Решение № 828 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14148/2010 г.
ВАСII отделение18.01.2011 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 3.08.2010 г. по адм. д. № 1988/2008 г. на Варненския административен съд. Обезсилва решението по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Оставя без разглеждане касационните жалби на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и "Фамилия" ЕООД Варна. Прекратява касационното производство по отношение на тях. Решението в частта, с която се оставят без разглеждане касационните жалби на МРРБ и "Фамилия" ЕООД Варна и се прекратява производството по отношение на тях може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред 5-членен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 828 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14148/2010 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 3.08.2010 г. по адм. д. № 1988/2008 г. Варненският административен съд е отменил заповед № РД-14-498/09.07. 2008 г. на зам. началника на ДНСК София. Решението се обжалва с касационни жалби от ДНСК София, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и "Фамилия" ЕООД. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационните жалби ги оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено по жалба на ДНСК. По отношение на другите касационни жалби поддържа становище за недопустимост на същите. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: С оспорената пред Варненският административен съд заповед на зам. началника на ДНСК София заповед е наредено премахване на незаконен строеж "Ресторант Буната", изпълнен върху част от територията на морски плаж "Буните "II, м."Салтанат", "Крайбрежна алея" срещу буна 103 гр. Варна от извършителя на строежа ЕТ "Се Ла Ви" - Иван Киров и от концесионера "Фамилия" ЕООД Варна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Административният орган е приел, че строежът не отговаря на разрешените дейности по чл. 10, ал. 4 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), чл. 12, ал. 2 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Варненският административен съд е приел, че строежът е извършен със строителни книжа и в съответствие на влязъл в сила ПУП. Установено е, че за процесния строеж има издадено разрешение за строеж по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), застроителен план, одобрен през 1995 г. за местността, в която е разположен строежа, акт за узаконяването му от 1995 г. и разрешение за ползване от 1998 г. Последният действащ план за разглежданата територия е подробен устройствен план на Приморска зона Варна и план за "Крайбрежната зона" - съставна зона 5 (градски плаж) и съставна зона 6 (плажната зона под м. "Салтанат" гр. Варна и Специфични правила и норми към тях, приети от МРРБ и одобрени от министъра на РРБ. Този план е одобрен с решение на Общински съвет Варна от 2002 г. Съгласно предвижданията му процесният строеж попада в УПИ ХV, отреден за "Рибарски ресторант" със съответните изисквания за строителство. Процесният строеж отговоря изцяло на предвижданията на ПУП. При тези данни законосъобразно Варненският административен съд е приел, че не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ - несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж отговаря изцяло на предвижданията на действащия ПУП за територията, на която той е разположен. По план имотът е отреден за "Рибен ресторант", като е налице съответствие и по отношение на изискванията за застроена площ, плътност и интензивност на застрояването. Тези са релевантните факти, които са били установени при разглеждане на делото и които имат значение за законосъобразността на оспорения административен акт. В него като единствено основание е посочено несъответствието на изискванията на действащия ПУП, като тези констатации са оборени и само на това основание актът е следвало да бъде отменен. Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че по отношение на процесния строеж не са приложими специалните разпоредби на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Регламентираните с него забрани за строителство и за премахване на строежи се отнасят само до незаконните такива. Процесният строеж е законен. Актът за узаконяване замества строителните книжа. В това производство не може да бъде упражнен контрол за законосъобразност на същия, тъй като е влязъл в сила. Освен това в заповедта като основание за премахване на строежа като незаконен е посочено само несъответствието с предвижданията на подробния устройствен план. Неотносимо към спора е обстоятелството за собствеността върху терена, върху който е разположен процесният строеж. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал акта и адресатът на заповедта. В случая незаконосъобразно като адресат на заповедта е посочено "Фамилия" ЕООД Варна. Дружеството е концесионер, а адресати на заповедта по чл. 225 съгласно § 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или на части от тях от органите на ДНСК са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахването му. Незаконосъобразно като адресат на заповедта е посочено дружеството концесионер и незаконосъобразно за него е създадено задължение да премахне строежа. Негов собственик и извършител е ЕТ "Се Ла Ви - Иван Киров и само той може да бъде адресат на заповедта. По изложените съображения неправилно като заинтересувана страна в процеса е било конституирано Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Решението по отношение на него следва да бъде обезсилено и касационната му жалба оставена без разглеждане. "Фамилия" ЕООД неправилно е посочено като адресат на заповедта, но в това си качество законосъобразно е било конституирано като страна в процеса. С оглед на постановения резултат - отмяна на заповедта като незаконосъобразна, включително и по отношение на създаденото с нея задължение за дружеството концесионер да премахне строежа, последното няма правен интерес да обжалва решението с касационна жалба и същата следва да бъде оставена без разглеждане на това основание. Решението на Варненският административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,