Решение № 3782 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2021 г.

Решение № 3782 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2021 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б., от гр. Перник, чрез адв. Г. Бонев против решение № 193/4.10.2021 г. по адм. дело № 368/2021 г. на Административен съд – Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 193/4.10.2021 г. по адм. дело № 368/2021 г., Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на К. Б. против решение № КПК-39/14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Перник и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с оглед на събраните доказателства не е доказано Б. да е упражнявала дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, поради което не е осигурено лице. Решението е правилно. По делото е установено, че по представените удостоверения на К. Б. е било изплатено парично обезщетение за безработица (ПОБ) за временна неработоспособност, бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по реда на чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО за отглеждането на 2-годишно дете до октомври 2019 г. в размер на 11 401, 00 лева. След подаден сигнал № 1030-13-473/8.07.2019 г. е било възложено извършването на проверка от контролен орган при ТП на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на "Ангел 23" ЕООД. За резултатите е бил съставен констативен протокол № КП –5-13-00689936/9.12.2019 г. Дружеството е било вписано в Търговки регистър (ТР) на 10.03.2016 г. с едноличен собственик и управител – К. Б.. С решение на Пернишкия окръжен съд от 12.03.2018 г. дружеството е било продадено на К. Д.. Изискана е от ТД на НАП информация за подадени Годишни данъчни декларации (ГДД) по реда на чл. 92 Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), финансови отчети, регистрирани фискални устройства, отчетни обороти, регистрирани търговски обекти, предмет на дейност и начин на подаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО. От събраните доказателства е установено, че дружеството е имало единствено разходи за 2018 г. и регистрирано фискално устройство с последно отчетен оборот пред 2016 г. Лицето К. Д. е попълнил собственоръчно декларация, с която е заявил, че не е извършвал търговска дейност с цитираното дружество и не е назначавал лица по трудови договори. Въз основа на констатациите са били издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО с № 3Д-1-13-00689944/9.12.2019 г. като те са били връчени лично на работодателя и са породили правни последици. Били са служебно заличени по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Х-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Във връзка с подаден сигнал № 1130-13-309/18.11.2019 г. е била извършена проверка на "Ангел 2306" ЕООД като фактите са били обективирани в констативен протокол № КВ-5-13-00731750/06.03.2020 г. Дружеството е било вписано в Търговски регистър (ТР) от 19.06.2017 г. с едноличен собственик Б. Антонова. До ТД на НАП – София е било изпратено искане за предоставяне на информация относно декларираната дейност на дружеството, като е получен отговор, че последен дневен отчет е извършен на 2.11.2018 г. Не са били назначавани лица по трудови правоотношения и в тази връзка са били издадени на 18.06.2020 г. задължителни предписания № 3Д-1-13-00803763. Данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 КСО за К. Б. са били заличени служебно. Последвало е издаване на разпореждане № РВ-3-13-00930300/2.06.2021 г. за възстановяване на неоснователно получено ПОБ по чл. 114, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО в размер на 4873, 09 лева за периода от 12.03.2018 г. до 31.10.2019 г. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Представеният от жалбоподателката трудов договор свидетелства за съществуване на трудово правоотношение. Сам по себе си обаче, той не може да обуслови възникването на осигурителното правоотношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. От приложения с административната преписка констативен протокол се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството - работодател през процесните периоди. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като осигурено лице, и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че свидетелските показания на Т. Н. и П. Е. са необосновано пренебрегнати и незаконосъобразно не са били кредитирани от съда. Констативните протоколи на контролните органи на НОИ са официални свидетелстващи документи, имащи обвързваща материална доказателствена сила досежно установените в тях обстоятелства. Следва да се има предвид, че чрез разпит на свидетели не може да се обори съдържанието на констативните протоколи предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. В качеството им на удостоверителни административни актове досежно същите не е било заявено извършването на косвен съдебен контрол, а изводите на съда за тяхната валидност са правилни. Същевременно от приетите по делото доказателства се установява, че свидетелските показания са дадени про кауза, което поражда съмнения за тяхната безпристрастност и законосъобразно не са били кредитирани с доверие. Административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Перник е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение