Решение № 573 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 904/2008 г.

Решение № 573 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 904/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на С. П. И. и Р. Б. И. против решение от 16.11.2007 г. по гр. дело № 167/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.) е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от същия съд на 13.03.06 г. решение по посоченото дело. Искането е да се присъди още сумата 562 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в процесния имот, изброени в жалбата. Ответникът по касационната жалба Д. Х. С. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че в диспозитива на решението си от 13.03.06 г., при изброяване на подобренията до заплащане стойността на които се признава право на задържане на ответниците по ревандикационния иск, е пропуснал да посочи бетонова тераса с метален парапет, бетонови стъпала и бетонова стена под терасата и сачака, които са били предмет на обсъждане в мотивите. Освен това е приел, че е налице неточност относно сумата, посочена като сбор от стойността на изброените в диспозитива подобрения. В този смисъл съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението от 13.03.06 г. Касационната жалба е неоснователна. Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В конкретния случай съдът е пропуснал да отрази в диспозитива три пера от претенцията за подобрения, по които се е произнесъл в мотивите. Пропускането да се изрази в решението част от формираната воля на съда, както и допуснатата аритметична грешка при пресмятане на сумите, представляват явни фактически грешки, които подлежат на поправка по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.) Не е налице явна фактическа грешка когато се търси изменяне или отменяне на формираната вола на съда. В случая касаторите твърдят, че в стойността на подобренията съдът е пропуснал да включи и стойността на частична подмяна на керемиди, входна врата, подмяна на улуци и др. По отношение на тези пера има формирана воля на съда в мотивите на решението, че те не представляват подобрения, поради което е недопустимо по този ред да се иска изменение на решението. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.