ОСТАВЯ В СИЛА решение 2303 от 28.04.2020г., постановено по адм.д. 10455/2019г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА М. Михайлов Заимов от гр. София да заплати на Столична община сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция.РЕШЕНИЕТО е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнороцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 225 ал. 2 и чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на М. Заимов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Атанасов, против решение 2303 от 28.04.2020г. по адм. дело 10455/2019г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА 30 170 от 13.06.2019г. на Директора на Дирекция Общински строителен контрол (ДОСК) при Столична община (СО), с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Надстройка с изграждане на нова покривна конструкция с променена конфигурация и задигане на кота било и обособяване в подпокривното пространство на помещение с площ около 93 кв.м. на шесто ниво, без одобрена проектна документация, без разрешение за строеж и без съгласието на собствениците на етажната собственост (ЕС) на пететажната жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII 8, кв. 2, м. Трета извънградска част по плана на гр. София с адрес [улица], [район] като възстанови и приведе строежа, съотвестващ на одобрени инвестиционни проекти. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за валидност на оспорената заповед, като навежда съображения за нищожност на същата поради некомпетентност на органа, който я е издал. Посочва, че от доказателствата се установява, че се касае за строеж от трета категория по чл. 137 ал. 1 т. 3 б. в и ж ЗУТ, а не както е приел съдът от четвърта категория и съответно в този случай кметът на общината и оправомощено от него лице нямат правощие да издават заповед по чл. 225 ал. 2, тъй като имат компетентност само досежно строежи от четвърта до шеста категория, от която спорният строеж не е. Посочва и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е съобразил събраните в хода на производството доказателства, включително издадено РС от 1998г., както и актове съставени през 1999г. и в по късен етап след 2008г., във връзка с извършено незаконно строителство, както и че не е извършил инцидентен съдебен контрол за тяхната валидност. Посочва и че съдът не е съобразил нищожността на представен по делото отказ за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на спорния строеж, както и че не е упражнил инцидентен съдебен контрол за неговата валидност. Твърди и неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед като навежда такива по чл. 168 ал. 4 и 5 ЗУТ, а именно нередовно връчване на констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта на адресата й, както и неправилност на извода на съда за липса на условията за прилагане на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвид годината на извършване на строежа след 2001г., като посочва, че от доказателствата може да се направи извод, че спорният строеж е извършен преди посочената година. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции.Ответникът Директорът на ДОСК при СО, чрез процесуалния си представител юрк. Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надрежда страна адераст на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, тъй като е посочил, че от приетата по делото СТЕ е установено, че безспорно се касае за строеж от IV та категория, за която правомощията за издаване на заповед по чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 ЗУТ има кмета на общината или оправомощено от него лице, а по т. 2 подт. 2.14 от заповед СОА17 РД09 622 от 19.06.2017г., изменена със заповед СОА19 РД09 934 от 01.07.2019г. на Кмета на СО на Директора на ДОСК при СО са предоставени права във връзка с § 1 т. 3 ДР на ЗУТ да издава заповеди по чл. 225а ал. 1 ЗУТ. Приел е, че оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59 АПК и съдържа предвидените реквизити, фактически и правни основания за издаването й. Изложил е съображения за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването й, тъй като е съставен констативен акт, като връчването му по реда на § 4 ДР на ЗУТ не е нарушение от категорията на съществените, тъй като, макар и административният орган да е следвало да прояви по голяма активност при връчването му, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано с възможността да предявят възраженията си и пред административния съд. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, извършен без изискващите се строителни книжа, поради и което незаконен, съответно са били налице предпоставките по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Приел е, че спорният строеж е извършен през 2002г., както е установено и в оспорената заповед, което е потвърдено и от становището на съдебния експерт, както и поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за времето на извършване на строежа при изрично разпределената доказателствена тежест по чл. 170 АПК. Предвид така приетото време на извършване на спорния строеж е приел, че същият не е търпим съгласно § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Посочил е, че правилно жалбоподателя е адресат на заповедта, тъй като съгласно чл. 225 ал. 5 и 6 ЗУТ принудителното премахване е за смета на извършителя или възложителя на строежа, а от доказателствата е установено, че към момента на извършване на строежа именно жалбоподателят има качеството на възложител по чл. 161 ЗУТ, тъй като собственик на същия от 21.12.2001г. до 15.07.2008г. