Решение № 9723 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2018 г.

Решение № 9723 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Видинова, чрез проц. й представител адв. Л. Алексиева, против решение № 116/19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 54/2018 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за две инстанции. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Стефанова против заповед № 18-736/25.01.2018 г. на началника на СГКК, гр. Сливен, с която се одобрява изменение на КККР на гр. Сливен, изразяващо се в промяна на границите между поземлени имоти с идентификатори 67338.550.ЗЗ и 67338.550.36 и по отношение на сграда с идентификатор 67338.550.36. 2. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на съда, че с намаляването на площта на съсобствения имот на И. Стефанова с идентификатор 67338.550.ЗЗ от 372 кв. м. на 366 кв. м. в резултат от промяната на границата с ПИ с идентификатор 67338.550.36 се обективира спор за материално право. За да е налице такъв спор, съгласно разпоредбата на § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. е необходимо в проекта за изменение на КК границите на имотите да не съответстват на правата на собственост на заинтересованите лица според удостоверяващите ги актове. В случая подобно несъответствие не е установено, респ. документите за собственост не са в конкуренция с обект идентични части от поземлените имоти. Напротив – удостоверяващите собствеността актове индивидуализират имотите по действащия план. Затова по обективния критерий на разпоредбата не е формиран спор за материално право, който да представлява отрицателна предпоставка по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за уважаване искането за изменение на кадастъра. Ако ответникът в настоящото производство счита, че притежава права в по-голям обем от отразените в документа за собственост, те подлежат на първоначално заявяване на самостоятелно основание и в друго производство (исково или нотариално), а не пред органа по кадастъра в процедурата по изменението му. Видно от заключението на назначената и приета по делото СТЕ, съгласно действалите до момента планове на гр. Сливен, касаещи процесните имоти, границата между тях и тази, предвидена с изменението, съвпадат. Меродавна при преценката на точността на нанасянето е съпоставката между проектираната граница и регулационната, тъй като идентичността между тях е целта на изменението. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Б. Видинова следва да се присъдят претендираните разноски за две инстанции, като са представени доказателства за извършване на такива в размер на 900 лева общо (л. 143 от първоинстанционното и л. 17 от касационното дело). Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав