Решение № 2986 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2016 г.

Решение № 2986 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. против решение № 69/18.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2/2016 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи първоначалната жалба и отмени индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответната в производството страна - Директорът на ТП на НОИ - П. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. Л. Д. срещу Решение № 2153-14-46/01.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него Разпореждане № 5612293987/01.07.2015 г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г., считано от 01.07.2015 г. е определен нов размер от 115.15 лв. на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО. При постановяване на процесното решение от фактическа страна е прието, че жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО за 86 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, отпусната от 10.04.2006 г. до 01.09.2013 г. по обжалвано експертно решение на ТЕЛК. С ЕР № 3302/05.11.2013 г. ТЕЛК е определила 66% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане до 01.11.2015 г., което също е обжалвано. Затова по силата на Разпореждане № 72/27.11.2013 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - П. жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер 110 лв., считано от 02.09.2013 г. до 01.11.2015 г. съгласно чл. 98, ал. 7 КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС. Пенсията за инвалидност на жалбоподателя е определена в размер на социалната пенсия за старост, поради факта, че ЕР на ТЕЛК, определящо първоначално процент трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане е било обжалвано. Съгласно ПМС № 153/11.06.2014 г. от 01.07.2014 г. размерът на социалната пенсия за старост е 113 лв. и жалбоподателят е получавал в този размер пенсията си. С Разпореждане № 5612293987/01.07.2015 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - П. е осъвременена отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер на 113 лв. като е определен нов размер от 115,15 лв., считано от 01.07.2015 г. на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г. При преценката на съвкупния доказателствен материал, в първоинстанционното производство е установено, че към момента на постановяване на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - П. не е съществувало влязло в сила решение на НЕЛК или съда по обжалваното ЕР № 3302/05.11.2013 г. на ТЕЛК - П. Съобразно горното е мотивиран извод за правилност по отношение на отпуснатата на основание чл. 98, ал. 7 КСО пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Развити са съображения относно начина на определяне размера на социалната пенсия за старост - от Министерски съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт на осн. чл. 89а, ал. 2 от КСО. Установено е, че с Постановление № 130 от 28.05.2015 г. Министерският съвет е определил от 1 юли 2015 г. нов размер на социалната пенсия за старост - 115,15 лв. месечно. Според същото постановление в така определения размер на социалната пенсия за старост е включено и осъвременяването й за 2015 г. съгласно чл. 100 от КСО. Констатирано е, че с определянето на нов осъвременен размер на социалната пенсия за старост служебно и автоматично е осъвременен и размера на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, която до влизане в сила на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК е в минималния размер съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО и е равна на социалната пенсия за старост. В заключение е обоснован извод, съгласно който с осъвременяване размера на социалната пенсия за старост съответно автоматично се осъвременява и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, отпусната на жалбоподателя, което кореспондира с посоченото в разпореждането правно и фактическо основание и е подробно разяснено в решението на директора на ТП на НОИ по повод обжалването. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Предвид установените релевантни факти, правните изводи на съда са правилни. В разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО, която е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, е предвидено, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В случая са изпълнени предпоставките по посочената разпоредба - с постановеното ЕР на ТЕЛК № 3302/5.11.2013 г. на С. Д. са определени 66% ТНР, но това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, т. е. по реда на чл. 112 от Закона за здравето и към датата на постановяване на разпореждане № 5612293987/01.07.2015 г. производството по обжалването не е било приключило с влязло в сила ЕР на НЕЛК или с решение на съда. По силата на тази разпоредба до влизането в сила на ЕР на НЕЛК или на съответното решение на съда, С. Д. следва да получава пенсия в размер на социалната пенсия за старост. В първоинстанционното производство, видно от протокол от открито съдебно заседание от 10.02.2016 г., административният орган установява, че последното ЕР на НЕЛК № 1101 от 09.12.2015 г., с което на жалбоподателя е определена 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години от 02.09.2014 г. до 01.09.2017 г. не е обжалвано и е влязло в сила, като предстои издаване на разпореждане въз основа на него. Предстоящите действия на пенсионния орган за определяне на личната пенсия за инвалидност за общо заболяване на жалбоподателя в действителния размер от датата на придобиване на правото съгласно чл. 98, ал. 8 от КСО са предмет на ново последващо и съвсем отделно административно производство. Тези новонастъпили юридически факти не са елемент от фактическия състав за осъвременяване на отпуснатата пенсия на осн. чл. 100 от КСО и затова не се отразяват върху законосъобразността на процесния административен акт. Съгласно чл. 98, ал. 8 КСО, действителният размер на пенсията следва да бъде определен след влизане в сила на решението по ал. 7, от датата на придобиване на правото, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Получаваната от С. Д. в предходни периоди пенсия за инвалидност в размер, по-висок от този на социалната пенсия за старост, е била отпусната въз основа на предходно влязло в сила експертно решение, чийто срок е изтекъл, затова неоснователна е претенцията на същия за възобновяване на пенсията му в този размер. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Останалите наведени в касационната жалба и в писмените бележки по делото твърдения, доводи, съображения и искания на жалбоподателя и пълномощника му са свързани с личната им преценка на фактите и на правните последици от тях, изведени от различни нормативни, административни и съдебни актове, които са ирелевантни към предмета на спора, поради което не следва да се обсъждат. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,