Решение № 8381 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2010 г.
ВАСVII отделение22.06.2010 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Васил Ангелов Кривулев, срещу решение № 588 от 02.12.2009 г. по адм. дело № 611/2009 г. на Административен съд - Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението, имащо характер на определение в тази му част, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дн. срок от съобщението до страните. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 588 от 02.12.2009 г. по адм. дело № 611/2009 г. на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8381 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1593/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на община Велинград и Васил Ангелов Кривулев от с. гр., срещу решение № 588 от 02.12.2009 г. по адм. д. № 611/2009 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба на Община Велинград се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Вторият касационен жалбоподател релевира доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209 АПК при постановяване на атакуваното решение, като претендира отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответниците - Стоян Ангелов Кривулев, Иван Георгиев Кривулев, Спас Георгиев Кривулев, Иванка Димитрова Гончева, Цветанка Димитрова Спасова, Лиляна Димитрова Радева, Марийка Димитрова Влахова и кметът на Община Велинград, не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба на Община Велинград за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожна заповед № 914/23.07.2009 г. на кмета на община Велинград, с която по молба вх. № 032-11-97/19.06.2009 г. от Георги Иванов Кривулев е отказано попълването на кадастралния план на гр. Велинград с новозаснет имот с нов пл. № 8284 в кв. 344 плана на гр. Велинград, засягащо имот пл. № 7633, поради неподписване на акта за непълноти от всички заинтересувани лица. Приел е за доказано, че с влязла в сила заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (АК) от 2004 г. е одобрен кадастралният план на гр. Велинград - II част, където съгласно заключението на вещото лице попада кв. 344, в който се намира имот № 8284, чието нанасяне в кадастралния план се претендира и имот № 7633, който се засяга от евентуалното нанасяне. Счел е, че кадастралният план, чието изменение се иска, е одобрен по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) от изпълнителния директор на АК, а не по реда на посочените в § 4, ал. 1 ЗКИР отменения Закон за единния кадастър на Република България и Закон за териториалното и селищно устройство, поради което кметът на общината, издал обжалвания административен акт, не е компетентен да отразява измененията по отношение на имотите по този кадастрален план, а това правомощие е на изпълнителния директор на АГКК. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Административният съд е постановил съдебния акт при спазване на материалния закон въз основа на правилно установените по делото факти. Безспорно е по делото, че със заповед № 300-4-12/23.03.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър (понастоящем Агенция по геодезия, картография и кадастър), на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР и § 6 от Наредба № 14/2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е одобрен в цифров и графичен вид кадастралният план на гр. Велинград - II част, където попадат засегнатите от поисканото изменение имоти. При тези данни законосъобразен е изводът на съда по същество, че обжалваният отказ е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя на акта. В случая е налице отказ за изменение на кадастрален план, одобрен по реда на ЗКИР. По силата на чл. 54 от посочения закон, измененията в кадастралната карта по чл. 53 ЗКИР се одобряват със заповед от изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Компетентността на кмета на общината за изменение на кадастралния план по § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР обхваща единствено кадастралните планове и регистрите, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство до приемането на кадастрален план на съответната територия по реда на ЗКИР от изпълнителния директор на АГКК. Тъй като в случая молителят е поискал изменение на кадастралния план на гр. Велинград - II част, който вече е одобрен по реда на ЗКИР от изпълнителния директор на АГКК, т. е. вече е приет кадастрален план по реда на ЗКИР, то посоченият изпълнителен директор е административният орган, компетентен да проведе процедурата по изменението на плана и да издаде административен акт по същество по искането на молителят. Неоснователни са доводите в касационната жалба на Община Велинград, че съдът не е изследвал въпроса относно одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за цялата територия на гр. Велинград, т. к. влязлата в сила заповед на изпълнителния директор на АК е само за част II на града; както и че със заповедта на изпълнителния директор на АГКК е одобрен в цифров и графичен вид попълненият кадастрален план от 1983 г. на гр. Велинград. Тези въпроси са неотносими към решаването на спора по същество, защото процесните имоти попадат именно в част II на гр. Велинград, а наличието на влязла в сила заповед, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР за одобряване на кадастрален план на посочената част от града, определя административния орган, компетентен да изменя същият, а именно - изпълнителният директор на АГКК. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Подадената касационна жалба от Васил Ангелов Кривулев е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С решението - предмет на съдебен контрол, Административен съд - Пазарджик е уважил жалбата, подадена от Васил Ангелов Кривулев, Стоян Ангелов Кривулев, Иван Георгиев Кривулев и Спас Георгиев Кривулев, като е обявил за нищожна оспорената от тях заповед № 914/23.07.2009 г. на кмета на Община Велинград. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Неблагоприятният изход на спора обуславя правния интерес от оспорване и процесуалната допустимост на касационната жалба. В конкретния казус решението на първоинстанционния съд е благоприятно за касационния жалбоподател Васил Кривулев. Разрешаването на материалноправния спор относно законосъобразността на постановената от кмета на Община Велинград заповед с прогласяването на нейната нищожност води до отпадане на процесуалното право на жалба на оспорилото я лице поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита. На основание чл. 159, т. 4, във връзка с чл. 228 от АПК производството по делото в тази му част подлежи на прекратяване. Воден от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,