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването.Решението е правилно.Правилен е извода на АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, предвид делегираните му правомощия със заповеди на кмета на СО при наличието на законова възможност за това съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ. Според чл. 137 ал. 1 т. 3 б. в ЗУТ, строежи от трета категория са жилищни и смесени сгради с високо застрояване, а съобразно б. ж на посочената разпоредба строежи трета категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория, а именно на жилищни и смесени сгради с високо застрояване, а не на реконструкцията или основния ремонт на обекти в тях, какъвто е настоящия случай. Нареденият за премахване строеж е надстройка /представляваща надзид/ с обособяване в подпокривното пространство на помещение с площ от 93 кв.м. /от две тавански помещение и общи коридор/ с изграждане на нов покрив с променена конфигурация, е съответстващ на строеж от четвърта категорията по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 4 ЗУТ, който извод се подкрепя и от приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, включително от процесуалния представител на жалбоподателя, който изрично е изразил становище експертизата да бъде приета. Правилен в тази връзка е и изводът на съда, че административният орган е разполагал с материално правна компетентност, тъй като в случая се касае за строеж от четвърта, а не от трета категория, който извод се подкрепя и от приетата по делото СТЕ от вещо лице със съответните специални знания инженер - конструктор. Настоящият състав не е обвързан от установяванията, касаещи друг административен акт по адм.д. 6494/2020г. на АССГ, което макар и влезнало в сила не е преминало през касационен контрол, като следва да се посочи и че по това решение е бил оспорен отказ изх. АГ 92 2205/06.08.2007г. за одобряване на идеен проект за преустройство на апартамент и тавански помещения, като не е съобразена разпоредбата на чл. 137 ал. 1 т. 4 б. д ЗУТ. Неоснователно е и възражението, че съдът не е съобразил отказ за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на спорния строеж, както и че не е упражнил инцидентен съдебен контрол по отношение на него. Това е така, тъй като в съдебното административно производство предмет на разглеждане е оспореният пред съда административен акт и е недопустимо осъществяването на инцидентен контрол. При постановяване на оспореното решение съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. За постановяване на оспореното решение съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства. Правилно и във връзка с представените по делото писмени такива, съдът е приел, че не е доказано твърдението на жалбоподателя за това, че спорният строеж е извършен преди 2001г. и съответно отговаря на изискванията за търпимост. Правилно съдът е приел, че от доказателства може да се направи обоснован извод, че изграждането на спорния строеж е започнало около 2002г., след закупуване на имота от жалбоподателя на 21.12.2001г., а не преди тази дата. Неотносимо към настоящото производство е противопоставеното РС от 1998г., тъй като от представените по делото писмени доказателства се установява, че същото е за ремонт на покрив над собствен таван, издадено на бившите собственици и праводатели на жалбоподателя П. Савова и М. Савов и не включва установеното и наредено за премахване строителство. Поради това е правилен извода на съда, че безспорно е установен строеж, който е незаконен като изграден без надлежно издадени строителни книжа, който не отговаря на изискванията на § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е търпим строеж, съответно е подлежащ на премахване. Правилно съдът е приел в оспореното решение и че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които биха били основание за отмяната й. Съответен на закона е извода, че административният орган е можело да положи по големи усилия при връчване на констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, но връчването му по реда на § 4 от ДР на ЗУТ не е съществено нарушение. Това е така, тъй като с връчване на констативния акт не се преклудира възможността на адресата да наведе всички свои възражения, включително в съдебното производство, което той е и сторил, съответно нарушението не е от категорията на съществените, които биха се отразили на правото на защита. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно. Искането на ответника по касация в тази връзка като основателно следва да бъде уважено на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.Поради изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение 2303 от 28.04.2020г., постановено по адм.д. 10455/2019г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА М. Заимов от гр. София да заплати на Столична община сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция.РЕШЕНИЕТО е окончателно.