Решение № 12177 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2023 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет- Асеновград, чрез адв. Пейчева, срещу решение 632 от 03.04.2023 г., постановено от Административен съд - Пловдив, по адм. д. 3115/2022 г. Релевирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се отправя искане атакувания съдебен акт да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с което да бъде отхвърлено оспорването на Р. Георгиева против Решение по протокол 45/ 23.11.2022г. на Общински съвет- Асеновград, с което не е прието решение на Общинска служба по земеделие- Асеновград за предоставяне на поземлен имот с проектен идентификатор ПИ 99088.38.136 по кадастралната карта на [жк] с площ 0,849 дка местност "Камара", трайно предназначение- земеделска територия, начин на трайно ползване- пасище, мера, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. Ников по решение 3646/06.01.1994г. В депозирано писмено становище са изложени допълнителни съображения в подкрепа на касационната жалба и е направено искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответницата Р. Георгиева, лично в с.з. и чрез пълномощника адв. Генчева, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения в писмено становище за законосъобразността на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване от Р. Георгиева против Решение по протокол 45/ 23.11.2022г. на Общински съвет- Асеновград, с което не е прието решение на Общинска служба по земеделие- Асеновград за предоставяне на поземлен имот с проектен идентификатор ПИ 99088.38.136 по кадастралната карта на [жк] с площ 0,849 дка местност "Камара", трайно предназначение- земеделска територия, начин на трайно ползване- пасище, мера, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. Ников по решение 3646/06.01.1994г. С обжалваното решение е отменено горепосоченото решение на Общински съвет- Асеновград, като преписката е изпратена на последния за ново произнасяне по докладна записка с вх. ДЗ-329/17.08.2022г., съобразно дадените задължителни указания от съда по приложението на закона. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при приемането на визираното по- горе решение по протокол 45/23.11.2022г., Общински съвет- Асеновград не е изложил каквито и да е мотиви, поради което оспореният акт не отговаря на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно чл.59, ал.1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл.146, т.2 от АПК. Решаващият съд е счел, наред с това, че оспореното решение е взето в противоречие и с материалния закон, тъй като е нарушена разпоредбата на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от събраните по делото доказателства, фактите по спора са правилно установени от първостепенния съд, който приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по искане, предявено по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ от материално компетентен орган, общинският съвет да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на наследниците на И. Ников земя от общинския поземлен фонд в землището на кв. [жк]. Към постъпилата преписка вх. 14-00-3174/22.06.2023г. от Общинска служба по земеделие са приложени удостоверение за наследници; решение 3646/06.01.1994г. на ПК Асеновград за признаване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални границив землището на кв. Долни Воден , общ. Асеновград; писмо изх. ПО-05-2-1/12.03.2021г. за идентифициране на имота; заявление вх. ПО- 15-2-2/02.02.2022г. за разглеждане на геодезическо заснемане; самото геодезическо заснемане; скица- проект 15-632561/10.06.2022г. от СГКК- Пловдив. горепосочената преписка е включена за разглеждане в дневния ред на заседанието на Общински съвет- Асеновград, насрочено за 23.11.2022г. въз основа на докладна записка вх. ДЗ- 329/ 17.08.2022г. от инж. С. Димитров- зам. кмет на Община Асеновград /оправомощен със Заповед А-410/ 02.03.2020г. на Кмета на Община Асеновград/, на което е докладван проект за решение в следния смисъл: "На основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, § 27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ предоставя на общинска служба по земеделие- Асеновград поземлен имот с проекто изентификатор ПИ 99088.38.136 по кадастралната карта на [жк] с площ 0,849 дка местност "Камара", трайно предназначение- земеделска територия, начин на трайно ползване- пасище, мера, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. Ников по решение 3646/06.01.1994г. В докладната записка на зам. кмета на Община Асеновград е посочено, че преписката е окомплектована според законовите изисквания, като по време на самото заседание не са изложени съображения за непълнота на преписката. При тези данни обосновани се явяват изводите на административния съд за липса на фактически основания в обжалвания акт, които да имат характера на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице е констатираното от съда нарушение на административно- производствените правила. Правилна е преценката, че в протокола, материализиращ атакуваното решение на Общински съвет- Асеновград е налице пълна липса на мотиви, както и че не е извършено препращане към друг документ по преписката. Обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица- проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на Общинската служба по земеделие с предложение от зам. кмета на община Асеновград, при условията на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което е посочено, че е необходимо съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, Общински съвет- Асеновград да се произнесе за предоставяне на подробно индивидуализирания имот, находящ се в землището на [жк], който е общинска собственост. Към искането са приложени и изискуемите документи. По силата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61 от 2016 г./. Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на А. Цигорийн, въз основа на което Общинската служба по земеделие да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В кръга на правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на Общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ- Асеновград и приложена към него скица-проект. Както законосъобразно е приел и първостепенният съд, след като всички тези изискуеми императивни условия в случая са били налице, Общинският съвет- Асеновград не е имал правно основание да постанови обжалвания отказ. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали претендираният имот е бил собственост на заявителят или на негов наследодател, а общинският съвет единствено следва да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Постановеното решение кореспондира и с установената съдебна практика по аналогични спорове, повдигнати по административни дела 8549/2019г., 2789/2022г., 8863/2022г., 3858/2023г., всичките по описа на ВАС, четвърто отделение. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци и при направената корекция на мотивите, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, се дължи произнасяне по своевременно направеното от ответницата, чрез пълномощника й, искане за присъждане на разноски по делото. Представени са доказателства за изплатено в брой адвокатско възваграждение в размер на 1 000 лв., които касаторът следва да бъде осъден да й заплати. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,