В резултат с Решение № РР- 3810 от 18.05.2020 г. на Директора на БД "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, което е предмет на обжалване пред адм. съд, поради нарушаване на условията на разрешителното, залегнало в срок на завършване на строителството чл. 79а ал. 1, т. 3 от ЗВ и едновременно с това неупражняване на права– чл. 79а, ал. 1, т. 4 ЗВ е отказано изменение на разрешителното и е отнето издаденото разрешително. В мотивите на отказа е посочено, че не са започнали строителните дейности по изграждане на водохващането, срокът посочен в разрешителното е не по- късно от 22.10.2018 г. и в БДИБР не е получено уведомление за започване на строителството, каквото е задължение за титуляра на разрешителното. Решаващият съд от правна страна е приел, че обжалваното решението е издадено от компетентен орган и е в необходимата писмена форма, съдържа подробни фактически и правни основания. Същото било издадено при спазване на административно- производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. След анализ на административните действия, извършени след издаване на разрешителното за водовземане е приел, че разрешителното не е било изменено в регламентираните в ЗВ срокове. Намира, че неизпълнението на условията по разрешителното и неупражняването на правата по разрешителното в определения в него срок, правилно е преценено като нарушение, респективно неизпълнение на условията предвидени в разрешителното. Нереализирането на инвестиционното намерение в определения срок, прави приложими условията на действащия ПУРБ и ИБР (с период на действие 2016 г. - 2021 г.), в който е въведена забрана за изграждане на ВЕЦ/ МВЕЦ, с година на стартиране на мярката– 2017 г. Първостепенният съд е счел, че правилно адм. орган е отказал изменение на разрешителното. В тази връзка съдът е намерил оспореното адм. решение за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е ПРАВИЛНО, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липсата на пълни и конкретни мотиви в обжалваното съдебно решение, тъй като липсвало обсъждане на всички повдигнати възражения. Адм. съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Не може да се приеме твърдението на касатора, че съдът едностранчиво е разгледал приобщените доказателства. Правилно съдът е посочил, че в случая не е налице нарушение на правата на дружеството да се защити и да представи доказателства в своя полза. В хода на процедурата по обжалване на решението на директора на БДИБР, дружеството е имало възможност да представи доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган, а именно- че строителството е извършено или поне е започнало. Визират се факти, свързани с изтекли срокове, обективно настъпили обстоятелства. Още повече, че дружеството е разполагало с информация, включително от Раздел "условия на водовземане", че следва да се предприемат действия с цел изграждане на МВЕЦ и реализиране на водовземането от река Черна в определени срокове. Същността на екологичното право е баланса на интереса на инвеститора, който създава икономически напредък и обществения интерес за чиста околна среда- чл. 2 и чл. 3 от ЗООС. Това се гарантира, като реализацията на едно инвестиционно намерение, съобразно етапите на неговото осъществяване преминава през надлежна регулация по ЗООС, ЗВ, ЗБР, ЗУТ и т. н. Взетите мерки в контролната адм. дейност следва да са в унисон с принципът за пропорционалност- чл. 5, § 4, Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и на принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ административният орган да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Адм. орган в своята преценка за изменение или отнемане на разрешителното по ЗВ, следва да извърши намеса, която е пропорционална на цялостната дейност на проверявания обект- чл. 6, ал. 2 и 3 АПК, чл. 74, ал. 2, т. 1- т. 3 ЗВ. В случая тези принципи са спазени в проведеното адм. производство. Многократно адм. орган от 2004 г. до 2018 г. след молби е продължавал действието на адм. акт. Въпреки това дружеството е бездействало и не е предприело конкретни, административни и фактически действия, свързани със строителството на водохващането и МВЕЦ за производство на електроенергия. Доказателствата по делото установяват, че Разрешително № 300575/22.10.2004 г. за водовземане от повърхностен воден обект р. Черна, след многократните изменения в последния адм. акт в раздел "Срок за завършване на строителството" е с посочена дата– 22.10.2018 г., което е и начало на започване на водовземането- чл. 44, ал. 1 ЗВ. Пълното бездействие за започване на строителството, съобразно чл. 46 ЗВ и строителните изисквания по чл. 148 и сл. ЗУТ несъмнено определят отказ за изменение на адм. акт и отнемането му. Не може да се възприеме за основателно възражението на дружеството за нарушени права, след като сроковете за изпълнение на строителството до 22.10.2018 г. и за реализиране на водовземането са изтекли към датата на издаване на оспорения акт- 18.05.2020 г. Не е имало основания издаденото разрешително да се измени, като не са стартирали дейности за изграждането на обектите от водохващането и електро-централата. Макар първото разрешително да е от 2004 г., повече от 15 години не е започнало водовземането по чл. 44, ал. 1 ЗВ, и няма обективна причина и основание тези срокове да бъдат продължавани- чл. 78, ал. 2 ЗВ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на противоречие на решението с материалния закон. