Решение № 12277 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2013 г.

Решение № 12277 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно поизводство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил против решение № 70 от 16.04.2013 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 338/2012 г. С него е отменено решение № РД-12-89/7.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалба на Павел Димитров Минчев срещу разпореждане № 5907202880/19.10.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и върната преписката на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление вх. № ПП-01-15575/10.10.2012 г. от Павел Димитров Минчев. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му. Твърди се, че за спорния период от 11.07.1986 г. до 17.08.1990 г. или общо 4 години, 1 месец и 6 дни Минчев е полагал труд като "подземен маркшайдер" към рудник Бабино и рудник Мламолово на "Мини Бобовдол "ЕАД, правилно зачетен като осигурителен стаж от първа категория, но не следва да се зачита като положен при условията на чл. 104 от КСО, който има предвид труда на подземни работници и служители до началник на участък, включени в списъчния състав на съответния участък. Ответникът - Павел Димитров Минчев не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът приложил правилно закона и не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Установено е по делото по безспорен начин от доказателствата, че Павел Димитров Минчев е работил през периода 11.07.1986 г. - 17.08.1990 г. на длъжността "подземен маркшайдер" в мини Бобовдол като този период е бил зачетен като стаж от първа категория. По повод заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, такава му е отказана на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради липса на необходимия сбор от 100 точки. Административният орган е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО с претенция от жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО. За разрешаване на спора по същество, съдът е установил от длъжностната характеристика от длъжността и заключение на назначената по делото експертиза, че минните маркшайдери са инженерно-технически специалисти, които по вид, обем и времетраене на работата, изпълняват трудовите си функции предимно под земята, трудът на които е категоризиран първа категория. Съгласно разплащателните ведомости на Минчев, длъжността му е посочена като ИТР-персонал и са му начислявани суми за подземен труд и вредности. Установено е също така, че длъжността е включена в състава на маркшайдерския отдел на съответния рудник и отдела е обслужвал дейността на всички подземни участници в рудника. При тези установени факти по делото, съдът е установил нарушение на материалния закон, при издаване на обжалваното решение, което е отменено и преписката върната на органа с указания при разрешаване на спора по същество. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО предвижда за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници и т. н., една година осигурителен стаж от първа категория да се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Материалните предпоставки за приложението на тази норма в настоящия случай са налице. Жалбоподателят е заемал длъжност като инженерно-технически специалист, работил е под земята в подземен рудник и трудът му е от първа категория. Неоснователни са доводите, че длъжността следва да е включена в щата на минен участък, тъй като такова изискване не е предвидено. Жалбоподателят не е заемал ръководна длъжност, а отделът, към който се числи длъжността му е обслужвал всички минни участъци. Неправилно е тълкуването на административния орган, че всички изброени - работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително следва да заемат длъжности в щата на участъка, тъй като заети на работа под земята са инженерно-технически специалисти, невключени в щата на участъка, но работещи в същите условия на труд и вредности, които ще останат извън обхвата на цитираната норма. Нормата посочва само ръководния персонал от щата на участъка като отговарящ на основния и определящ критерии за всички изброени категории - работници, ИТР и ръководен персонал - да са били заети на работа под земята, както правилно е приел и съда в обжалваното решение. При изложените съображения не се установяват сочените касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК, върховен административен съд, шесто отделение