Решение № 3324 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 235/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез П. Иванова служител с юридическо образование, срещу Решение 1394 от 29.10.2024 г., постановено по адм. дело 296/2024г. по описа на Административен съд - Видин. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, се претендира отмяна на решениeто и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата на И. И. Д. срещу процесната заповед, ведно със законните последици. В съдебно заседание, чрез процесуален представител П. Иванова, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. И. Д., в писмен отговор, чрез адв. Рангелова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. След като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и мотивите на съда и провери обжалваното решение, намира същите за основателни. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на И. И. Д., заповед ЧР-06-19 от 30.04.2024 г. на Министъра на правосъдието с която с жалбоподателя, на основание чл.226,ал.1,т.7,б. е , от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна. Изложил мотиви, които са дословно копие на доводите в писмената защита на адв. Рангелова - процесуален представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство, депозирани на 07.10.2024г. с вх.2116/2024г. и приложена на лист 803 до 805 включително в кориците на делото. Обжалваното решение е незаконосъобразно. Настоящият касационен състав установи, че в него не се съдържа собствен правен анализ на съда върху събраните по делото доказателства, а дословен препис на правните твърдения на една от страните по делото, включително до степен съда да нарича първоинстанционния жалбоподател доверителят ми . Липсва формирана собствена воля на състава на административния съд, което не позволява както на касационната инстанция, така и на страните по делото, да разберат какво е вътрешното му убеждение. Липсата на собствени мотиви по правния спор, изложени от решаващия съд, следва да се приравни на липса на мотиви въобще, по смисъла на чл.172а, ал.2 от АПК, което прави процесното съдебно решение необосновано и постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. То е съществено, защото препятства, прави невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. В тази хипотеза, касационният съд не може да реши спора по същество, тъй като това би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Ето защо, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изложи собствен преценка по относимост и достатъчност на събраните по делото доказателства и собствени мотиви по спорните въпроси. С оглед изхода на спора, на този етап, съдът не следва да се произнася по искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,