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, индивидуалното използване на водите е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Започване на водовземането по чл. 44, ал. 1, чл. 50, ал. 4, т. 4 ЗВ е свързано с изграждане на водностопанската система на МВЕЦ- чл. 56, ал. 2, т. 4 ЗВ. След проверка, обективирана в Констативен протокол от 23.04.2020 г., е установено, че не са извършвани строителни дейности по изграждане на съоръженията на ВЕЦ. Въз основа на проверката е издадено процесното решение на директора на БДИБР, с което се отнема разрешително, поради нарушаване на условията в раздел "Срок на завършване на строителството" до 22.10.2018 г. и без да е реализирано водовземане, което е разрешено 22.10.2004 г. При вменено задължение на административния орган с разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр. 61 от 2010 г. /. същият се е съобразил и с императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал. 1; когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липсата на една от тези предпоставки, а в случая такава е налице, имайки предвид изложеното по– горе, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на такова издадено разрешително. В случая далеч след определените срокове дружеството не е предприело действия по реализиране на предвидената водностопанска система. Липсват доказателства за предприети действия, вследствие на които строителството може да бъде започнато- чл. 56 от Наредба за ползването на повърхностните води. Не само, че не е спазен срока за завършване на строителството- 22.10.2018 г., а не са и предприети действия по започване и извършване на строителството. По делото категорично е установено, че водоползването не е реализирано в разрешените срокове. Нещо повече няма индиция, не е очертана и бъдеща перспектива за неговата реализация. При изложената фактическа обстановка правилни и обосновани са изводите на съда за законосъобразност на издаденото решение на Директора на БД "Източно беломорски район". С изтичане на сроковете за реализиране на строителството на съоръженията и за започване на водовземането се поражда правото на адм. орган да отнеме разрешителното- чл. 79а ЗВ. Противно на аргументите, развити в касационната жалба настоящият състав счита, че с факта на установяване на изтичане на сроковете за реализиране на водовземането води до неговото прекратяване, чрез отнемането му от административния орган. След като в определен времеви период не може да се реализира експлоатация на разрешения воден ресурс следва издаване на административен акт с преустановителен характер- чл. 79а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 56, ал. 2, т. 4 ЗВ. Правилно е установено, че е налице и второ основание, обуславящо прекратяване действието на адм. акт. Искането за продължаване срока на действие на разрешителното е направено след влизане в сила на ЗИДЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г., с който закон са въведени изискванията на чл. 118ж, т. 4 и 5 ЗВ, на които от правна страна се основава оспореният пред съда отказ на директора на БД ИБР. В случая искането за изменение и продължаване на срока му на действие е подадено на 11.09.2018 г., т. е. след влизане на новата правна уредба от 2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Тази законова забрана е приложима в случая и правилно е съобразена от адм. орган. Безспорно е по делото, че инвестиционното намерение на дружеството попада в Защитена зона с код BG0001030 "ЗЗРодопи - Западни". В случая се въвежда забрана за изграждане на нови ВЕЦ. Установено е от доказателствата по делото, че дружеството жалбоподател не е изградил такава до момента, като не разполага с разрешение за строеж. Ситуирането на инвестиционното намерение, свързано с водовземането от повърхностни води за производство на електроенергия в горепосочената защитена зона е второ самостоятелно основание за отказ да бъде продължен срока на действие на разрешителното, с оглед на разпоредбите на чл. 118ж, ал. 1, т. 4, чл. 119а, ал. 1, т. 5, чл. 78, ал. 2, т. 2 от Закона за водите, във вр. с & 146, ал. 2 от ПЗР на ЗВ. Аргументите развити в жалбата, свързани с наличието на обективни пречки, свързани с ремонта на пътя и финансиране на инвестиционното намерение са неотносими към настоящия спор, относно изпълнение на сроковете и условията на издаденото разрешително по ЗВ. Ремонтът на пътната мрежа, както и осигуряването на средства са въпроси изцяло извън пределите на адм. правоотношение по чл. 44, ал. 1 ЗВ, чл. 50, ал. 4, т. 4 ЗВ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено, поради това, че претенцията не е обоснована с конкретно основание и размер, и липсва изискуемия списък- чл. 80, чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,