Решение № 3051 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2014 г.

Решение № 3051 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу решение № 846/10.04.2014 г. по адм. дело № 3139 по описа за 2013 г. на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № 03251300015/14.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна относно определените на "Виас" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчната 2008 г. с лихви за забава. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Твърди опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства, включително заключенията на СТЕ и ССЕ, за формиране на извода му за реализиран технологичен брак през м. 12.2008 г. Обосновава съответствието с материалния закон на извършеното с РА преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО и съответно неправилността на разрешението на съда в обратния смисъл. Иска обезсилване на решението, а евентуално отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - "Виас" ЕООД, чрез повереника си адв. Станков, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените в касационното производство разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Варна е оспорен ревизионен акт № 03251300015/14.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна относно определените на "Виас" ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък в размер 121 500.05 лева за данъчната 2008 г. с лихви за забава в размер 57 004 лева. Източник на допълнителното задължение за корпоративен данък е увеличаването на СФР за 2008 г. на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО със сумата 1 215 000.46 лева. Органите по приходите не са признали за данъчни цели разход в този размер, отразен през м. 12.2008 г. по дебита на сметка 618 /технологичен брак/ срещу кредита на сметки 3030 /вторичен материал/, 3031 /продукция бяло/, 3032 /продукция цветно нефолирано/, 30320 /продукция цветна фолирана/, 30331 /продукция сива/ и 30351 /вторичен материал уплътнител/. Приели са, че не е доказано наличието на технологичен брак в размер 502 110.89 лева, тъй като от представените документи не може да се определи кога е възникнал, причините за възникването и начина на определяне на вида и количеството бракувана продукция. Бракът е определен като такъв на готова продукция с оглед счетоводните записвания по кредита на сметки 303, а според администрацията не съществуват доказателства за последващо окачествяване на продукцията за установяване на брак. Изследван е дължимия начин на отчитане на технологичния брак според утвърдения вътрешно-фирмен стандарт и са възприети несъответствия в отразяването с отчети /30 броя отчети са представени с възражението против РД/, които следва да обобщават информацията, вместо с протоколи. За да отмени РА в обжалваната част, съдът е приел, че бракът, осчетоводен през м. 12.2008 г., в размер на 502 110.89 кг. представлява технологичен брак, тъй като е свързан с особеностите на производството и дейността на дружеството; съществува технологична документация за съответното производство и бракът е в размер на 7.8%, който е по-малък от максимално допустимия размер по вътрешно - фирмения стандарт на дружеството. Бракът бил получен в хода на производството без да има за предмет готова за реализиране продукция, а произведена продукция в различните етапи от производството. Решаващият извод на съда е за наличие на предпоставките на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО, което изключва преобразуването на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО. Установяванията на съда за бракът като технологичен и съответстващ на вътрешно-фирмените стандарти са основани на преценка на приетите в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства - отчети, протокол за инвентаризация от 23.12.2008 г.; вътрешно-фирмения стандарт за управлението на производството на ПВХ профили, както и на заключенията на СТЕ и ССЕ. Възпроизвел е значителна част от заключенията. Експертът по СТЕ е разяснил технологията на производство на ПВХ /поливинил хлорид/ профили и хипотезите на създаване на технологичен брак на метри и на килограми при спиране и смяна на матриците на машините екструдери. Технологичният брак в метри представлява некачествена продукция - вторичен материал, който след съответна обработка се влага отново в производството. Ценено е и заключението на ССЕ за установяванията за отчитане на технологичния брак само в килограми ежемесечно и в края на годината и за липса на записвания по кредита на сметките за готова продукция на статии в кореспонденция със сметка 618. Възприето е и разяснението за инвентаризацията в края на годината като способ да се определи брака, който е получен за цялата година. Решението е правилно. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на първостепенния съд по преценката на доказателствата. Обратно на доводите му, фактическите установявания на съда не са основани само на източниците на специални знания. На преценка са подложени както протокола за инвентаризация, така и отчетите за брак и утвърденият вътрешно-фирмен стандарт. Съдът е обсъдил реквизитите на отнетите за брак в контекста на изискванията за съдържание по чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и е заявил, че определя доказателствената им стойност като на частни документи без достоверна дата при съпоставка с другите доказателствени източници. Всъщност в първоинстанционното производство страните не са спорили за факта на реализирания брак, както и за количеството на бракуваните материални запаси, а за съществуването на причини за загуба на качествата на материалните запаси от категорията на тези по чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО. Този спор е в контекста на позитивната правна уредба, която отнася към категорията на формиращите данъчни постоянни разлики разходите от брак на материални запаси /чл. 28, ал. 2 от ЗКПО/, освен ако не са осъществени правоизключващите юридически факти по ал. 3, сред които в т. 2 е предвиден технологичния брак или промяната на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за тази дейност размери. С арг. от т. 2, б. "б" от СС № 2 "Отчитане на стоково-материалните запаси" продукцията, създадена в резултат на производствен процес в предприятието и предназначена за продажба представлява материален запас и може да бъда засегната от недостатъци, които да са основание за брак. Ако недостатъците на продукцията са причинени в хода на производствения процес, не съществува пречка да се квалифицират като технологичен брак. По установяванията на първостепенния съд отчетите за брак са изготвени през 2008 г. Информацията закрепена в тях кореспондира с протокола за инвентаризация от 23.12.2008 г. Бракът е в пределите на утвърдения вътрешно-фирмен стандарт. Щом според чл. 21, ал. 1 от ЗКПО данъчния период за определяне на корпоративния данък е календарната година, то отразяването като разход на брака във финансовия отчет за 2008 г. е съобразено с принципа за текущо начисляване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч дори да не е извършен през месец декември, а в друг момент от отчетния период /по заключението на ССЕ разликата между стойността на брака по протокола от 23.12.2008 г. и осчетоводените разходи през м. 12.2008 г. в размер 11 651.77 лева е отчетена в предходни периоди/. Както се посочи по-горе за наличието на брак и периода на възникването му органите по приходите не спорят. Затова и липсата на дата в отчетите за брак не е в подкрепа на тезата на касатора за основанието за бракуването различно от технологичните причини. Без да съществуват инвокираните пропуски на съда в преценката на доказателствените средства, споделими са установяванията му за съществуването на технологичен брак в осчетоводените от РЛ размери, поради което е осъществен и правоизключващи по отношение на последиците по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО юридически факт на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗКПО. Извършеното с РА преобразуване на СФР на дружеството на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО /а всъщност и в привръзка с чл. 79 от ЗКПО/, като източник на допълнителното задължение за корпоративен данък, е неправомерно, а отмяната с първоинстанционното решение на утежняващия административен акт - правилно. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 4 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение