Решение № 11597 от 14.12.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение14.12.2022 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2572 от 18.04.2022 г. по адм. д. 1368/2022 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Лотос-93 ООД, [ЕИК] сумата в размер на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение 2572 от 18.04.2022 г. по адм. д. 1368/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено Решение 000030-5677/22.11.2021 г. на ИД на НАП и преписката е върната за ново произнасяне от органа.
Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и молба от 28.10.2022 г. Претендира разноски за двете инстанции. В молбата прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли адвокатският хонорар да бъде намален до минималния размер.
Ответникът Лотос-93 ООД, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното пред административния съд Решение 000030-5677/22.11.2021 г. ИД на НАП е оставил без уважение като неоснователно искането на Лотос-93 ООД, вх. 26-Л-240/22.10.2021 г. за възстановяване на платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/ в размер на 25 000 лв.
В акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Стамболийски, [улица], парцел I-1321 от кв. 56 по влязло в сила Решение 000030-1522/29.04.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност следните такси:
- Държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта /ТТЗХ/ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза).
- Държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение първо (в зависимост от срока на издадения лиценз).
Според административния орган таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ, ТТЗХ, като въвеждането с новите ал. 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.
За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган на основание чл. 17, ал. 1, т. 16 от ЗХ, при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.
Решаващият съд е счел, че спорът се свежда до въпроса дължат ли лицата, които се облагат по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, държавна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ и в случая на основание чл. 30, ал. 7 ЗХ е извършил преценка за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ.
Административният съд е изложил съображения за приложение на правилото на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение за Закона за хазарта (ПЗР на ЗИДЗХ). В този смисъл административният съд е приел, че с оглед датите на подаване на искането за издаване на лиценз и на решението за издаване на лиценз разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ, приета с изменение на закона, обнародвано с ДВ, бр. 69/04.08.2020 г., не следва да се прилага. Допълнително е дал заключение за неправилност на преценката на административния орган, че държавната такса не е част от изискванията за издаване на лиценза, а е условие за получаването на такъв и възниква като задължение след влизане в сила на решението, респективно по отношение на нея не важи досегашния ред.
Решението е правилно.
Правилен е изводът на АССГ, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон.
Съгласно чл. 30, ал. 7 ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1.
Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която част - Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен "Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино" в чл. 243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1, т.е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада Лотос-93 ООД.
От цитираната нормативна уредба е видно, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса, както правилно е приел първостепенния съд.
Касаторът е обосновал законосъобразността на събирането на новата такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ предвид особеностите на стопанската дейност по хазарта като пораждаща повишен риск за националната сигурност или обществения ред и за имуществените права на гражданите съобразно чл. 7а, ал. 1 и ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Не се кредитират доводите в касационната жалба като несъответни на приложимите материалноправни норми
Отделно от горното към настоящия спор по ЗХ настоящият касационен състав намира за неотносимо позоваването в касационната жалба на Решение 11/01.07.2003 г. по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд.
С оглед установената недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ не следва да се обсъжда оплакването на касатора, че за неприложимост в случая на § 86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ, с мотив че материалноправната норма относно дължимите държавни такси не е изрично посочена в преходните и заключителни разпоредби на закона.
Не се установяват допуснати от АССГ процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните.
На следващо място не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора и претендираните и доказани разноски, на ответника следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1280 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адв. Л. Кръстев, като възражението за прекомерност не се уважава с оглед фактическата и правна сложност на делото и размера на заплатения и претендиран хонорар, който кореспондира с предвидения минимален размер за категорията дела, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение