Решение № 676 от 20.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане /АСП/, чрез юрк. Христов срещу решение 254/17.01.2022 г., постановено по адм. дело 6715/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което административният орган е осъден да заплати на Ц. Костова сумата от 3 639 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед 1290/20.12.2013 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Младост, в периода от 20.12.2013 г. до 30.06.2015 г., заедно със законната лихва за забава, смятано от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 4320 лева. В жалбата са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Моли за отмяна на решението и решаване на спора по същество. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез юрк. Христов поддържа жалбата. Ответникът Ц. Костова - в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Кискинов оспорва жалбата на Дирекция Социално подпомагане като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение 254/17.01.2022 г., постановено по адм. дело 6715/2020 г. по описа на Административен съд - София- град, съдът е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на Ц. Костова сумата от 3 639 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед 1290/20.12.2013 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Младост, в периода от 20.12.2013 г. до 30.06.2015 г., заедно със законната лихва за забава, смятано от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 4320 лева. За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че ищцата Костова е низходяща по права линия - дъщеря на М. Минкова - лице със 100% трайно намалена работоспособност (ТНР) с чужда помощ, което се нуждае от постоянна грижа. Установено е, че с молба-декларация вх. 1290/04.12.2013 г. Костова е декларирала, че полага грижи за майка си и е поискала да бъде включена в Националната програма Асистенти на хора с увреждания като личен асистент. Със Заповед 1290/20.12.2013 г. на директора на ДСП е постановен изричен отказ Костова да бъде включена в Националната програма Асистенти на хора с увреждания като личен асистент на нейната майка, тъй като не отговаря на установените условия. С Решение РД01-55/13.01.2014 г. директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане София-град (РДСП) е отхвърлила жалбата на Костова срещу отказа да бъде включена като личен асистент на лице с увреждания. По жалба на ищцата Костова Заповед 1290/20.12.2013 г. на директора на ДСП е отменена с Решение 3609/29.05.2014 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 1244/2014 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт по адм. дело 1244/2014 г., в частта за отмяна на Заповед 1290/20.12.2013 г., е влязъл в сила на 24.03.2015 г. след като е потвърден с Решение 3253 по адм. дело 9396/2014 г. на ВАС, състав на шесто отделение. В изпълнение на влязлото в сила съдебно Решение по адм. дело 1244/2014 г. на АССГ Ц. Костова е включена в Националната програма Асистенти на хора с увреждания като личен асистент на майка си М. Минкова със Заповед 5/25.01.2016 г. на директора на ДСП. На 29.01.2016 г. между ищцата и АСП е сключен Трудов договор ЧР-1-32 за изпълнение на длъжността личен асистент по отношение на лицето М. Минкова за срок до завършване на определената работа, но не по-късно от 31.12.2016 г. и работно време с продължителност 5 часа. С Решение 4011/12.06.2019 г. по адм. дело 13135/2018 г. АССГ е отхвърлил предявения от Костова осъдителен иск срещу АСП за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4320 лева, претърпени в периода м. декември 2013 г. м. юни 2015 г. от отменения незаконосъобразен административен акт Заповед 1290/20.12.2013 г. на директора на ДСП. Този съдебен акт, в отхвърлителната му част за претендираното обезщетение за имуществени вреди, е отменен с Решение 9288/10.07.2020 г. на ВАС по адм. дело 9696/2019 г. В мотивите решаващият състав на ВАС е приел, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание. Обоснован е извода, че за периода, в който Костова е отговаряла на изискванията за назначаване като личен асистент до датата на действителното й назначение, ищцата е претърпяла имуществена вреда, тъй като не е получавала възнаграждението, полагащо се за осъществяване на тази дейност. От правна страна съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Установил е, че искът на Костова за причинени ѝ имуществени вреди, изразяващи се в нереализиране на трудово възнаграждение, като пряка и непосредствена последица от отменената заповед, е доказан по основание. По отношение размера на иска, съдът е приел, че искът е доказан в размер на 3 639 лева, съгласно втория вариант на изчисление, даден от ССчЕ, за периода от 20.12.2013 г. до 30.06.2015 г. и отхвърлен за разликата до 4 320 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба на Дирекция Социално подпомагане , че претендираните от ищеца имуществени вреди са недоказани. Пропуснатите ползи, изразяващи се в нереализиране на трудово възнаграждение което ищцата Костова би получила като личен асистент по Националната програма Асистенти на хора с увреждания в период м. декември 2013 г. м. юни 2015 г., в случая са безспорно установени, както и кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът обосновано и законосъобразно е уважил в основната му част предявения иск от Ц. Костова, претендираща обезщетение за имуществени вреди, причинени от недействителен и отменен административен акт - Заповед 1290/20.12.2013 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Младост, в периода от 20.12.2013 г. до 30.06.2015 г. Искът за предявеното обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание, като за периода, в който ищцата се е грижила за свой близък, е отговаряла на изискванията за назначаване като личен асистент. При повторното разглеждане на делото, съдът е приел заключението по ССчЕ, кредитирайки втория вариант на изчисление, даден от вещото лице, за периода от 20.12.2013 г. до 30.06.2015 г., определяйки правилния размер на дължимото обезщетение. Възражението на касатора, че ищецът има право само на обезщетение за националната програма за 2013 Асистенти на хора с увреждания , но не и за следващите две години е неоснователно, тъй като представлява оспорване на основанието на същото, чието оспорване е преклудирано с решение на ВАС. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да остане в сила. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото под формата на адвокатско възнаграждение е основателна и такива следва да му се присъдят за настоящата инстанция в размер на 960 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,